Преди една година в България бяха „посрещнати” първите пациенти със съмнения за новия коронавирус. Това бяха български студенти, които се завърнаха от епицентъра на заразата – китайския град Ухан. Евакуирани с помощта на военната ни авиация, младежите бяха настанени във Военномедицинска академия (ВМА), която започна организация за битката с вируса седмици по-рано, когато в България още никой не вярваше, че „това ще ни се случи”.

По заповед на началника на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, бе създадена организация и подготовка на екипите...

В следващото ВИДЕО

медиците на първа линия разказват от първо лице за сблъсъка си с коварния вирус:

Още от месец януари м.г. във ВМА започнахме да се подготвяме за това, което се случваше далеч на Изток. Разбрахме, че трябва първи да влезем в битката и дадем максимума от себе си, казва д-р Магдалена Баймакова, главен асистент в Катедрата по инфекциозни болести.

Въпреки тайните надежди епидемията да не стига до българска земя, медиците от ВМА имат едно наум:

Ние трябва да сме готови, независимо какво ще се случи!

„Може би бяхме единствените в България, които предварително имахме изготвен план и решение какво да правим с този тип пациенти. Не мисля, че в началото ни беше страх, по-скоро съсредоточихме вниманието си върху организационните неща“, припомня доц. д-р Райничка Михайлова, ръководител на Втора клиника по инфекциозни болести.

Обучихме кадри, защото предполагахме, че епидемията ще се разрасне и това ще наложи да се открият още COVID-клиники, както и впоследствие стана. Именно тези хора, които изкараха при нас няколко месеца, след това бяха основните ядра и организираха работата в новите звена

- подчертава и проф. д-р Камен Плочев, ръководител на Първа клиника по инфекциозни болести.

„Тогава ние не знаехме с какво точно се сблъскваме, но впоследствие видяхме истинската същност на проблема“, припомня и Росица Кръстева, старша медицинска сестра в инфекциозната болница на ВМА.

За тази една година през Военна болница-София преминават стотици пациенти с коронавирусна инфекция

Всеки, от които остава в съзнанието на медиците... някои с желанието си за живот, други с нежеланието си...

Повече от 150-200 прегледа на ден. Индивидуален поглед към всеки пациент, защото вирусът е един, но пациентите са различни. И нито крачка назад от първата линия. Борбата продължава: Бяхме много сплотени, разбирахме се с поглед кой какво трябва да направи, работихме денонощно, усилвахме екипите, за да можем да се справим.
Най-тежкият удар идва около 5-ия месец, когато настъпва умората и COVID-19 покосява един по един хората от медицинските екипи.

Никой от тази клиника обаче не дезертира, нямаме напуснал човек, нямаме някой, който да откаже да изпълни служебните си задължения. Аз самият, когато се разболях, не взех нито ден отпуск. Прекарах болестта, станах и на следващия ден се върнах на работа, признава проф. Плочев.

В помощ на екипите през тези тежки месеци неизменно бяха и множество доброволци, които се включиха на 100% в работата на първа линия. И когато екипите бяха най-уморени, те бяха тяхната „глътка въздух”.

„Станах доброволец по чисто човешки подбуди. Нямаше страх, а по-скоро любопитство и желание да помогна. Ще запомня двама пациенти, които лежаха тук няколко месеца, но се бориха до последно и успяха да се излекуват. Тяхната жажда за живот вдъхна кураж и надежда на целия екип“, споделя студентът по медицина Стефан Сотиров.

За всеки един живот трябва да се даде максимума и ние това сме правили. Помагаш с всички сили, не само с лекарства, но и с отношение, с усмивка, с вяра. Това е пътят, да спечелиш доверието на пациента. Хората могат само да предполагат какво ни е било в началото, но ние трябваше да бъдем смели и го направихме, казва още д-р Баймакова.

„Сега, като гледам назад, смятам, че през тази една година се справихме добре. Има много пациенти, които са минали през нашите ръце и са много доволни“, отчита доц. Михайлова.

А проф. Плочев „влиза” в бъдещето с въпроса „Какво ни очаква?”

„Да, дойде епидемия с невиждана ярост. Стигна се до там, че болниците се препълниха. Сега чакаме да видим бъдещето какво ще ни предложи. Не знаем колко време тези хора ще носят последствията от инфекцията, т.нар. постковид, дали няма да се окаже, че това е следващото предизвикателство за медицината“, пита още опитният инфекционист.

„Ще ни трябва време, а и вирусите са много..., ако не е един, непрекъснато възникват нови. Трябва винаги да сме внимателни, за да не допуснем втора такава пандемия, не само за България, а и за целия свят“, казва доц. Михайлова.