Публикация

„Фагофобия“ – страхът, че храната не може да бъде преглътната

„Фагофобия“ – страхът, че храната не може да бъде преглътната

Какво характеризира Фагофобията

 

Терминът „Фагофобия“ има древногръцки произход. Образуван е от съчетанието между понятията: „φαγεῖν‘ - „ям“ и „Φόβος“ - „страх“.

 

Фагофобията е в категорията на специфичните тревожни разстройства, популярни още като специфични фобии. Характеризира се с проява на тревожност и ирационален страх у хората, породени от мислите им, че няма да могат да преглътнат сдъвканата храна. Това им създава дискомфорт, поради затруднението в храненето, което се явява причина, те да изключват определени групи храни от менюто си.

 

Характерно за страдащите от фобията е, че изпитват страх още преди да погълнат храната, което формира у тях очаквания, че ще се задяват и изложат. Това е причината, те да се усамотяват по време на хранене.

 

Симптомите им постоянно се изменят: с течение на времето стават по-чести, което им се отразява на психологическия комфорт, а от там и на качеството им на живот. Наред с тези особености, настъпват и сериозни усложнения в здравословното им състояние.

 

Не са рядкост случаите, страдащите от Фагофобия да не могат да опишат правилно симптомите си пред лекаря, което дава неточност в снемането на анамнезата им и се отразява на поставянето на диагнозата им. Пример за това може да бъде болката от полепването на храна по хранопровода. Според медицината, това би могло да е Дисфагия, но засегнатите могат да я описват като болезнено преглъщане, известно в медицината като Одинофагия.

 

Поради сходството в симптомите, Фагофобията бива бъркана с „Псевдодисфагията“ (страх от задушаване). Необходимо е да се прави разлика между двете състояния. При Фагофобията страхът е породен от самия процес на преглъщане, докато при Псевдодисфагията страхът се поражда от мисълта, че преглъщането ще доведе до задушаване. Често и на двете фобии им се преписват медицинските диагнози – „Дисфагия“ (трудност при преглъщане) и „Одинофагия“ (болезнено преглъщане).

 

Какви са симптоми на Фагофобията

 

Физиологични симптоми:

  • Увеличена сърдечната честота;
  • Затруднено дишане;  
  • Усещане на задух;
  • Напрежение в мускулите;
  • Главоболие;
  • Световъртеж или замаяност;
  • Повишено изпотяване;
  • В някои случаи и припадъци;
  • Болки в стомаха;
  • Гадене и/или повръщане.
  • Затруднения при прием на хапчета;
  • Загуба на интерес към повечето храни и течности;
  • Видима загуба на тегло;
  • Тревожност, общо безпокойство, депресия.

Когнитивни симптоми:

 

В допълнение към физиологичните симптоми, Фагофобията се отличава и с наличието на когнитивни симптоми, засягащи мислите на страдащите, че сдъвканата храна няма да може да бъде преглътната. Именно тези ирационални схващания са причина за задълбочаването на фобията им.

 

Поведенчески симптоми:

 

  • Страдащите от фобията, избягват храни с по-твърда структура, а в по-сериозните случаи, отказват напълно да се хранят;
  • Избягват да се хранят на обществени места, заобиколени от хора;
  • Ако им се налага да се хранят в заведение, те избират от менюто храна, която се преглъща лесно (сладолед, кремове, кремсупи, леки десерти и пюрета).

Психологически особености

 

Поради особеностите в състоянието си, страдащите от фобията, попадат в социална изолация. Те отказват да се срещат с приятелите си, ако ги поканят на обяд или на вечеря. По същата причина избягват да се хранят и със семействата си.

 

Голяма част тях са преживели травмиращо събитие, свързано с храната. Пример за това може да бъде неволевото връщане на съдържимо от хранопровода или стомаха им обратно към устната им кухина. Според медицината това е Регургитация. Преживяват стрес, тъй като състоянието им не се предхожда от симптоми на гадене и напъни за повръщане, както е при типичното рефлекторно изпразване на съдържанието на стомаха.

 

Съществуват случаи, при които хората са развили Фагофобия, вследствие на силно стресови преживявания по време на хранене. Например докато са се хранили, неволно са станали свидетели на акт на насилие, грабеж или някакво посегателство върху друг човек.

 

Друг пример е: човек докато е преглъщал по-обемно хапче се е случило така, че се е задавил. Вследствие на това той е преживял уплах, които му се е отразил негативно.

 

Хранене и Фагофобия

 

При някои страдащи от фобията, страхът им, че няма да могат да преглътнат залъка си, ги заставя да нарязват на ситно храната си и да пасират всички продукти, които ще консумират. Дори накисват хляба във вода, за да са сигурни, че ще го преглътнат без проблем.

 

Храненето е процес, на който е добре да отдадем сетивата си, за да се насладим на вкуса от храната, докато я сдъвкваме бавно.

 

 Още в миналото, аристократите са се откроявали с наличието на ритуали по време на хранене. Консумирали са бавно сервираните им ястия на трапезата, без да се разсейват с разговори. В съвремието, повечето хора по време на хранене гледат телевизия и разговарят помежду си. Това се отразява на здравето и теглото им.

 

Според диетолозите, моментът на засищането с храна при хората настъпва около 20 минути след началото на храненето. При бавно регулирано сдъвкване на ястията.

 

Родителите, понякога сдъвкват по-твърдата храната на малките си деца, защото нямат още зъби, с които да дъвчат. По този начин детето се наслаждава на вкуса й и я поглъща лесно.

 

Ако се вгледаме в хранителното поведение на растителноядните бозайници, ще установим, че те сдъвкват бавно храната си и тогава я преглъщат, докато хищниците поглъщат цели парчета месо, без ги да дъвчат.

 

Дъвченето е процес, чрез който храната се смачква и смила с помощта на зъбите. С него започва и първият етап на храносмилането, който цели увеличаване на повърхността на храната, което да позволи по-ефикасното ѝ разграждане от ензимите в стомашно-чревния тракт. Технически, по време на дъвчене, храната се позиционира от бузата и езика между зъбите. С дъвченето храната става по-мека и по-топла, а ензимите в слюнката започват да разграждат въглехидратите в нея. След като се сдъвче добре, храната се преглъща гладко и навлиза в хранопровода. Посредством перисталтиката се пренася към стомаха, където става вторият етап от храносмилането.

 

Дъвченето е най-вече несъзнателно (полуавтономно) действие, но може да се регулира и съзнателно с помощта на подходящи техники.

 

Когато човек е изложен на силен стрес и напрежение, се стимулира симпатиковата нервна система. Повишава се сърдечният ритъм (пулс), дишането зачестява, съпроводено от мускулно напрежение. При някои хора тревожността се изразява с мускулно напрежение в областта на врата и шията, което им създава усещане на заседнала буца в гърлото. Този симптом на тревожността, може да засили страха им да преглъщат храната.

 

Понякога Фагофобията е съпроводена от други особености в хранителното поведение при хората. Тъй да се каже отвращението от даден хранителен продукт. Да вземем за пример хората, насилващи се да се хранят с храна, която ги кара да се чувстват дискомфортно. Случва се при тези, подлагащи се на диети с гозби, които не са по вкуса им, но ги спазват само защото са хит - например сред известните личности от телевизионния екран. Ето защо е необходимо хората да следват препоръките на специалистите по хранене, а не да се подлагат на нездравословни диети, които ги отвеждат до кабинетите на специалистите по психично здраве – психолози и психиатри.

 

Най-новите изследвания, проведени в САЩ върху страдащите от „Фагофобия“, ни информират, че в някои случаи в мозъка им се наблюдават изменения и то конкретно в областта, отговаряща за функциите на хранопровода. Данните показват, че при 13 % от пациентите, с фобията, са открити действителни аномалии.

 

Лечение на Фагофобията

 

Лечението на фобията изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

 

За да се диагностицират хората с Фагофобия, е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали те имат физиологични причини, вследствие на които не могат да преглъщат, или се касае за състояние с психогенен произход. Ако изследванията не открият телесна болест, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

 

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от Фагофобията, като например екстремната загуба на телесна маса (Анорексия), се препоръчва страдащите от фобията да бъдат подложени на медикаментозна терапия, назначена им от психиатър. Това се налага поради силния страх, който изпитват, придружен от пристъпите на паника, довеждащи ги до отказ да се хранят изобщо, което застрашава здравето и живота им.

 

Необходима е също така помощта на квалифициран лекар-диетолог, който да изготви подходящ индивидуален хранителен режим с въвеждащи порции при хранене. Като се започва с течна храна – супи, бульони, нектари и течности. Целта е страдащите да придобият увереност в себе си и да свикват постепенно с процеса на преглъщане.

 

Ключова роля в лечението на Фагофобията е работата с психолог. Основният акцент в нея е поведенческата терапия, с която засегнатите от фобията се учат да придобият увереност в себе си. С придобиването на увереност, стъпка по стъпка в менюто им се добавят и по-гъсти храни. Адаптирайки се към тях, продължават напред, докато стигнат до приема на сухи храни. 

 

Чрез техниките от когнитивното преструктуриране, страдащите се учат да заместват негативните мисли, че няма да могат да преглътнат храната с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят емоциите, свързани с тях, което ги води до благополучие.

 

Паралелно с психотерапията, на страдащите от фобията се провежда обучителен тренинг по придобиване на умения и техники за релаксация и отпускане на тялото, целящи да намалят нивото на възбуда на нервната им система.

 

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на Фагофобията е подкрепата от семейната среда.

 

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: webconsultas

Коментари