Публикация
Проект за стандарт по очни болести е публикуван за обсъждане
Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ е публикуван за обществено на сайта на Министерството на здравеопазването. Той е изготвен в изпълнение на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Причини, които налагат приемането на проектонаредбата
Предходният стандарт по тази специалност беше отменен от Върховния административен съд, поради което към настоящия момент е налице нормативна празнота.
С настоящия проект ще се осигури стандартизирано качество на профилактичната, диагностичната и лечебната дейност, което ще способства за намаляване на заболеваемостта и смъртността в страната, изтъкват от министерството.
Цели
В проекта се определят изискванията към работата на лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността - към специалиста по „Очни болести“, към специализанта по „Очни болести“, към лекар без специалност или с друга клинична специалност. Посочват се дейностите в обхвата на специалността, изискващи допълнителна квалификация, условията, на които трябва да отговарят медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи.
Изисквания за осъществяване на дейността в различните нива на здравната система
В първичната извънболнична медицинска помощ няма специфични изисквания към помещенията предвид дейностите по очни болести, които са допустими да се осъществяват от общопрактикуващите лекари. Конкретно са определени самите дейности, които могат да се осъществяват в практиката за първична медицинска помощ, като те са съобразени с пакета от здравни дейности, който се финансира от здравноосигурителната каса в първичната помощ. Специфична за специализираната извънболнична помощ е възможността при определени условия да се осъществява оперативна дейност, като се допуска и осъществяване на дейности, определени за второ или трето ниво на компетентност, при съответствие с останалите изисквания към структурите в болничната помощ.
„Това, от една страна, създава възможност за по-добър достъп на населението при запазване на качеството, а от друга – осигурява осъществяването на дейности по очни болести при по-малък разход на ресурси, предвид обстоятелството, че в извънболничната помощ тяхната себестойност е по-ниска от тази в болничната помощ“, изтъкват от МЗ.
Изискванията за осъществяване на дейността в болничната помощ са разделени на общи и специфични по нива на компетентност. Общите изчерпателно регламентират условията, при които трябва да се осигурява оперативната дейност по очни болести – посочени са изискванията към операционната зона, които осигуряват функционална свързаност на процесите и организационна целесъобразност в последователността на медицинското обслужване на пациентите, включително и потокът на движението.
Специално внимание се обръща на сформирането на хирургичния екип по „Очни болести“, като численият състав се определя от обема и сложността на оперативната интервенция. При малките операции е достатъчен само един лекар – оператор, а при операциите с много голям обем и сложност задължително се включва и един асистент или операционна сестра.
Регламентира се дейността на хирургичния екип, както и отделните етапи в оперативната дейност, като са посочени изискванията към всеки един от тях.
По този начин се очертава алгоритъмът на поведение при пациент, чието очно заболяване изисква оперативна намеса, спазването на който гарантира недопускането на пропуски и осигуряването на качествено медицинско обслужване. В тази връзка са посочени изискванията и към документирането на процесите, се посочва в мотивите към проекта.
В специалната част, касаеща болничната помощ по „Очни болести“, са посочени изискванията за всяко ниво на компетентност по отношение на персонала, медицинската апаратура, вида и обема на медицинските дейности, както и допълнителните условия, които гарантират оптимално функциониране на структурите.
Така например за дейностите от първо и второ ниво на компетентност са необходими минимум двама лекари, като за първо ниво поне единият трябва да е с призната специалност по „Очни болести“, а за второ – и двамата трябва да са специалисти по Офталмология. За трето ниво необходимите лекари са трима, като и тримата трябва да са специалисти по „Очни болести“.
„Тази градация в броя на лекарите и на специалистите, според нивото на компетентност, е свързана с обема и сложността на осъществяваната дейност, включително и оперативна, както и с необходимостта да има заменяемост при отсъствието на някой от лекарите“, поясняват от здравното министерство.
Обществената консултация продължава до 22.01.2021 г.
Адрес за изпращане на становища и предложения: akozareva@mh.government.bg
Подробности четете в прикачените файлове.
Коментари
СТАНОВИЩЕ
От Медицински център по офталмология "Ресбиомед" ЕООД,
ЕИК 201690951, с адрес: гр. София-1309, район "Възраждане", ул. "Алдомировска" № 144
Относно: Проект за Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни
болести“
Съгласно чл. 6а, ал. 1 ЗЛЗ медицинските стандарти определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента. Съгласно чл. 6а, ал. 3 ЗЛЗ Медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 се актуализират при необходимост по реда на утвърждаването им. В проекта за наредбата не се сочи какво налага необходимостта от актуализацията им и какви са основанията за нея-медицински икономически, социални или други.
Относно допълнителните условия по чл. 3.3.2.8.
В т. 3.3.2.8.1 се изисква за лечебни заведения с второ и по-високо ниво на компетентност клинична лаборатория от първо ниво на компетентност на адреса на лечебното заведение
1. В ЗЛЗ наличието на лаборатория се изисква само за диагностично-консултативните центрове, но не и за другите лечебни заведения за извънболнична помощ /чл. 17/. Законът като нормативен акт от по-висока степен има предимство пред наредбата. Наредбата не може да допълва закона, приет от Народното събрание.
2. Медико-диагностичната и медико-техническата лаборатория е самостоятелно лечебно заведение /чл. 18/ . Изискването за наличие на клинична лаборатория на друго лечебно заведение изискване за създаване на звено с компетентност на самостоятелно лечебно заведение на територията на лечебно заведение за специализирана офталмологична помощ. Недопустимо е смесването на функции на различни заведения за извънболнична помощ, за които се изисква отделна регистрация и покриване на определени изисквания за функциониране, които не са унифицирани /от медицинска, техническа, административна и др. гледна точка/ . Нарушава се изискването на чл. 6а, ал. 1 медицинският стандарт да определя минимални изисквания при осъществяване на дейността. Изпълнение на дейности, за които се изисква отделна регистрация, не е минимално изискване за осъществяване на медицинска дейност.
В т. 3.3.2.8.1 се изисква за лечебни заведения с второ и по-високо ниво на компетентност рентгенов апарат за скопия на адреса, на който се осъществява дейността „очни болести“.
1. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЛЗ уредба за образна диагностика се изисква само за диагностично-консултативните центрове, но не и за другите
2. лечебни заведения за извънболнична помощ. С наредба не могат да се изменят изисквания, установени в закон.
3. Изискването за наличие на източник на радиация в лечебно заведение по офталмология за извънболнична помощ, противоречи на принципите, установени в чл. 64 от Закона за здравето и липсата на специализирана наредба по чл. 65 ЗЗдр.
4. За източници на йонизиращи лъчения се изисква специално разрешително. Новата Наредба за радиационна защита от 2018 г. изисква специфични условия и изисквания към местата, в които се осъществява монтирането и използването на източници на радиация. Изискването за
рентгенов апарат не е съобразено с обстоятелството, че всички регистрирани до момента лечебни заведения за извънболнична помощ по офталмология отговарят на действащите стандарти, които не включват изискване за рентгенов апарат. Приемането на ново изискване ще наложи или изменение на вече издадените разрешения или ще доведе до неравнопоставеност между вече регистрираните лечебни заведения и тези, които ще се регистрират след наредбата. Подобно положение ще наруши основният принцип на равнопоставеност и принципът за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, които е основен принцип на европейското право.
5. Приетото изменение противоречи на принципите /специално на тези по глава VII/ на Директива 2013/59/Евратом на съвета от 5 декември 2013 година за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом за обоснованост и нетна полза. Такава не може да се установи нито за пациентите, нито за медицинския персонал на лечебните заведения за извънболнична помощ по офталмология при наличието на специализирани лечебно-диагностични и лечебно-технически лаборатории.
Поради изложеното предлагаме да отпаднат т. 3.3.2.8.1 и 3.3.2.8.1 от проекта за Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“
Позиция на МЦ Виста ООД Пловдив, относно проект за приемане на нов стандарт в специалността “Очни болести”.
Искаме да изкажем пълна солидарност и подкрепа на колегите от МЦ Фокус София и МЦ “Д-р Трошев” Стара Загора.Ние сме сравнително нова структура,стартирахме 2017година,тогава отговорихме на всички действащи тогава изисквания и мисля достатъчно атуални.За периода на нашата работа и процес на утвръждаване,ние не сме изпитали липсата на рентгенов кабинет и клинична лаборатория на територията на лечебното заведение.Респективно на качеството ни на работа.
Т.е.освен въпросът КОЙ?,ние задаваме въпроса ЗАЩО?
Защо за всички звена работещи по специаността “Очни болести”се налагат еднакви изисквания,а правото да работиш при еднакви условия е нарушено.Визирам разликата между медицински центрове и специализирани болници и отделения.И всичко това се случва без да бъде обсъдено с представители на тези структури(медицински центрове).
Разбира се точките за обсъждане са доста повече,но липсва воля и желание това да стане на базата на рационален консенсус и равноправие.
Ето и няколко примера:Когато човек решава да старира даден проект,той се съобразява с изискванията,които са необходими за неговото реализиране.На базата на това прави своя инветиционен план.При подобна промяна на условиятя в заварено положение,ситуацията напомня да се изгради мазе на готова къща.Освен това ние насочваме нашите инвестиции в конкретни за нашата работа подобрения като закупуване на най-съвременна 3Dсистема за визуализация, която подобрява значително качеството на работа във витреалмата хирургия.Която а пропо,НЗОК не заплаща на медицинските центрове.
Споменатия въпрос за спешността, понятие, с което доста се спекулира,за него също не се упоменава как ще бъде дофинансирано за МЦ та, повечето от които са с наложени лимити.Как МЦ ще приеме спешна травма , като НЗОК не му заплаща витреални процедури, травми и екстракция на вътреочно чуждо тяло ?
Също и изискването за договори с болнични аптеки за медицински изделия без правото да разкриеш собствена.
Когато се налагат задължения те трябва да са свързани в някаква степен с обезпеченост от страна на възложителя.В противен случай ситуацията прилича на изнудване, дискриминация и обслужване на нечии конкретни интереси.
Антон Ангелов
Управител на МЦ Виста ООД Пловдив
Възражение относно предложения нов стандарт по Очни болести
Лекарите от Очен Медицински Център Трошев не сме съгласни с определени точки от предложения нов стандарт по Очни болести, като смятаме, че те нито подобрявят качеството на офталмологичната помощ, нито ще подобрят достъпа на пациентите до качествена офталмология. Освен това така оформения текст добива лобистки характер и би внесъл силно разединение в гилдията.
Точките по които имаме възражение са следните:
т 2.1- не става ясно защо се обвързва нивото на компетентност на лекаря- специалист с нивото на компетентност на лечебното заведение в което работи. Така се дава възможност здравните заведения юридически да добавят или отнемат офталмологична компетентност на лекарите.
т 3.3.2.8.1- това предложение, чрез което се изисква наличието на клинична лаборатория на АДРЕСА на лечебното заведение е директен саботаж на отличната оперативна дейност на десетки хирургични центрове в България, на които ще бъде отнета възможността да осъществяват дейността си. Това ще бъде обвързано със значителни безмислени инвестиции, обособяване на помещения и най-трудното- осигуряване на квалифициран медицински персонал.
т 3.3.2.8.2- наличието на рентген (интересно защо само скопия) допълнително ще усложни регистрацията на здравните заведения предвид тежките изисквания към работата на рентгенологичните лаборатории, като се има предвид че се касае за няколко десетки случая годишно в България. По същата логика може да се постави условие към очните клиники от трето ниво на компетентност, които се занимават с онкология да притежават линеен ускорител.
- прави впечатление, че от предложения стандарт отпада изискването за видеорегистрация на медицинските процедури към лечебните заведения от трето ниво на компетентност, задължителна от предишния стандарт и което е стандартна практика в повечето частни центрове, занимаващи се с катарактална и витреална хирургия. Същото това изискване, между другото поставено и от Зравната Каса за контрол на медицинската дейност е многократно атакувано от някои частни и държавни клиники. Да не забравяме че освен за контрол, видеорегистрацията е незаменим помощник при обучението на лекарите-специализанти.
- при евентуално приемане на тези абсурдни изисквания към лечебните заведения какво ще се случи със специализантите, работещи в тези структури, предвид понижаването нивото на компетентност на лечебното заведение. Всичко това се случва на фона на все по-нарастваща нужда от специалисти и медицински персонал.
Ние, лекарите от Очна клиника Трошев, искаме да разберем КОЙ (нека веднъж да излязат с имената си и дадат доводите си) е написал предложените текстове към проекта за Стандарт по офталмология при наличие на Експертен съвет и липсата на поне едно общо събрание на гилдията от март 2020 г. На електронните си пощи българските офталмолози многократно получавахме имейли за PR-акции на ръководството на БДО, но за нещо толкова важно за всички български очни лекари, никой не получи информация.
И накрая, основен принцип в Правото на една държава е, че правото трябвя да следва живота, а не обратното. При положение, че Животът е показал необходимостта и ползата от съществуването на определени медицински заведения, които прекрасно осъществяват дейността си в полза на обществото, защо е необходимо да създаваме правила, които да унищожават същите тези центрове.
Д-р Станимир Трошев
Очен Медицински Център Трошев, Стара Загора
/офталмохирург с 28-годишен стаж и повече от 30 000 очни операции с много голяма сложност и опит да бъде деквалифициран/
Здравейте
Интересно кой изготви този нов проект и го внесе точно преди Коледа , за да може да бъде гласуван на 22/01/2021 ?
В него за пореден път е записано ,че Медицинските центрове имащи 2-ро и 3-то ниво на квалификация , ТРЯБВА да имат Клинична лаборатория от 1-во ниво , както и Рентгенова лаборатория ,НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЗАВЕДЕНИЕТО !!!
Толко ли закъсаха "колегите" от Държавните и общински Очни клиники , за да залагат подобни безмислици в стандарт по който трябва да функционира българската Офталмология ?
Според тази логика , Ние като медицински център , за да оперираме Катаракта, Глаукома,Отлепена ретина, Диабетна ретинопатия и т.н. трябва да инвестираме в Рентгенов апарат , специализирано помещение за него и НАЙ-ВАЖНОТО , в Специалист по Образна диагностика , който да назначим със съответното възнаграждение. Същото важи за специализирана Клинична лаборатория , както и Клиничен лаборант .
Да питам аз сега , откъде да намеря въпросните колеги , след като дори Отделенията по образна диагностика в Общинските, Окръжни и т.н. болници НЯМАТ ??? Откъде да намеря Клиничен лаборант ??? В условията на Ковид пандемия това изискване допълнително "осакатява" офталмологичната грижа , по простата причина , че няма СПЕЦИАЛИСТИ по Образна диагностика и Клинична лаборатория ,които да назначим !
Следващия въпрос който възниква е , как и с какво трудово възнаграждение да привлечем Рентгенолог , след като за една година биха ни били необходими не повече от 1-2 рентгенографии ??? Кой в 21-ви век използва рентгенография , за уточняване и локализиране на чуждо тяло в окото ? ( което е ЕДИНСТВЕНАТА ИНДИКАЦИЯ за употреба на такъв вид образна диагностика в Очните болести ) .За тази цел се ползва само и единствено КТ изследване и НИКОГА Ядрено магнитен резонанс ( металните чужди тела РЕЗОНИРАТ ) , което автоматично налага елиминирането на изискването за договор с ЯМР , заложено в проекта за стандарт .
Абсолютно същите мотиви важат и за Клинична лаборатория на територията на МЦ . Привличане и заплащане на Лекар Клиничен Лаборант при дефицит в условията на Кивид пандемия , както и икономически целесъобразното съществуване на подобна структура в МЦ със специфична натовареност в една специалност !
И ЗАЩО ??? Досега може би не съм изпълнявал на нужното ниво оперативните си интервенции , без да имам налични "капризите" , който някой "колега " който е заложил във проект за стандард ,за да "елиминира конкуренцията "? МЦ Фокус може да предостави видеобаза със излъчени на живо над 4500 операции , за последните 5 години ( от 06/01/2016г.) и експерти да оценят нивото ни на хирургична работа !
Тези две изисквания обслужват интересите САМО на Клиники с голям брой легла , т.е. в държавни , общински и специализирани Очни болници . Във изложените от вас мотиви е посочена бройка от 658 легла за Офталмология , от които САМО 49% са били натоварени ....и то със значителен брой ФИКТИВНА ДЕЙНОСТ ( през КП за консервативно лечение ) . С две думи наличието на такава безумна бройка легла е абсолютно ненужно , а наличието и поддържането и поставя въпроси за користни подбуди !!! Трансформацията на подобен леглови потенциал във помощ на борбата с Ковид пандемията би била особенно подходяща и ефективна . Офталмологията като хирургична част НЕ се нуждае от легла за болничен престой и преспиване , а от стационар за еднодневна хирургия ( легла за кратък постоперативен престой , без преспиване ) . Няма хирургична процедура дори от най-високо ниво която да го налага : Витректомия ( отлепена ретина, диабет, ендофталмит, чиждо тяло ) , Кератопластика и т.н. от години се работят като ЕДНОДНЕВНА хирургия в МЦ ( МЦ Фокус , МЦВиста ,МЦ Ден , МЦ Трошев ,МЦ Ресбиомед и т.н.)
Дали най-накрая някой ще каже КОЙ пише тези проектчета и тихичко ги прокарва в МЗ и НЗОК ???
п.с. Интерес за подобни изисквания имат т .нар. държавни и общински отделения , уличени във фиктивна дейност.....в съвсем близко минало 😉
С уважение
Д-р Лукан Мишев
Хирург МЦ Фокус