Публикация

Инхалаторни устройства за лечение на хронична обструктивна белодробна болест

Инхалаторни устройства за лечение на хронична обструктивна белодробна болест

Хроничнaта обструктивна белодробна болест (ХОББ) е често срещано, хронично прогресиращо заболяване, което обикновено се дължи на фактори като вдишване на цигарен дим, вредни газове или фини прахови частици, които предизвикват възпалителен процес в белите дробове.

 

Инхалаторното приложение на лекарства в белите дробове е най-оптималният път за постигане на бърз лечебен ефект и надежден контрол на болестта, защото по този начин се постигат високи концентрации в мястото на патологичния процес при минимум нежелани  ефекти.

 

Постигане на целите при лечението на ХОББ зависи в значителна степен от вида на инхалаторното устройство, размера на частиците и лесното използване на инхалатора.

 

Най-често употребявани в практиката са

 

аерозолните инхалаторни устройства (pMDI) и сухите прахови инхалатори (DPI).

При една част от аерозолите (pMDI), съдържанието е под форма суспензия. В този случай е необходимо разклащане на устройството преди всеки прием на лекарството, за да се хомогенизира сместа с цел получаване на точната доза. За разлика от тях, устройствата, при които лекарствата са под форма на разтвор, не се нуждаят от разклащане преди употреба, което е улеснение за пациентите. Важна особеност в използването на този тип устройства е, че те изискват добра координация между впръскването на дозата и вдишването и.

 

При праховите инхалатори (DPI) такава необходимост липсва. При тях, лекарството се освобождава при вдишването от пациента. Тук обаче е задължително болният да има достатъчна сила на вдишване, в противен случай дозата или не се освобождава или се отделя само част от нея, но и в двата случая лечението е ненадеждно.

 

При инхалиране, частиците лекарство, които се отделят са с различна големина и достигат до различни зони в белите дробове на пациента. По правило тези с размер над 5 микрометра попадат в гърлото и горната част на трахеята, от 2 до 5 микрометра достигат дихателните пътища, а под 2 микрометра се отлагат както в големите дихателни пътища, така и в по-дълбоко в белия дроб - в малките дихателни пътища, бронхиолите и алвеолите. Най-малките частици (под 2 микрометра) се наричат екстра фини частици и осигуряват повлияване на възпалителния процес във всички зони на белите дробове. Колкото по-голяма е фракцията на екстра фините частици, толкова по-голямо количество от лекарството попада в малките дихателни пътища и оказва лечебно въздействие.

При използването на различните инхалатори се преминава през различен брой действия (стъпки)

 

При някои устройства те може да са до десет. По-малкото стъпки правят инхалаторът по-лесен за използване от пациента. Още по-удобно за болните е, когато получават обратна връзка, така че да са сигурни че са вдишали лекарството. Повечето устройства имат броячи, които показват броя оставащи дози и така пациента се ориентира дали правилно е задействал устройството. При някои инхалатори към лекарството е добавен вкус и болните усещат, че са го приели успешно. Не винаги обаче, това е гаранция, че е получена пълната доза.

 

Некстхалер е устройство за приложение на прах за инхалация, при който този риск е преодолян. Устройството притежава  механизъм,  позволяващ освобождаването на пълната доза само когато силата на вдишване на пациента е достатъчна. В противен случай, лекарството не може да бъде вдишано. Същевременно, броячът отчита само реално осъществените инхалации, а така пациентът е уверен, че се е справил. По време на освобождаване на дозата се чува и щракване, което е още един сигнал за успешно инхалиране на пълната доза. Вкусът на лекарството е третият елемент на обратната връзка, която болните получават при правилно изпълнена инхалация.

 

Използването на устройството Некстхалер става само в три лесни стъпки: отваряне на капачето на устройството, при което се зарежда дозата, вдишване на лекарството, по време на което се чува щракване и затваряне на капачето и превъртане на брояча.

Благодарение на циклонна система, при устройството Некстхалер се отделят по-голямо количество екстра фини частици, което гарантира, че голяма част от лекарството се отлага в белите дробове и достига до най-малките дихателни пътища, което не се постига с други прахови устройства.

 

Можем да обобщим,

 

че основните инхалаторни устройства са аерозолни и прахови. При първите е необходима координация между впръскване на лекарството и вдишването му, докато при вторите се изисква достатъчна сила на инхалиране от пациента. Колкото по-голяма е фракцията екстра фини частици толкова по-дълбоко прониква лекарството в дихателните пътища и повлиява възпалението във всички зони на белия дроб. Устройствата, с които се борави лесно и които дават надеждна обратна връзка за успешно изпълнена инхалация, са предпочитани.

Коментари