Д-р Светлозар Сардовски е специалист по обща и инвазивна кардиология, експерт по ехокардиография, магистър по обществено здраве, здравен мениджмънт и здравословен начин на живот. Консултира в Медицински център „Аргомедика“. В интервюто той представя в детайл как COVID-19 влияе на сърцето, какъв е алгоритъмът за поведение след болнично лечение, кога кортикостероидите нямат място в терапията на инфекцията.

Д-р Сардовски, на какво ни научи срещата с пандемичния вирус?

Тепърва предстои да видим дали най-после ще си вземем поука. По-важното засега е, кое е слабото ни място, за което отново ни напомни срещата с COVID-19.Това, че високоразвитите умни технологии, в частност и високотехнологичното медицинско лечение, са безсилни срещу един прост вирус. Този факт си има логично обяснение.

Всъщност COVID-19 е опасен за хората, носещи заболяванията, които са основната причина за смърт в световен мащаб

в над 80% от случаите (затлъстяване, диабет, артериална хипертония и пушене, водещи до сърдечносъдови, ракови и белодробни болести), и които са рисковите фактори за усложнения и смърт и от коронавирус. А тези рискови заболявания могат да се ограничат не чрез високотехнологично лечение, а чрез елементарна превенция - промяна в начина на живот – непушене, поддържане на нормално тегло чрез физическа активност и здравословно хранене, умерена употреба на алкохол, поддържане на „приятелска“ околна среда и ограничение на стреса.

Съвременната медицина е високотехнологична, даже страхотна, но въпреки това тя има относително малко значение за човешкото здраве. За сметка на това разходва над 90% от средствата за здравеопазване. Всъщност значимият фактор, определящ човешкото здраве, е превенцията - и то чрез елементарна промяна в начина на живот. В сравнение с лекарствата и медицинските процедури обаче, които са основното средство на съвременната медицина, почти никакви пари не могат да се правят от прoфилактика, т.е. няма бизнес в промяната на начина на живот, в което всъщност е и проблемът, за съжаление.

Като специалист бихте ли пояснили как коронавирусът влияе на сърцето?

Пораженията, които нанася коронавирусът, са подобни на тези от други известни вируси, примерно като грипа и коксаки вирусите. Те биват директни и индиректни. COVID-19 може директно да засегне сърдечния мускул (миокардит) и/или да предизвика възпаление и на обвивката на сърцето (т.нар. перикардит). Моите пациенти, прекарали COVID-19, са 100-ина, при около 10% от тях се наблюдаваха перикадити и много рядко миокардит - засягане на мускула на сърцето, с леко понижение на помпената функция. В рамките на месец нещата се нормализираха.

Индиректното засягане е чрез вирусната интоксикация – температура, възпаление, повишават се стресогенните хормони (адреналин, норадреналин), може да се повиши кръвното налягане. Всичко това, заедно с възпалението на съдовете, характерно за протичането на коронавируса, може да стане причина за засилване, утежняване на състоянието на пациентите с исхемична болест на сърцето, както и на всички хронични заболявания.

Дори в редки случаи при здрави хора може да доведе например до руптура на някоя плака на съд на сърцето, микроемболии и може да се получи инфаркт, а в областта на мозъка - инсулт, или симптоматика в други органи от засягане на артериалните им съдове - бъбреци, долни крайници и др. Но най-чести са венозните тромбози. Те са вследствие както директно от вирусно възпаление, така и от придружаващите хронични заболявания, и от залежаването, покрай боледуването.

Т.е. оплаквания могат да възникнат и при пациенти, които преди това не са имали проблеми?

Да, но по-рядко. Много по-голям е рискът за хората, които са с предхождащи инфекцията хронични заболявания, които може да се усложнят.

Остават ли трайни щети върху сърцето или то се възстановява напълно след инфекцията?

Всички мои пациенти се възстановиха. Не вярвам да има някакви трайни, по-различни последствия от тези, които нанасят другите вируси – например грипният. За COVID-19 няма все още достатъчно продължителни наблюдения, защото не е минало много време от появата му. И той е респираторен вирус, очаквам резултатите да са подобни. Изключения винаги има, но те само потвърждават правилото.

След преболедуване на коронавирусна инфекция препоръчително ли е пациентът да се консултира с кардиолог?

Преглед при специалист се налага само ако са налице оплаквания.

Пораженията на сърцето и перикарда протичат с характерна симптоматика, не могат да минат незабелязано

При възпаление обикновено има постоянна болка отпред в гръдната стена. Това притеснява пациентите и идват при мен.

Няма как да се каже точно, да се фиксира денят, в който пациентът да си направи кръвно изследване или да посети лекар. Това е системна инфекция, може да засегне различни органи. Не може постоянно да се ходи при лекар, да се тества непрекъснато. Ако се появят някакви симптоми, пациентът да се допита до личния си лекар, който най-добре може да прецени състоянието му и да го насочи към съответния специалист.

Преболедувах инфекцията, не съм си пуснал никакви изследвания. Защото знам какви ще са резултатите – ще бъдат повишени чернодробните ензими, феритинът, както при всяко възпаление.

Важна е клиничната симптоматика, тя определя тежестта и поведението

а не толкова параклиничната (кръвните изследвания). Може да прекараш леко инфекцията и да имаш големи промени в кръвната картина, дори и обратно.

Кои са ключовите параметри, които трябва да се следят след оздравяването?

Общо състояние, артериално налягане, пулс, дишане.

Има опасения, че коронавирусът може впоследствие да предизвика инсулт и инфаркт на миокарда. Вие на какво мнение сте?

Както казах, това е системна инфекция. Установено е, че по време на грипни епидемии се увеличават случаите на остър миокарден инфаркт. Има проучвания и за това как влияе температурата върху сърцето. При понижение дори с 1-2 градуса исхемичните инциденти се увеличават с 3-4%. Това е свързано с действието на студа - хормони, обездвижване, повишаване на артериалното налягане и т.н.

При COVID-19 по същия начин – от една страна, сега е студено, от друга - самият вирус е системна инфекция. Възпалението е навсякъде, но по-често е в съдовете, което води до (микро)тромбози.

Сърдечносъдовите, раковите и дихателните заболявания са отговорни за над 80% от смъртните случаи в развитите страни. Същите тези болести са рискови фактори за усложнения от коронавирус. Т.е. той е опасен за болните хора и колкото по-здрав е човек, толкова опасността е по-малка.

Теоретично коронавирусът може да предизвика впоследствие инфаркт

При аутопсиите се открива остро възпаление на съдовете (микро)тромбози, но такова има и при грипа.
Важно е да се каже, че при COVID инфекцията почти няма насложени бактериални пневмонии или те са изключително редки, в рамките на 6-7% и то изключително само в интензивните отделения. Докато при грипа има около 30% вторични инфекции – най-често са стрептококи и стафилококи.

Има ли протокол, алгоритъм на поведение, след като човек бъде изписан от болница?

В България нямаме никакъв протокол нито за болнично, нито за извънболнично лечение. По молба на колеги в края на миналата година разработих алгоритъм за предпазване и домашно лечение на коронавирус, който съм публикувал на стената си във Фейсбук, както и на страницата на argomedica.bg.

Искам да споделя нещо изключително важно. Според наскоро приключило канадско проучване колхицинът, който изписвам от самото начало на COVID пандемията и който фигурира в моите препоръки, се оказва и първото доказано ефективно орално лекарство за домашно лечение срещу вируса (Лекарството се продава само с рецепта от лекар – бел. ред.).

Това противовъзпалително средство е известно отдавна, налично е и на българския пазар. Назначава се при подагра, имам голям опит с него при лечението и на перикардити.

Анализът на 4159 пациенти в проучването COLCORONA показва, че употребата на колхицин и то при пациенти с налични рискови фактори за усложнения (над 70-годишна възраст, със затлъстяване, сърдечносъдови болести, диабет и др.), намалява опасността от смърт с 44%, нуждата от механична вентилация - с 50%, хоспитализациите - с 25%.

Продуктът представлява екстракт от минзухар, има широк противовъзпалителен ефект, като намалява цитокиновата буря. При подагра понижава възпалението от образувалите се уратни кристали. Основно средство е за лечение на вирусни перикардити, на фамилна средиземноморска треска, артрити и т.н.

И така, поради опита ми от ефекта му при лечението на тези заболявания, си помислих, че благодарение на известните ми негови противовъзпалителни свойства, колхицинът ще е от полза и при коронавирусната инфекция за ограничаване на усложненията. И наистина, от всички мои пациенти и познати, на които съм го изписал, а те са стотици, няма нито един, който е отишъл в болница и се е усложнил.

Длъжник ли е здравната система на обществото? Какво още не е направено, за да е ефективна борбата с пандемията?

В България не беше проведена информационна кампания, която да запознае в детайли обществото с новия вирус. Неколкократно писах предложения до здравните власти - да се направи клип, който да се излъчи по всички национални телевизии, както е по цял свят, със съвети за предпазване, за ваксините, за това към кого да се обърне човек при нужда, кога консултацията с лекар е задължителна. А не всички да тичат към болницата.

Върнаха ли се сърдечно болните в кабинета на специалиста? Има ли все още хора, които отлагат прегледа поради страх от заразяване с новия вирус?

Първоначалният страх след появата на пандемичния вирус в страната поотмина. Пациентите намаляха за около месец, сега обаче се увеличиха и едва успявам да ги прегледам.

Най-често се срещат невротичните състояния – тревожност, паник атаки, които имитират сърдечни атаки. Хората се оплакват от сърцебиене, задух, изтръпване на ръцете и първо ходят при кардиолозите. Това ми е основната част от работата. След това има влошаване на артериалната хипертония и исхемичната болест на сърцето, заради обездвижване, напълняване, стрес, страх, както и заради студеното време.

Как влияе точно студът на сърцето? За какво трябва да внимават пациентите?

През зимата от студа се получава спазъм на повърхностните съдове в кожата, кръвотокът се пренасочва навътре в органите, сърцето трябва да изпомпва повече кръв, за да поддържа топлината на тялото. Сезонно се увеличават адреналинът, норадреналинът, вазопресинът, които също имат съдосвиващ ефект и водят до сърцебиене. Всичко това, в комбинация с недостиг на витамин Д, обездвижването и повишаването на теглото, влияе на артериалното налягане. Когато то се вдигне, сърцето се натоварва още повече и който е предразположен, т.е. който има някакво заболяване, то се влошава, а който няма, може и да получи.

При голямо шведско проучване, обхванало 300 хил. души, е установено, че броят на инфарктите се увеличава с 4 случая повече на дневна база, когато температурата падне под 0 градуса, в сравнение с над 10 градуса.

Хората, които имат исхемична болест на сърцето, при минусови температури може да получат стенокардна криза. Те би трябвало да знаят, че трябва да са подходящо облечени, да носят маска или шал на лицето, да не излизат, ако е много студено, да пият преди и след това топли напитки. Има и лекарства за разширяване на съдовете, които могат да приемат в случая. Но не трябва и да се обездвижват, ако не може навън, да спортуват вътре, да изкачват стълби, вместо да ползват асансьор… Обездвижването не води до нищо добро. Знаете ли кой е най-важният рисков фактор за смърт при COVID-19? Затлъстяването.

Как да се грижим за сърцето сега? Вашата рецепта за здраве?

Рецептата съм я написал отдавна. Най-общо казано, сърцето, а и цялото тяло се нуждаят от физическо и психическо здраве. Физическото се постига чрез:

• поддържане на нормално телесно тегло чрез правилно хранене и активен спорт;
• отказ от тютюнопушенето;
• умерен прием на алкохол (на ден до 50-70 мл концентрат, 1-2 чаши вино или 1 ½ бира);
• максимално ограничаване на стреса;
• достатъчно сън.

Много лесно изпълнимо, без никакви значими усилия.

Трябва да се има предвид, че

индиректните последствия от вируса ще са повече от директните

Например бактериалната резистентност срещу антибиотиците, която ще се увеличи значително от безразборното им приложение, въпреки че тези медикаменти нямат никакъв ефект срещу коронавируса. Преди дни имах пациентка, на 45 години, която в рамките на три седмици е приемала 27 лекарства, от които 4 антибиотици, кортикостероиди, без да има защо. Напълняла е с 15 кг за този период, повишила е кръвното налягане и е развила тревожно състояние - всички като страничен ефект от кортикостероидите.

Според Вас кортикостероидите имат ли място в терапията на COVID-19?

Да, имат, но те трябва да се прилагат в строго определен момент. При задух, но не от паника, а такъв, който е придружен от учестено дишане и спадане на сатурацията, които са вследствие на значително белодробно възпаление. Това състояние е показание за кортикостероиди и кислородолечение. Но ако те се дадат, когато ги няма тези белези на възпаление, не само не помагат, а напротив – удължават инфекцията, защото подпомагат поддържането на вирусната инфекция.

Автор: Татяна Вълкова