Публикация

Здравната ябълка на раздора - ваксината срещу COVID-19

Здравната ябълка на раздора - ваксината срещу COVID-19

Онлайн дискусията “Здравната ябълка на раздора - ваксината срещу COVID-19”, организирана по инициатива на д-р Мирела Русева Илиева, национален отговорник на Комитета по Обществено здраве - SCOPH към Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ), продължи близо 3 часа.

 

Идеята за събитието произлиза от желанието ни да дадем така търсените от обществото отговор на въпросите за ваксинитеи, заявиха инициаторите от Комитета по Обществено здраве - SCOPH и Комитет по Човешки права и мир - SCORP към Асоциацията на студентите медици - Пловдив. Разясненията бяха направени от ректора на МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева дм, в качеството й на главен координатор на експертен съвет по Клинична имунология и член на Националния ваксинационен щаб, и от  д-р Христиана Бацелова, специалист по Епидемиология на инфекциозните болести, епидемиолог към УМБАЛ "Св. Георги " и първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив.

 

 

Към събитието проявиха интерес над 3 000 човека, като 1 138 от тях участваха директно в ZOOM, а другите имаха възможност да наблюдават излъчването му на живо в страницата на Асоциацията на студентите медици - Пловдив във Facebook. Предварително бяха зададени над 120 въпроса, които варираха от строго научни до такива с личен характер. Ето част от тях:

Възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя?

 

Проф. д-р Мариана Мурджева дм: Възможно е, защото медицината разполага с доста по-иновативни технологии за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията. Сега с новите  молекулно биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, този период на създаване на биопродукта може да бъде съкратен значително. С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира геномът на патогена, да се дешифрират и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, така както белтък S1 на COVID-19 и когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък, но това, което изисква време, е именно производството им и особено необходимото време за клинични изследвания. 

Как да избера с коя ваксина да се имунизирам?

 

Д-р Христиана Бацелова: На този етап ваксините на Pfizer и Moderna се прилагат само в болнични заведения и в РЗИ-та, при тях един недостатък е трудната организация на точна бройка налични пациенти за ваксиниране. Не смятам, че на този етап е възможно да се избира, по принцип РЗИ ни снабдяват с такъв тип ваксина, с какъвто разполагат за момента. Но когато едно лице е ваксинирано с определена вид, трябва и втората ваксинална доза да бъде на същия производител, това се предвижда и се разпределя от РЗИ.

Освен РНК, какви са другите съставки на ваксините?

 

Проф. д-р Мариана Мурджева дм: Ваксините на Pfizer и Moderna съдържат информационна РНК, която кодира синтеза за прословутия S1 протеин, който е най-имуногенният белтък в COVID-19. Тъй като обаче тази РНК молекула е много нестабилна, за да свърши своята работа в организма, тоест да бъде преведена и да бъде индуцирана синтезата на белтъка от рибозомата, тя е опакована в липидно мехурче. Това мехурче и при двата производителя е като преносител, който предпазва и стабилизира информационната РНК, която навлиза само в цитоплазмата на клетката. Също и помощни вещества, холестерол, калиев хлорид, натриев хлорид, полиетилен гликол и точно към него се смята, че възникват алергичните реакции.

 

Препоръчва ли се на хора в репродуктивна възраст да се ваксинират с иРНК ваксини?

 

Д-р Христиана Бацелова: Няма препоръки да се прави рутинен тест за бременност при поставяне на иРНК ваксините на Pfizer и Moderna. В РНК ваксините няма жив вирус, който да ни притеснява. В допълнение клиничните изпитвания при животни категорично не доказват токсичност при плода, както и не оказват влияние на фертилността и забременяването след поставяне на подобна ваксина. 

Може ли ваксината да промени ДНК на човек?

 

Проф. д-р Мариана Мурджева, дм: Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, тя трябва да има нещо, което да и помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен обратна транскриптаза, който може да бъде наличен в нашите клетки, ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК, която евентуално да се инкорпорира в нашето ядро. Възможно е и да имаме в клетките си и други обратни транскриптази от вируси, които не предполагаме, че познаваме, защото микроорганизмовият свят е толкова многообразен, че не разпознаваме всички вируси, които циркулират и могат да влязат в нашето тяло. Така че теоретично и хипотетично е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. ДНК би могла да промени нашия геном, ако тя носи гени с онкогенен потенциал. Аденовирусите във ваксината на AstraZeneca и Gamaleya, някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. В аденовирусния конструкт, който се използва за тези ваксини, липсват такива гени. Така че вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал е нулева.

Коментари