Диагностицирането на диабета от втори тип често закъснява с години, поради което много от пациентите получават необратими усложнения. Причината е, че много от хората не обръщат внимание на симптомите (които често не се осъзнават като такива или пък липсват) и не търсят лекарска помощ. Ето как се проявява захарната болест в по-напредналите случаи:

• често уриниране;
• постоянна жажда;
• постоянен глад;
• напълняване или необичайно отслабване;
• хронична умора и раздразнителност;
• бавно зарастване на раните;
• склонност към кожни и гъбични инфекции;
• сърбежи;
• проблеми с венците;
• еректилна дисфункция при мъжете;
• изтръпване и скованост на крайниците;
•  

Едно от сериозните увреждания вследствие на неконтролирания диабет тип 2 е полиневропатията

Основната предпоставка за нейното развитие е високата кръвна захар. В продължителния контакт с нервните окончания тя провокира нарушение в обвивката и изхранването на нервните структури на редица органи.

Диабетната полиневропатия има различни локализации и съответно различни форми. Най-често се нарушава нормалната работа на стомашно-чревния тракт, започва редуване на диария и запек. Състоянието се свързва също така с развитието на възпалителни процеси в жлъчката и отлагането на камъни в нея. Получава се и намален тонус на пикочния мехур, което води до задръжка на урина и инфекции.

Наблюдават се също така някои изявени усещания в периферните нервни окончания на крайниците – най-вече на краката. Типичните симптоми тук са:

• различно по степен неприятно усещане за студ;
• мравучкане;
• понякога човек има чувството, че обувката му е тясна или чорапът му е смъкнат.

Едно от късните усложнения на периферната полиневропатия е диабетното стъпало. При него се наблюдават незарастващи рани, които се лекуват изключително трудно. Понякога дори се стига до ампутация на крайника.

За да избегнат усложненията на диабета, като полиневропатия или диабетно стъпало, особено важно е да има

добър контрол на кръвната захар още в ранните години на заболяването

Освен взимането на медикаменти, предписани от специалист, лечението се подпомага задължително от приема на алфа-липоевата (тиоктова) киселина. Тя представлява естествено съединение (коензим), което участва в поддържането на нормалния метаболизъм на нервните клетки и има антиоксидантни свойсва. Важна е за доброто предаване на нервните импулси към отделните органи.

Алфа-липоевата киселина

се отделя в твърде малки количества в човешкия организъм. Ето защо лекарите съветват приемът й чрез хранителни добавки.

Доц. Стефка Владева, началник на Клиниката по ендокринология в болница „Каспела“, Пловдив, препоръчва препарата „Алфалипомакс“. В него алфа-липоевата киселина е комбинирана с няколко витамина от групата В (В1, В6 и В12), както и с фолиева киселина.

Витамин В1 – допринася за нормалната функция на имунната и нервната система, на хормоналната дейност, както и на нормалния метаболизъм на протеините и гликогена.

Витамин В6 – помага за нормалните неврологични и психологически функции и за намаляване на умората и отпадналостта.

Витамин В 12 – съдейства за намаляване на умората и отпадналостта.

Фолиева киселина – допринася за нормалния синтез на аминокиселини и добрите функции на психическата и имунната система.