Публикация

Медицинските стандарти - начин на употреба

Закон за лечебните заведения, чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.


Това е легалната дефиниция на понятието медицински стандарт. На базата на нея, министърът на здравеопазването е издал наредби за медицинските стандарти по всички медицински специалности. Защо е избрал стандартите да са по медицински специалности - никой не знае, а и законът мълчи. Единственото, което е ясно от закона,  е, че това трябва да са стандарти за качество. Най-накрая след дълги години на протакане Министерството на здравеопазването ударно прие няколко десетки стандарта за последните месеци.

И настана хаос. Беглият преглед на наредбите за медицинските стандарти показва, че няма никаква последователност и съпоставимост на отделните наредби, макар да се отнасят до едно и също нещо. То е резултат на това, че отделните стандарти са били разработвани от различни екипи – най-често неколцина хабилитирани лица от съответната специалност. В резултат всеки сам е решил какво да запише в наредбата и как да я конструира. Министерството на здравеопазването се явява просто издател, имащ осигурен достъп до „Държавен вестник”.

Общото между всички е, че изискванията за прилагане на стандарта са описани така, че да осигурят колкото се може повече пациенти на тези, които са ги писали. В тях можем да намерим изисквания за налична апаратура или придобита квалификация, на които отговарят само няколко университетски клиники в цялата страна. Така например в стандарта по ендокринология и болести на обмяната намираме, че за да може едно отделение (клиника) да покрие най-високото трето ниво, е необходимо да има 6 лекари, от които поне 4 със специалност по ендокринология. Каква е връзката на качеството на медицинската помощ с броя на лекарите не става ясно. Защо четирима ендокринолози, събрани в една клиника, дават качествена медицинска помощ (трето ниво), а същите четирима, но разделени в две клиники, дават по-малко качество (първо ниво), също не е ясно, а и никой не пита.

Още по-нелепо звучат изискванията за минимален брой болни, заложени във всички медицински стандарти. Така например в посочения за пример стандарт, за да отговаряш на второ и трето ниво, трябва да имаш през последната година най-малкото 380 пациенти на всеки 10 легла. Излиза, че при равни други условия, ако през едно отделение са преминали 379 болни, то не може да получи повече от най-ниското първо ниво, но ако са преминали с един болен повече, то вече може да бъде най-високото трето ниво.

Впрочем числото 380 преминали болни на всеки десет легла се среща в почти всички стандарти, без да е известно как точно е изчислено. Очевидно е сакрално за качествената медицинска помощ, макар да няма никаква връзка с качеството. Все едно Английската футболна федерация да забрани на Бербатов да играе през тази година, защото през миналата е играл в по-малко от половината мачове на своя отбор, или ако не се стигне до пълна забрана, да го прати в някой втородевизионен отбор. 
В цитирания чл. 6 от ЗЛЗ се говори за защита правата на пациентите. Нищо подобно няма в медицинските стандарти. В тях пациентите са поставени наравно с изискванията за масички, столове и индивидуални гардеробчета. И забележете, медицинската сестра трябва „да притежава умение да предотвратява неразумни реакции на пациента”. Последният път, когато срещнах подобно изречение бе в ръководство за дресиране на кучета. 

Изисквания към лечебните заведения трябва да има. Да се мери обаче качеството на медицинската помощ с броя на лекарите, медицинските сестри и преминалите болни е меко казано смешно. Единственият обективен критерий за качеството на медицинската услуга е това дали потребителите са доволни. В случая това са пациентите. Качество може да се постигне само, ако лечебните заведения се поставят в условия на честна конкуренция за избора на пациента къде да се лекува.

Целта на приетите от Министерството на здравеопазването е точно обратната - да ликвидират конкуренцията, да отнемат свободния избор на пациентите и да ги принудят да се лекуват в няколко болници. Резултатът от това може да бъде само снижаване на качеството и разрастване на корупцията.
 

*Позицията на д-р Кацаров е публикувана на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването на адрес: www.czpz.org.

Коментари