Голяма част от хората, които не са прекарали COVID-19 или преди време са били болни, се опасяват да не бъдат заразени. Определено нарасна броят на хората с тревожни разстройства, с депресии и с разстройства в съня.

Tова каза проф. Вихра Миланова, ръководител на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“, пред БНТ.

Тя подчерта, че

депресията се проявява с конкретни симптоми

които имат своята динамика и при това състояние се налага да се търси специализирана помощ. Състоянието в никакъв случай не бива да се подценява.

„Част от пациентите, търсещи помощ, са прекарали вече инфекцията. Те често имат оплаквания, свързани с емоционалното състояние, с тяхната психична функция - те забравят, не могат добре да се концентрират“, обясни проф. Миланова.

По думите й връщането на предишния живот е невъзможно, „ситуацията е такава, че не позволява“. Когато човек загуби близък, обикновено се търси подкрепа от семейството, свикване със ситуацията и възможност да се продължи напред.

Една реакция на скръб, която най-често трябва да бъде споделена с най-близките хора.

Психологът Полина Василева отбеляза, че страхът винаги е от това какво следва, от това, че бъдещето е неясно. Този страх е движещ.

Превалира вече и икономическият страх

Наблюдава се посттравматична симптоматика и при преболедувалите, и при тези, които са понесли негативи по отношение загуба на работа и възможност за оцеляване.

Психологът посъветва при загуба на близък хората, освен към семейството си, да се обръщат и към психотерапията като помощно средство.

Проф. Вихра Миланова изтъкна, че младите на възраст 18-25 години най-тежко преживяват изолацията, както и децата, които не ходят на училище.

По думите й

децата преживяват една голяма криза

„Възрастните от своя страна, тези над 75 години, които са най-застрашени, сякаш най-добре се адаптират. Смятат, че е по-добре да се съобразят с наложените мерки, отколкото да се разболеят“, подчерта специалистът.

Полина Василева допълни, че децата много се влияят от начина, по който родителите им възприемат ситуацията. Те са адаптивни, но социалният контакт им липсва много.

Мисля, че вече се поуспокоиха, доколкото знаем, че това е нещо временно, каза още тя.

Проф. Миланова подчерта, че лекарите са може би хората, които най-много са понесли негативите на тази криза.