Доказани са за сега най-малко 11 патогенетични  механизми при тежко болни с Ковид-19  изброени по долу в приложение 1 .

 Във връзка с тях на различни етапи на болестта настъпва в различна степен  автоинтоксикация. Всеки лекар запознал се с известните досега патогенетични механизми би могло да приеме ,че в крайните фази на болестта автоинтоксикационните процеси  биха  били несъвместими с живота ако не се проведе интензивна апаратурна екстракорпорална детоксикация по преценка на мултидисциплинарен съвет , а именно

1.Плазмафереза двукратна с плазмаобмен/плазматерапѝя /  по 1 литър плазма отделена от болния  и заместването й с плазма от здрави дарители . Сега тази  терапия се ползва втората й част само вливане на плазма. За това няма винаги убедителен успех за спасяване на болните  от фатален край.

2. Екстракорпорална карбосорбция  рутинен метод с показания за  лечение на ендотоксикоза. Имаме опит за първи път не само у нас  със спасяването на болен с  тежък сепсис,  преди около 20 години /19 годишен войник във ВМА /

3.Селективна хемабсорбция на цитокини .Специализиран  подход за отстраняване на свръхвисоките нива на цитокините ,които убиват.

Изброените апаратурни методи са рутинни от няколко десетилетия в клиничната медицинска практика/клинична токсикология и др./.Не са сложни за усвояване, но приложението им изисква: 1.Висококвалифицирани и добре подготвени кадри да работят с трите апаратурни подхода след решение по преценка на специализизиран мултидисциплинарен съвет.

2.Наличие на специализиран сектор /Център, или отделение/  за интензивна апаратурна екстракорпорална терапия , специализирани само за тежко болни с Ковид-19  

Предлагам медицинската наука и практика у нас  спешно да  се ангажира да изясни: 

1.Има ли  автоинтоксикация при тежко болните с COVID-19 и нужна ли е интензивна екстракорпорална апаратурна детоксикация?                           

2.Може ли да се продължава с детоксикация при тежко боните само с инфузионни венозно инжектирани кристални разтвори и други ?                                           

3.Дали факторите,които убиват тежко болните с К-19 се намират в плазмата и следва ли плазмата на тежко болните да се депурира/пречиства/?                   

Това  бързо и  лесно би могло да  се провери ,да се  докаже  или отхвърли като :                                  

1. Ако, плазма получена от тежко болен с Ковид-19 , 7-10 дни преди или по време на цитокиновата буря,  се инжектират 5-10 мл.или  до 20 мл на морско свинче , се очаква то да умре до няколко часа или до дни.За контрола  може да се инжектира  друго морско свинче/м.св./ със същото количество плазма получена от здрав дарител .                     Резултатите най-вероятно ще покажат , че морското свинче инжектирано подкожно с 5-10-20 мл плазма получена от тежко болен с К-19 , в посочения интервал на болестта, ще загине бързо в рамките на часове или 1-2 дни , докато другото м.св инжектирано с плазма от здрав дарител ще остане живо.

2.Ако, обаче,  същата плазма ,която  убива м.св../, се филтрира предварително през филтър с активен въглен и след това се инжектира на морско свинче, то най-верятно няма да умре.                                                                                             

Други доказателства едва ли ще са нужни за да се организира от държавата и се започне  спешно да се спасяват тежко болните от фатален край с изброените рутинни известни от десетилетия апаратурни методи в медицината за екстракорпорална интензивна депурация.В техните показания за приложение са разписани от десетилетия, че могат се прилагат успешно при хематологични патологии  с неврологична симптоматика и много други. Болните от Covid-19 се числят към тази патология и към патология сходна с болестта описата от Московиц от 1925г  "Тромботична тромбоцитопенична пурпура ",,Нейната  смъртност е била близо 100% преди ерата на  плазмаферезата  с плазмозаместване.По тази тема са и първите ни статии публикувани в Credoweb, преди повече от 8 месеца и сме информирали  отговорните държавни  институции. За да се разберат по-добре аргументите ни, следва внимателно да се прочете приложението.  

Приложениие 1: Някои патогенетични  механизми при тежко болните с Ковид-19                                                                   

1.Виремия/Сепсис/                                                                                                                                   

2. Възпаление                                                                                                                                           

 3. Силно увреждане  епитела на белодробните алвеоли с излив на ексудат и еритроцити.

4. Увреждане ендотела  на малките съдове на белия дроб и други органи.                                   

5. Развитие на масивен микротромбоемболизъм в малките съдове на белия дроб  и  патологично активирана тромбоцитна агрегация в организма.                                               

6.Ниска реактивност  на имунната система в първата фаза 7-10 ден  от  заболяването поради това ,че вирусът притежава камуфлажни  специфични протеини /СП ,които му позволяват скрита и бърза репликация.                                                                         

7.Свръхреактивност във  втората  фаза след 10-14 ден ,но  не  срещу вируса , а срещу увредения орган „мишена” /белия дроб или др./ .Така  при  променените вече антигени,  имунната система на болния започва  да се отнася към увредения орган  като към чужд  трансплантат  /бял дроб или и други / и  се стреми да го унищожи и отхвърли

.8.Включване  феномена  от вродения имунитет  „Инфламазома”. При него увредените клетки не загиват от програмирана смърт  т.н.„апоптоза”, а загиват като мембраните им се пукат.                                           

9.ЦИТОКИНОВА БУРЯ.Свръхреактивността на  имунната система е свързана с масивното  изливане в кръвта на цитокини освобождавани  не само от клетките на имунната система ,но и от ендотелни , епителни и други клетки .                                                               

10. Развива се  „Тежък остър  респираторен дисстрес синдром” /ТОРС / 

11.Настъпва ендотоксикоза, от нахлуващите в кръвта микроорганизми и техните токсини от червата в условията на силно възпаление и тежък сепсис и от високите нива на клетъчни ензими отделящи се от разпадащите се клетки и други високи нива от  токсични метаболитни продукти .

Кратка предистория с хронология: На 01.09.2020г представихме на ръководството на МБАЛСП „Н.Пирогов” и  обсъдихме  внесения от нас « Идеен проект за тристепенна интензивна  апартурна пурификация при средно и тежко болни с Covid-19 « с Доц д-р Петър Атанасов -Н-к  Клиника по вътрешни болести /КВБ/ със сектор за лечение на усложнения при болни с COVID-19

В подписаното позитивно становище се казва:                                                         

1.«Проектът  съдържа конспективен план за организиране на предварителните изследвания .2.Проектът  предлага една възможност, за патогенетичен подход в лечението с единствена цел намаляване на смъртността, с очакван прогностичен ефект над 50%, чрез отстраняване на известните до момента фактори водещи до фатален край”.3. Би следвало държавата в лицето на M3 да съдейства спешно в условията на извънредно положение и пандемия с цел осигуряване на нужното финансиране и пълно съдействие за провеждане на първия етап на предварителните изследвания.                                            

Предлаганият от нас патогенетичен подход с тристепенна интензивна апаратурна депурация се  подкрепя още от:

1.Позитивно  становище  подписано от Проф.Татяна Червенякова ,Изп.Директор на  Инфекциозна болница,гр.София .и Главен координатор на експертните съвети по инфекциозни болести. 

2. Доц.д-р Иван Гигов –хематолог ВМА.                                                      

3.Възможното му приложение след внедряване при онкоболни е подкрепено с публикувани становища от проф.Констанца Тимчева и проф.Асен Дудов.  

 Според писмо получено на 18.11.2020 г. от Министерството на здравеопзването/МЗ/ се разбира  ,че МЗ няма  гласуван бюджет да възлага проучвания, нито има нормативно правомощия  да възлага такива по проекти.Тогава в условията на пандемия и извънредна епидемиологична обстановка възникват въпроси, но  първият  е :                     МЗ се оказва ,че няма правомощия ,то тогава, Кой в държавата ни има правомощия  да възложи  на медицинската наука и практика  да извърши  спешно  проучване, с което  да  се ангажира да изясни, предложения от повече от 8 месеца апаратурен интензивен подход за депурация на кръвта от факторите ,които убиват,може ли или не може да намали смъртността при тежко и критично болните с над 50% ?  Ако може ,то защо тогава да не  започне  да се спасяват стотици  и хиляди човешки живота и това да е принос на България срещу пандемията в  света  ? 

Доц.д-р В.Манев -Клиничен имунолог /Председател на програмен консултативен съвет за имунотерапия и имунопрофилактика на рака/ www.immuno-bg.org /носител на приза "Изобретател на 2016 /