Темата за тревожността става все по-актуална и все по-често срещана при хора от различна възраст, пол и социален статус в обществото. Забързаният темп в ежедневието на модерния човек, отсъствието на физическа активност, стресът на динамичния град, нездравословните хранителни навици, малкото време прекарано сред природата са фактори водещи към състояние на тревожност. Подчертавам, че предразполагащи фактори за отключване на тревожност, освен маниерът на живот, са също личностовите, характеровите и темпераментовите особености на човек, eмоционалната му стабилност, някои заболявания и генетичната му предразположеност към нея.

Положително впечатление ми прави, че все повече хора съумяват да разкъсат оковите на стигмата от посещението на специалисти с названието „пси” в професията (психолози и психиатри). Което е акт на уважение и отговорност към психичното им здраве. За всеки практикуващ в сферата на психичното здраве, това е като „бялата лястовица”, която символизира борбата и надеждата,  разкриваща драматичната битка на човека, който не намира сам спасение от тревогите вътре в себе си, а го търси отвън чрез подкрепата на психолозите.

Хората идват в кабинета с ясната заявка, че с тях се случва нещо, което ги обърква и тревожи. Състоянията, които преживяват те са свързани главно с безпокойство, страх, несигурност, проблеми с концентрацията и паметта, безсъние и промяна в теглото –  в двете посоки. При някои от тях са налице по-тежки симптоми, съпроводени от соматични усещания като:

• паника;
• сърцебиене;
• недостиг на въздух;
• бодежи в сърдечната област;
• изтръпвания;
•  „буца в гърлото“ или „топка в стомаха“.

Това, което характеризира тревожните разстройства са смесените състояния на безпокойство и страх. Разграничаването на тези две състояния се свеждат до обстоятелствата, че при тревожните разстройства, тревогата произтича от неизвестна опасност, която създава усещането у човека, че с него или негов близък ще се случи нещо неблагоприятно. Докато страхът се активира от явление или обект, тълкуван от човека като заплашителен.

Има различни видове тревожни разстройства. Това, което ги обединява е, че те засягат мислите, настроението и поведението на човека, а това неимоверно рефлектира върху продуктивността, творчеството и справянето с рутинните задължения у дома, в училище или университета, на работното място, както и в междуличностните отношения.

Поставям акцент в това, че не всяко състояние на тревожност е диагноза. Всеки човек, в своето битие има моменти, в които изпитва притеснения в различни ситуации. Като например -  дали ще се справи с нови предизвикателства в социума, личния или професионалния живот. Когато в живота на човек се случат промени от рода на смяна на професия, семейно положение или сериозни житейски ситуации, в които се чувствa самотен и без подкрепа, е нормално човек да изпитва тревожност. Ежедневният стрес, на който сме изложени всички, също допринася за чувството ни за тревога и душевен дискомфорт.

Предлагам няколко постановки, чрез които всеки сам би могъл да опита да излезе от тревожността. Започнете най-напред с това да бъдете честни пред себе си. Не отричайте реалността, не бягайте от трудностите и слабостите си чрез оправдания и обвинения към другите, съдбата или средата ви. Трудно изглежда, но си струва да опитате. Приемете себе си, такива, каквито сте. Всеки човек има своите положителни и по-малко положителни черти.

Опитайте да си дадете равносметка, какви биха могли да бъдат последствията за вас, ако тревожността продължи и съпътства вашите дни. Тази насока е полезна, тъй като, в началните фази на симптомите й, човек би могъл да допусне, да приеме, че и с тях се живее някак си.

Нека знаете, че тревожността е защитен механизъм на психиката и като такъв той ни предпазва, но също ни дава уроци, в които е препоръчително да се заслушаме. Обикновено те се случват, за да ни подскажат, че някъде нещо по веригата не е наред. Това е моментът, в който, ако не се подчиним на тревогата и страха, бихме могли да разберем повече за себе си и кое ни е довело до състоянието в което сме.

Позволете си да излезете от неактивния образ и позиция, в която сте се озовали. Стъпка по стъпка с умерен темп, започнете да се завръщате към активното участие в ежедневието на живота. Не се страхувайте да действате, вземайки решения или поемайки отговорности. Така или иначе, вие правите избори, дори когато бягате от тях. Бягството е избор, а борбата акт на смелост.

Овладяването на тревожността, когато е в лека форма, е препоръчително да започне с малки промени в живота на човек – стъпка по стъпка. В никакъв случай да не е с невротично втурване, целящо светкавична промяна, която обикновено води до големи разочарования, които допълнително увеличават тревожността.

Опитайте да намерите подходящо хоби или разтоварващо спортно занимание, което ще подобри тонуса, настроението и самочувствието Ви. В тази връзка ще посоча данни от изследване, проведено от университета в Принстън, според които физическата активност реорганизира мозъка по начин, по който намалява отговора му към стреса, което намалява вероятността тревожността да пречи на нормалната мозъчна функция. Ако въпреки положените усилия, не усетите положителна промяна в себе си, тогава е разумно да потърсите професионална помощ от психолог, с който да обсъдите състоянието си.

Добре е да сте наясно, че базов принцип в работата между психолог и клиент е принципът на сътрудничеството. Двете страни работят като членове на един екип, с цел да се извлече и анализира необходимата информация, касаеща проблема на клиента. След което обобщената информация се представя под формата на хипотези от психолога към клиента, които трябва да бъдат доказани или отхвърлени. Крайният резултат от взаимния труд, е положителната промяна във вярванията и поведението на клиента, който се е освободил от отровното действие на тревожността и е взел поуките от уроците, които тя му е дала.

В помощ на страдащите от тревожност са техниките от когнитивно – поведенческата терапия, която е ориентирана почти изцяло върху момента “тук и сега”.  Това, което човек учи чрез техниките е, че променяйки мислите си, той променя и емоциите си, които следват от тях. Посоката на действие е, човек да осъзнае и разбере ирационалните си мисли и вярвания, да ги променя и по този начин да прекъсва негативните емоции, които те пораждат.

Полезно за човек е да се адаптира към средата, в която живее, да промени подхода си към житейските трудности, да стане по-гъвкав в разбиранията си и по този начин да сложи край на ежедневните си безпокойства.

За лечение на по-сериозно тревожно разстройство, препоръчвам съчетанието на психотерапия и медикаментозна терапия. Не пренебрегвайте проблема с тревожността, твърде вероятно е той да се задълбочи и допълнително да влоши стила и качеството ви на живот. 

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash