Ето част от адектватните  съвети и насоки :

1. Основите.
   Трябва да се опитаме да обясним по достъпен начин  основните неща за психичните болести. Да дадем лесно разбираеми примери, например-да ги сравним с телесните заболявания. Със сигурност ще се сблъскаме с някои ограничения, но разговорът трябва да започне от някъде и да остане отворен! 
   
   Моето лично наблюдение е, че доста семейства не разбират и дори не искат да разберат природата на психичната болест. Изграждайки собствени теории за случилото се с техния близък, те биха предали и грешна история на децата, която противоречи на това, което ще им каже лекуващия лекар.  Това много усложнява ситуацията и създава предпоставка за още по-голямо объркване. Затова ако осъзнаете, че не можете да дадете ясно и логично обяснение на нещата, то потърсете някой, който би могъл да ви помогне. 
2. Да се съобразим с аудиторията.
   Различните възрастови групи изискват различен език и подход.  При малките деца може да се наложи да използвате картинки, книжки, кукли и други, докато при по-големите юноши може да се окаже верен подход да говорите като с възрастен по тази тема. 
   
   Художествените филми не са най-добрата стратегия да обясните за психичните болести. Филмите имат тенденция за романтизиране на темата, допускат неточности в илюстроването й, понякога се влагат се грешни или нереалистични послания, което е напълно разбираемо, защото те не са документалистика и  целта им далеч не е да информират. Те  биха могли да са добра отправна точка. 
3. Не оставяйте за последния момент.
   Всеки разговор е ценен - "По-добре късно, отколкото никога"! Не че е късно да се говори с детето, когато  "положението става очевидно лошо" т.е. по време на самата  криза, но със сигурност планирането на разговорите ще ви даде възможност за избор на най-подходящото време и място, по-голяма подготовка по нелесната тема, ще ви даде възможност да предвидите въпросите, които биха възникнали у детето  и т.н. 
   Акцентира се върху това, че диалогът по тази тема трябва да остане отворен.
4. Бъдете искрени и отворени в този разговор.
   Признавайте си, когато не знаете. За медицината интимните механизми на възникване на психичните болести не са докрай изяснени, проучванията продължават  и то в много насоки. 
5. Не давайте обещания, които не може да спазите! 
6. Да се акцентира, че има помощ и подкрепа за хората с психични болести  и съответно да се посочат отговорните служби и начините за достигането им. 
7. " А ти как се чувстваш ?" 
   Току-що сте изсипали реалността под формата на бетонни блокове с тежест непосилна за вас, "възрастният", нормално е темата да провокира спектър от различни чувства и у вашия малък събеседник. Отделете време да го изслушате, детето трябва да се освободи от старите емоции и  да разпознае какви чувства му носи настоящата информация. Всъщност това е част от развиването на емоционална интелигентност у детето. Евентуално чрез разговорите по тази тема бихте могли  да предотвратите появата на интензивно напрежение и негативни емоции  в някои бъдещи ситуации.
8. Бих добавила към всичко това: "Промоция на психичното здраве". Ако в семейството има родител/или близък с психична болест и при него въпросите са свързани с управлението на болестта (да се взимат лекарствата редовно, да се провеждат периодични срещи с психиатър и т.н.), то за другите членове на семейството трябва да стои въпросът с това как да се  утвърди психично здраве и как да се съхрани то от вредните фактори и влияния. 
9. И други...
   Със сигурност има доста специфични семейни ситуации, които изискват още по-големи усилия да се планират  и проведат подобни разговори.