Публикация

Защо и как се увреждат нервите при диабет

Защо и как се увреждат нервите при диабет

Диабетната полиневропатия представлява увреждане на нервите в цялото тяло под влияние на високата кръвна захар и може да доведе до нарушаване на функцията на всички органи и системи в организма.

 

Епидемиологичните данни сочат, че около 50-60% от лицата с диабет страдат от нея, а около 15% от тях има риск да развият язва на стъпалото. Честотата е по-висока при по-голяма давност на заболяването и нараства с възрастта.

Най-често диабетната невропатия се проявава клинично с оплаквания, свързани с долните крайници и по-рядко – с горните, които обичайно се появяват вечер, при покой, като симетрично засягат и двата крайника.

 

По кои симптоми ще разберете, че нервите вече са засегнати

 

Пациентите обикновено съобщават на лекаря, че имат парене по ходилата и краката, чувство, че по тях лазят мравки (т.нар. „мравучкане”), дискомфорт от завивките и пароксизмална стрелкаща, режеща болка. За ендокринолозите, когато пациентът има, каквито и да било други оплаквания е по-добре, отколкото когато няма никакви, защото липсата им не отхвърля наличието на нервна увреда. В подкрепа на твърдението са данните, че ако при 30% от диабетиците има оплаквания, при 60% от тях ще са налице електро-миелографски данни (ЕМГ) за нервна увреда. При прегледа на пациентите с диабет се установява липса на чувствителност, невъзможност да различат топло и студено и нарушен вибрационен усет.

 

Периферната невропатия е най-честата форма, която засяга външните нерви на крайниците, особено на краката. Високата кръвна захар уврежда първо най-малките кръвоносни съдове и поразява сетивната  функция на нервите. Често това се проявява с изтръпване на ръцете и краката, впоследствие прогресира до усещане за парене и болка и накрая се стига до загуба на всякаква чувствителност. Загубата на чувствителност е особено важна, защото е предпоставка нараняванията да останат незабелязани от пациента, което да доведе до сериозни инфекции и последващи ампутации. Хората със захарен диабет имат над 25 пъти по-висок риск от ампутация в сравнение с останалите хора.

 

Кои са рисковите фактори за диабетната полиневропатия

 

  • Лошият гликемичен контрол на захарния диабет, както и давността на заболяването;
  • Високите нива на холестерола;
  • Албуминурията – повишена екскреция на албумин от бъбрека;
  • Артериалната хипертония;
  • Сърдечносъдовите заболявания;
  • Затлъстяването;
  • Тютюнопушенето

Специфичното лечение на невропатията е различно в зависимост от засегнатите нерви. Отговорността на самия пациент за лечението на диабетната полиневропатия е голяма. Всеки ден той трябва да оглежда краката си и при наличие на рани своевременно да се обръща към специалист. Хората със захарна болест трябва да подбират внимателно обувките си, за да не натоварват допълнително краката.

 

Как да намалим опасните последици от заболяването

 

Добрият контрол на кръвната захар е от решаващо значение за забавяне на прогресията на увреждане на нервите. Има лекарства, които помогнат при болка и подобряват различни функционални нарушения. Положително повлияват състоянието на хората с диабет и хранителни добавки, които съдържат алфалипоева киселина, витамини В1, В6 и В12, както и фолиева киселина.  Те са с доказан добър терапевтичен ефект по отношение на диабетната полиневропатия, особено когато лечението се започне в началото на изява на усложнението и то се провежда непрекъснато.

Алфалипоевата киселина е коензим, който позволява да се възстанови енергийният баланс на нервните структури, както и антиоксидант, който прави възможно предотвратяването на по-нататъшно увреждане на нервните структури и защита на нервната тъкан от свободните радикали.

 

Друг благоприятен ефект се наблюдава от лечението с бенфотиамин – витамин В1. Терапията  с него не следва да е на курсове. Тиаминът (витамин В1) играе важна роля в метаболизма на въглехидратите, протеините и мазнините, участва активно в процесите на възбуждане на нервите в синапсите.

 

Пиридоксинът (витамин В6) е от съществено значение за нормалното функциониране на централната и периферната нервна система. Той участва в биосинтеза на много невротрансмитери като допамин, норепинефрин, епинефрин, хистамин и у-аминомаслена киселина.

 

Цианокобаламинът (витамин В12) е необходим за нормалната хемопоеза и съзряването на еритроцитите, а също така участва в редица биохимични реакции, които осигуряват жизнената активност на организма. Има благоприятен ефект върху процесите в нервната система - синтез на нуклеинови киселини и липидния състав на цереброзиди и фосфолипиди.

 

За да бъде пълноценно лечението и за да запази пациентът добро качеството си на живот, той трябва редовно да посещава своя лекар със списък на всички симптоми, които изпитва. От ендокринолога си той ще научи какви са новостите във фармацията и кои са най-подходящи за него.

Коментари