Захарният диабет е широко разпространено системно заболяване, което засяга целия организъм и води до инвалидизиращи усложнения, които имат дълъг асимптомен период. Диабетната ретинопатия е на едно от първите места като причина за необратрима слепота в световен мащаб. Ранното и откриване е възможно при регулярни профилактични прегледи при офталмолог при всички пациенти с установен диабет.
Диабетната ретинопатия протича безсимптомно, при поява на симптоми от страна на зрението, патологичният процес е вече много напреднал, с много по-малки възможности за терапевтично повлияване и по-лош функционален резултат.
Предразполагащи фактори за развитие на диабетна ретинопатия:
• Недобра компенсация на захарния диабет с големи денонощни колебания на кръвната захар
• фамилна обремененост
• затлъстяване
• дислипидемия /нарушен липиден профил/
• артериална хипертония
• наличие на сърдечно съдово заболяване
• заседнал начин на живот
• тютюнопушене
• алкохол
Диабетната ретинопатия има две форми – непролиферативна и пролиферативна.
Непролиферативната диабетна ретинопатия е по-ранният стадий на заболяването, при който се наблюдават изменения в малките съдове на ретината с поява на точковидни кръвоизливи. Те обикновено не водят до намаление на зрението, но са сигнал, че е нарушено състоянието на кръвоносните съдове и тъканите страдат. В следващите фази съдовете започват да пропускат течност или да се запушват. В първия случай течност се натрупва в ретината и ако това стане в централната част на ретината (макулата), това води до намаление на зрението. Ако това състояние се остави нелекувано, настъпва трайна загуба на централното зрение. Промяната в съдовете води и до недобро изхранване на ретината (хипоксия), което е стимул за развитие на нови, непълноценни съдове като компенсаторна реакция - започва развитието на пролиферативна диабетна ретинопатия с появата на големи кръвоизливи, в много случаи обхващащи и стъкловидното тяло, започват тракционни процеси върху ретината, водещи до нейното отлепване. В много случаи се развива и вторична глаукома.
Тъй като ретината е нервна тъкан, а нервните клетки са най-чувствителни на хипоксия (кислороден глад), последните проучвания сочат, че нервните клетки в ретината се увреждат много по-рано от клетките на съдовете на ретината, т е. още преди настъпването на промените в съдовете, са настъпили невродегенеративни промени в ретината.
Диагнозата се поставя след извършване на няколко специализирани изследвания:
• Оптична кохерентна томография /ОСТ, т нар. очен скенер/
• Флуоресцеинова ангиография /т нар. цветна снимка на окото/
• Патерна електроретинография –диагностицират се невродегенеративните изменения в ретината, още преди появата на съдовите промени. Единствено при нас в България е възможно това да бъде направено.
Лечение
Тъй като диабетната ретинопатия е едно от късните усложнения на захарния диабет, от първостепенно значение е стриктният контрол на диабета с добра компенсация на кръвната захар. Регулярните профилактични прегледи от офталмолог, за да не се пропуснат много ранните прояви на диабетната ретинопатия, на които е по-лесно да се влияе, са от особена важност.
Съвременното лечние на диабетната ретинопатия е медикаментозно, лазерно и оперативно, в зависимост от стадия на уврежданията.
Медикаментозното лечение включва ангиопротективни и невропротектични лекарства, както и средства, които подобряват реологията на кръвта.
При лазерното лечение целта е да се обработят хипоксичните зони, за да се намали кислородната консумация. Често това лечение се съпътства с поставяне на вътреочни инжекции, които потискат развитието на нови, непълноценни съдове. Вече има много възможности тези медикаменти да се поставят напълно безплатно за пациента, заедно със стриктно проследяване с всички необходими специализирани иззследвания.
Когато кръвоизливите в окото се задържат дълго време, се препоръчва оперативно лечение – витректомия. Тя е единственият избор и при тракционно отлепване на ретината.
Ако имате допълнителни въпроси или желаете консултация с нашите специалисти, моля, свържете се с нас.