Оригинална статия: “To test or not to test? A framework for counselling patients on preimplantation genetic testing for aneuploidy (PGT-A).”

Human Reproduction, Vol.34, No.2 pp. 268–275, 2019

Lauren A. Murphy, Emily A. Seidler, Denis A. Vaughan, Nina Resetkova, Alan S. Penzias, Thomas L. Toth, Kim L. Thornton, and Denny Sakkas.

Линк: https://academic.oup.com/humrep/article/34/2/268/5219186?login=true

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ

Ретроспективно кохортно изследване, съобразено с възрастта, броя на пункциите и броя на получените овоцити. Анализирани са общо 600 пациенти. От тях при 300 пациенти предвидени за извършване на PGT-A през първия цикъл и 300 контролни пациенти, при които няма да се извършва PGT-A. Анализирани са разликите между процента на живо раждане (LBR) от ембриотрансфер и кумулативния процент на живо раждане (CLBR) на цикъл.

РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ

Резултатите показват, че при пациенти на възраст <38 години, от предвидената за PGT-A група има значително по-нисък процент на CLBR от пункция в сравнение контролната група  (49,4%  срещу 69,1%, P <0,001). Този факт се обяснява с факта, че в 11% от циклите от предвидените за PGT-A група, ембрионът не се биопсира и в 9% от циклите с биопсирани ембриони не се получава еуплоиден ембрион. Това означава, че се правят много по-малко трансфери в групата PGT-A и следователно, при равни LBR на трансфер, CLBR на цикъл е по-нисък в тази група. Отмяната на трансфери поради липса на еуплоидни ембриони може да доведе до загуба на малка, но не пренебрежимо малка вероятност за успех, която би била възможна при трансфера на тези ембриони. Тази отмяна налага нова стимулация на овулацията, която е по-инвазивна, скъпа и носи по-голям риск за пациентите, отколкото самите трансфери.

След PGT-A при пациенти на възраст ≥ 38 години LBR от трансфер е бил двойно по-голям от този в контролната група (62,1% срещу 31,7%, P <0,001) и броят на трансферите, необходими за получаване на живо раждане, е намален. Това откритие е в съответствие с многобройните публикации, свързани с увеличаване на анеуплоидиите при ембрионите, получени от по-възрастни пациенти. Въпреки това, при тези пациенти, при които са трансферирани еуплоидни ембриони, CLBR на цикъл не се различава от този на контролната група (37,8% срещу 37,3%). Намаляването на броя на трансферите намалява разходите и стреса за пациентите, като се избягват неуспешни трансфери, което може да доведе до намаляване на процента пациенти с отпадане от лечението. Но погледнато от гледна точка на CLBR за цикъл, PGT-A няма клинична полза при групата пациенти ≥38 години.

Има още два резултата, които според мен си заслужава да бъдат коментирани. Първо, при пациенти на възраст <38 години, при които не постигат клинична бременност през първия си цикъл, се извършва PGT-A през втория цикъл. Честотата на еуплоидните ембриони в този случай е по-ниска от тази, наблюдавана при същата група пациенти през първия цикъл. Това предполага, че провалът на първия цикъл може да се дължи на по-висок процент на ембрионални анеуплоидии при тази група пациенти. И второ, не се наблюдава намаляване на честотата на абортите с използването на PGT-A, като кумулативната честота на абортите в PGT-A групата и контролната група са съответно 9,4% и 9,2%. Други изследвания са открили подобни резултати, показващи, че трансфера на еуплоидни ембриони не елиминира аборта, тъй като те не зависят само от ембрионалния кариотип.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Резултатите показват, че PGT-A може да бъде неефективен при първия цикъл на пациенти на възраст под 38 години. И че при пациенти на възраст ≥ 38 години единственото, което подобрява е намаляването на броя на трансферите за постигане на бременност, тъй като CLBR на цикъл е еднакъв, независимо дали се използва PGT-A. Тази научна работа може да помогне на клиницистите да обяснят на своите пациенти ползите и възможностите на PGT-A на основа на възрастта и/или броя на циклите за всеки пациент.

МОЯТА ВИЗИЯ

Тази работа ясно показва границите, при които PGT-A има клинична полза, която се ограничава до увеличаване на LBR при трансфер при жени ≥ 38 години, но не и на CLBR на цикъл при тази възрастова група пациенти. И това, което смятам за най-важно, тъй като преди всичко никога не трябва да вредим (primum non nocere)

на пациентите си, използването на PGT-A при пациенти под 38-годишна възраст е вредно от гледна точка на CLBR за цикъл. Тази работа ни напомня да бъдем предпазливи и да изискваме повече проучвания, преди да определим правилното използване на тази техника.