Публикация

МЗ с нова Национална здравна стратегия до 2030 г.

МЗ с нова Национална здравна стратегия до 2030 г.

Нов проект на Национална здравна стратегия за следващите десет години предложи екипът на Министерството на здравеопазването в последните дни на 2020 г. Проектът обхваща периода 2021-2030 г. и е предоставен за обществено обсъждане до 28 януари 2021 г.

 

Според анализа основните дефицити са: непрекъснато нарастващите разходи за здраве, високият процент доплащане извън публичните средства, недоволство от качеството на здравните услуги, наличието на много болници и хоспитализации, недостатъчно ефективна извънболнична помощ, липсата на електронно здравеопазване. Състоянието на общественото здраве у нас отстъпва значително от средното равнище в Европейския съюз (ЕС), пише в документа.

 

Намаляване броя на болниците и на леглата за активно лечение

 

Затова стратегията предвижда да бъдат оптимизирани леглата за активно лечение и броя на болниците до 2030 г. с оглед потребностите на населението. Документът предлага намаляване броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.

 

Според стратегията хроничните заболявания като сърдечносъдовите, диабетът и заболявания на дихателната система ще бъдат лекувани в амбулаторни условия. По този начин разходите за болничния сектор, които сега нарастват средно с 5,3% годишно, ще се приравнят до средната стойност за ЕС от 1,5% увеличение. „Съгласно данни от експертни анализи, повишаването на процента на амбулаторната хирургия, дори само до 30%, ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно, ще повиши качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват в домовете си, а не в болниците“, пише в проекта.

 

Ще бъдат създадени стимули и за въвеждане на съвременни технологии, които дават възможност за ранна диагностика и безопасно и ефикасно лечение на все по-голям брой заболявания. Ще бъде създаден механизъм за обвързване на разплащанията с болниците и информацията за качеството на техните услуги, става ясно още от стратегията, като за целта трябвало да бъдат разработени показатели за изпълнение, които подлежат на редовно наблюдение и оповестяване.

 

Стимули за медицинските специалисти в доболничната помощ

 

Оценява се, че извънболничната помощ не работи задоволително въпреки големия брой специалисти. Тъй като те не са равномерно разпределени в регионите, натискът върху болниците не спира.

 

За да се разреши този проблем, стратегията предлага да бъдат създадени стимули за медицинските специалисти за непрекъснато повишаване на квалификацията и развиване на умения за консултиране и лечение. А сред мерките за развитие на доболничната помощ са увеличаване на относителния дял на средствата, заплащани от НЗОК.

 

Документът на МЗ залага на стимули за разкриване на специализирани центрове, чиито основни функции са свързани с прилагане и координиране на мултидисциплинарен подход при извършването на профилактика, диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания. Те трябва да гарантират непрекъснатост в осигуряването на медицинските дейности на пациента във всеки момент или период от обслужването му в зависимост от етапите на развитие на болестта и потребностите му и с цел повишаване качеството на неговия живот.

 

За да се стопира все по-задълбочащата се криза с общопрактикуващите лекари, ще се подобри процесът на специализация по Обща медицина, която да бъде максимално адаптирана към отговорностите на първичната медицинска помощ, предвижда стратегията.

 

Ефективна лекарствена политика

 

Средствата за лекарства са много и са непропорционално големи на фона на тези за извънболнична помощ, посочва се в документа. Ето защо властите отново залагат на насърчаване употребата на генерични и биоподобните лекарства като важен механизъм за увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и гарантиране на устойчивостта на здравната система.

 

Основен фокус ще е гарантиране на равен достъп до медикаменти, преодоляване на недостига на лекарства и въвеждане на електронно здравеопазване. Също така по-голям контрол на пазара, прозрачност, развитие на Оценката на здравните технологии, проследяването на ефекта от иновативните терапии. Документът акцентира и върху провеждане на централизирани електронни търгове за лекарства, заплащани с публични средства, чрез единна национална платформа за търговия с лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения.

 

Повече инвестиции в кадри

 

Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. Освен това повечете от медиците са в напреднала възраст.

 

Регионалното разпределение на медицинските специалисти е непропорционално и дебалансирано, което води до затруднен достъп на част от населението до здравни грижи и влияе върху качеството и ефективността на медицинската помощ.

За разрешаване проблема с дефицита на кадри в здравеопазването е необходимо да се инвестира в медицинско образование и професионалното обучение, както и в следдипломното обучение.

 

Здравните власти предлагат ускорен прием на студенти по медицина и здравни грижи, улесняване на специализирането и продължаващото обучение. Предвижда се и актуализиране на учебните програми в университетите.

 

Другите мерки са свързани със създаването на финансови стимули за привличане на лекари в нежеланите райони, както и мерки за пълноценна реализация на сестрите.

За подобряване качеството на здравната система ще бъдат привлечени и съсловните организации като тяхната отговорност, както и тази на обучителните институции, ще бъде насочена към повишаване квалификацията и предоставяне на възможности за усвояване на нови знания и въвеждане на добри практики.

 

Обвързване на заплащането с резултатите от дейността

 

През последните години се наблюдава устойчиво нарастване на разходите за здравеопазване. Делът на парите за здраве се увеличава от 3,1% от БВП през 1998 г. до 4,5% от БВП по отчет за 2019 г. В същото време доплащането у нас е много високо, а удовлетвореността – ниска. Ето защо управляващите предлагат обвързване на заплащането с резултатите от дейността, както и преразпределение на средствата от болнична към извънболнична помощ.

 

За ограничаване на доплащането се предвижда да бъдат създадени адекватни условия за развитие на доброволното здравно осигуряване чрез медицински застраховки, които да позволят на гражданите достъп до желани здравни услуги в страната и чужбина извън създадените механизми за финансиране с публични средства.

 

Е-здравеопазване – акцент в стратегията

 

Иновативните решения в областта на електронното здравеопазване могат да дадат възможност за по-ефективни начини на организиране и предоставяне на здравни услуги и грижи.

 

За да се осигури съгласуваност на мерките и дейностите в областта на електронното здравеопазване, ще бъде разработена секторна Стратегия за електронно здравеопазване в Република България за периода 2021-2027 г. със съответни планове за действие.

 

Пълния текст на Националната здравна стратегия вижте в прикачения файл. 

Прикачени файлове

proekt_na_natsionalna_zdravna_stra...

Коментари

Дано се намерят смели и разумни управници да реализират поне някои от тези намерения. Доболничната помощ отдавна е в периферията на здравните политики и финансиране.
Стигна се до парадокса обикновени диагностични изследвания да претърпят метаморфоза в клинични пътеки - например контрастно усилената ехография. Ако последната е клинична пътека то как да определим всички КТ и МРТ с контрастно усилване или по-сложните МР перфузии, трактографии и т.н.
Да не говорим за злоупотребите при търговията с лекаства, консумативи и медицински дивайси, за държавни болници с регистрирани складове за търговия на едро и мн. други.
Кадрите също са  в забвение , няма изисквания за следипломна квалификация с която БЛС не се справи, няма и достатъчно национални квалификационни мероприятия за реализиране на този процес.
Та пак повтарям дано стъпка по стъпка всички заедно да намерим път и желание  за промяна

Не е далече времето когато съществуваше и работеше добре т. нар. "диабетен център" закрит без колебание! Има още живи и работоспособни бивши негови служители!