Две нови минимално инвазивни оперативни техники помагат на пациенти с фрактури на гръбначния стълб, в следствие на остеопороза, травми или метастази от злокачествени заболявания. Методите премахват болките и подсилват здравината на прешлените. Те са описани в монографията „Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация“, чийто автор е началникът на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, проф. Васил Каракостов.

Като водещ национален експерт в областта на спиналната неврохирургия, проф. Каракостов описва в книга си собствени алгоритми на поведение и препоръки за вземане на решение по отношение на

диагностиката и лечението на пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на прешлените

Проф. Каракостов обяснява, че при минимално инвазивната методика вертебропластика, в областта на фрактурата се инжектира специален вертеброцемент. Именно той облекчава болката и осигурява стабилност и здравина на засегнатия прешлен.

Другият метод - кифопластиката е модификация на вертебропластика, при която в зоната на фрактурата се вкарва миниатюрен надуваем балон. Той моделира деформирания прешлен и в последствие се изпълва с вертеброцемент.

За разлика от традиционните оперативни методи, минимално инвазивните техники могат да се извършват и под локална анестезия, оперативното време е несравнимо по-кратко, което намалява значително риска от усложнения и скъсява периода за възстановяване на пациентите.

„На практика няма горна възрастова граница за извършването на този тип интервенции“, категоричен е известният неврохирург.

Неговото проучване обхваща 994 случая (319 мъже и 675 жени). Те са лекувани от лекаря и неговия екип в Университетската клиника към МУ-София в периода 2007-2018 година. Средна възраст на пациентите е 73,4 години. Най-възрастният от тях е на 94 години, а най-младият – само на 20.

„Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация“

е първият по рода си в родната медицинска литература научен труд върху хирургическото лечение на остеопоротичните и патологични вертебрални фрактури. Той идва в отговор на растящата необходимост от преминаване към минимално-инвазивни оперативни методики при все по-застаряващото население с гръбначни заболявания.

Остеопоротичните фрактури са световна епидемия, водеща до значителна заболеваемост, смъртност и високи разходи за здравеопазване. Те са най-честото костно заболяване в САЩ. Приблизително 1,4 милиона нови фрактури са регистрирани в световен мащаб само за 2000 г. Специалистите прогнозират, че до 2025 г. има вероятност броят им да достигне общо 4,5 млн. само за Европа. Срещат се при 30 до 50% от хората над 50-годишна възраст. Две трети от тях са клинично безсимптомни (мълчаливи). Компресионните фрактури на гръбнака са най-често срещани при жените в периода след менопауза и от тях страдат 26% от жените над 50 години. Доказано е, че последствията от остеопоротичните фрактури водят до 1,23 пъти по-висока смъртност, като този процент се увеличава прогресивно с увеличението на броя на фрактурите. Според едно проучване

около 820 000 българки са с повишен риск от осеопоротични прешленни фрактури

Освен остеопоротичните фрактури на прешлените, за чието възникване основни фактори се възрастта, някои хормонални промени, свързани с нея и употребата на някои медикаменти, патологични прешленни фрактури могат да възникнат и в резултат на метастази от първични онкологични заболявания. Скелетът е мястото, където най-често се появяват метастази от рак на гърдата, простатата, щитовидната жлеза, белите дробове и бъбреците. Прешленните метастази са най-честите тумори на гръбначния стълб, като от тях страдат около 40% от пациентите с онкологични заболявания. За разлика от осеопоротичните фрактури на гръбначния стълб, които са по-чести при жените, при патологичните фрактури, които са в следствие на онкологични заболявания, честотата при мъжете е по-голяма.