Какво характеризира хранителната неофобия

Терминът „Неофобия“ е древногръцки корени, произхожда от думите: νέος - нов  и φόβος – страх, което означава страх от новото.

Хранителната неофобия е в категорията на специфичните тревожни разстройства, известни още като специфични фобии. Характеризира се с прекомерен и неовладян страх от прием на нов вид храна.

Всеки човек има свое минало, опит, определени личностни черти, с които се отличава от другите; свои вкусови предпочитания, както и възприятия за храна, и за света като цяло. В тази връзка следва да се отбележи, че един от основните компоненти, които формират начина на съществуване, е търсенето на усещания. Срещат се хора, които са склонни да търсят и опитват нови предизвикателства, но има и такива хора, които се страхуват от новото и са фокусирани в познати и рутинни дейности. В настоящата статия ще бъдат разгледани особеностите около хората, които изпитват силен страх от нови храни.  

Засегнатите от хранителна неофобия се хранят предимно с познати хранителни продукти, чиито вкусове обстойно са проучили и приели в списък с позволени храни. Преживяват силен ирационален страх само при мисълта, че ще опитат храна, която е извън листата с предпочитани храни.

Следва да се уточни, че хранителната неофобия се различава от други специфични фобии, като например: фобия от месо и фобия от плодове, тъй като при нея се касае за страх от нова храна (продукт) -  тоест, при фобията от месо, страхът е ясен и конкретен, а при хранителната неофобия, страховите стимули са много по-променливи, непредсказуеми и неясни.

Характерно за хранителната неофобия е, че има двупосочно въздействие върху човек -  от една страна, засяга пряко поведението, а от друга страна, причинява силна тревожност, когато човек е изправен пред предизвикателството да опита нов хранителен продукт. 

Хранителната неофобия засяга по-често малки деца, но се появява и при някои възрастни.

Хранителна неофобия при деца

Страхът от нови храни, първоначално е разглеждан като механизъм за оцеляване в полза на биологичната еволюция на човека, тъй като е предотвратявал поглъщането на потенциално токсични растения.

Според английския кулинарен критик Бий Уилсън (автор на книги в сферата на здравословното хранене и майка на три деца): хората получават афинитет към сладки храни още с вкусването от майчината кърма, или от млечните смеси, заместители на майчиното мляко. Според нея сладкият вкус на майчиното мляко остава отпечатък у човека за цял живот.

Хранителната неофобия засяга деца на възраст от 2 до 6 години, които са преминали фазата на кърмене и се хранят с разнообразна храна. Характерно за тях е да отхвърлят хранителни продукти с горчив вкус, съдържащ се в някои видове плодове и зеленчуци.

Резултати от проведени изследвания сочат, че децата си създават мисловна картина, съдържаща вида и аромата на приемливата за тях храна. Те отхвърлят всеки хранителен продукт, различен от формираната представа за него. Това е така, защото децата първо приемат храната визуално, а след това вкусово, като пряко я свързват със създадения визуален образ.

Други проучвания ни информират, че храната следва да се представя осем пъти на дете, за да бъде приета от него. Доказано е, че представянето на нова храна по позитивен начин, аранжирана в чиния, под различни формички (патенца, зайчета, мечета и др.), придава забавен и впечатляващ вид, а това увеличава шансовете децата да я опитат.  Препоръчително е тези опити да бъдат умерени, с оглед на това да се избегне всякакъв негативен опит, свързан с хранене на малкото дете, който би могъл да го травмира.

От медицинска гледна точка, хранителната неофобия, заема важни дялове в  педиатрията и детската психология.

Хранителна неофобия при възрастни

Известно е, че хранителната неофобия отминава в годините около пубертета (12-18 г.), но въпреки това се наблюдават случаи при възрастни хора, които се хранят само с няколко познати за тях продукти, като отказват да се хранят с непознати храни (вкусове) поради страх от тях.

Добре известна е ползата от редовното и балансирано хранене, чрез което човек набавя необходимите количества от най-важните хранителни вещества за организма. При засегнатите от хранителна неофобия, това се оказва непосилно, в резултат на което те страдат от хранителни дефицити, които са предпоставка за влошаване на здравословното състояние.

Според учени от САЩ, най-честите хранителни дефицити засягат някои метали и витамини:  

• Дефицит на желязо. Според Световната здравна организация около 30% от хората по света не консумират редовно храни, богати на желязо, а това ги изправя пред риск от развитие на анемия и други здравословни проблеми. Статистиката сочи, че дефицит на желязо се установява по-често сред жените.
• Дефицит на калций. Данни от проучвания сочат, че около една трета от тийнейджърите и над 10% от хората в останалите възрастови групи, не си набавят достатъчно калций с храната, вследствие на което имат здравословни проблеми с кости, с мускули, с хормоналната секреция и клетъчната регулация.
• Дефицит на витамин В12. Тази форма на хранителен дефицит, попада в топ 3 в световен план, покрай бума на веганството и вегетарианството. Лишаването от някои животински храни, богати на витамин В12, е основна причина за някои здравословни проблеми. Според данни от проучване, над 60% от веганите и вегетарианците не набавят достатъчно В12, включително и бременните жени сред тях. Около 80% от децата, които не консумират редовно месо, също страдат от хроничен дефицит на витамин В12.

Друго проучване дава информация, че хранителната неофобия е в състояние да понижи качеството на живот, поради отказ от консумация на разнообразна храна, което увеличава риска от развитие на различни заболявания.

Отказът на хората в по-напреднала възраст да се хранят с разнообразни храни, е вследствие на лош зъбен статус, или стомашни проблеми, които са причина да избягват определени храни. Тези хора, не страдат от хранителна неофобия, тъй като при тях са налични възрастови изменения, дъвкателни и храносмилателни затруднения.

Причини за хранителна неофобия

Причините за тази фобия, се свеждат до генетични, психосоциални, когнитивни, фактори на околната среда и някои личностни особености.

Изследвания показват, че хранителната неофобия се дължи на генетично предразположение. Ако някой от родителите има хранителна неофобия, то съществува повишен риск да се прояви и при детето. В тази връзка е проведено международно изследване на екипи от Финландия и Естония върху 10 000 двойки близнаци на възраст 25 г. - 74 г. в продължение на 7 години. Установено е, че при 78% от изследваните лица хранителните фобии са вследствие на наследствен фактор, а при 22% от тях  хранителните неофобии са се развили, вследствие на факторите на околната среда, които влияят на единия близнак, но не и на втория. Заключението от това изследване е, че нежеланието на някои деца да опитват нови продукти, не е резултат от неправилно възпитание, а е заложено частично в гените.

Психосоциалните фактори увеличат значително шансовете за развитие на хранителна неофобия, защото малките деца наблюдават внимателно хранителното поведение и предпочитанията на родителите, а това оказва влияние върху отказа да ядат някои храни.

Съществуват хора, при които причината за поява на хранителна неофобия се корени в хранително отравяне, вследствие на което избягват храни или аромати, напомнящи им за отравянето и последвалите от него страдания.

От биологична гледна точка, обонянието може да се разгледа като опит на организма да предотврати навлизането на рискови хранителни продукти, като го предупреди за наличието на потенциално опасни елементи в околната среда. По този начин организмът може да разпознае полезната храна за оцеляването и да отхвърли тази, която не е полезна. Този механизъм е част от нашето биологично наследство от древни времена.

От психологична гледна точка, обонянието играе важна роля върху спомените и емоциите около тях. Чрез разпознаване на някакъв аромат човек може да се върне назад в ситуация от миналото, която да му предизвика емоции, каквито е преживял – положителни или отрицателни. Обонянието има влияние и върху диетата, защото е в основата на това, как бива възприет вкусът на храната.

Открита е връзка между хранителната неофобия и разстройство от аутистичния спектър (РАС) в детската възраст. Изследвания са установили, че тези деца проявяват силни предпочитания към определени храни със специфични текстури, цветове и вкусове. При част от тях, поради недоразвита орална двигателна мускулатура, се наблюдават предпочитания към по-меки или кремообразни храни като: кисело мляко, крем супа или сладолед, а при децата с развита орална двигателна мускулатура, се наблюдават предпочитания към хрупкави храни (зеленчуци) като моркови и др. Поради тези особености, ако децата биват заставяни да се хранят с непознати храни, те реагират с известна съпротива - вербална агресия или разрушително поведение; хленчене или плач.

Симптоми на хранителна неофобия

Симптомите на хранителната неофобия включват: физиологични, когнитивни и поведенчески симптоми.

    1. Физиологични симптоми:

• Повишена сърдечна честота (пулс);
• Усещане на задух;
• Напрежение в мускулите;
• Повишено изпотяване;
• Главоболие;
• Болки в стомаха;
• Световъртеж или замаяност;
• Гадене и/или повръщане;
• Отпадналост.

     2. Когнитивни симптоми:

Наред с физиологичните симптоми, хранителната неофобия се характеризира с наличие на изкривени вярвания и ирационални мисли, свързани с нови хранителни продукти. Психологическото въздействие е свързано със страха от непознати храни, които причиняват стрес и силно безпокойство.

• Неконтролируеми мисли, свързани с храната;
• Обсебващи идеи, свързани с храната;
• Разстроено въображение по отношение на храната;
• Страх от загуба на контрол.

     3. Поведенчески симптоми:

Поведенческите симптоми при хранителната неофобия включват целия репертоар на човешкото поведение, свързано с бягство от застрашаваща го ситуация – т.нар. избягващо поведение.

Хранителната неофобия има социално въздействие:

• Избягват се общи събирания (партита, купони);
• Избягват се посещения на гости у приятели или близки;
• Избягват се групови пътувания, поради страх от консумиране на нова храна.

Хранителната неофобия понижава настроението на човек, а това е предпоставка за лична неудовлетвореност и недоволство от живота.   

Лечение на хранителна неофобия

Лечението на хранителната неофобия изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се постави диагноза хранителна неофобия е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали има физиологична (и) причина (и), или се касае за състояние от психогенен произход. Ако изследванията не открият телесно заболяване, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от хранителната неофобия, като например свръх загуба на телесна маса, се препоръчва страдащите да бъдат подложени на медикаментозно лечение, назначено от психиатър. Това се налага, за да се овладее силния страх, придружен от пристъпи на паника.

Необходима е също така намесата на квалифициран диетолог, за да изготви индивидуален хранителен режим, към който страдащият да се адаптира постепенно.

Ключова роля в лечението на хранителната неофобия е работата с психолог, а основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си и да преодолеят ирационалните си страхове, породени от нови за тях храни.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на новите храни с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също така се препоръчват и техники за самопомощ, с които да се понижава нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на хранителна неофобия е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог        

Снимка: unsplash