Публикация

Кога се налага по-интензивна перорална антидиабетна терапия?

Кога се налага по-интензивна перорална антидиабетна терапия?

В лечението на диабетици с повишен риск от сърдечносъдови и бъбречни заболявания идва момент, когато терапията с метформин или комбинацията от метформин и сулфонилурейни препарати трябва да се замени с нова, която е по-интензивна и ориентирана към намаляване на риска от усложнения.

 

Нова видеопрезентация на доц. Мила Бояджиева разглежда основните съображения за такава промяна в терапията, като се спира по-специално на мястото на GLP1 RA и SGLT2 инхибиторите. Съвременните научни схващания представят захарния диабет тип 2 като сърдечно-бъбречно-метаболитно състояние (CaReMe). Известно е, че нарушената глюкозна хомеостаза се асоциира с други метаболитни нарушения и повишен риск от сърдечносъдови и бъбречни заболявания.

 

КЪМ ВИДЕОТО >>>>

 

Почти няма пациенти, при които диабетът да е единствен проблем - само при 6,4% от диабетиците липсват други сърдечно-бъбречни нарушения. Най-разпространените комбинации на ЗДТ2 са с артериална хипертония, хиперлипидемия, коронарна артериална болест, периферна артериална болест, съдречна недостатъчност, подагра, хронично бъбречно заболяване и други. Над 80% от диабетиците имат артериална хипертония и/или хиперлипидемия.

 

Едно от основните предизвикателства в практиката е преодоляване на клиничната инерция и прилагане на терапевтични стратегии, които влияят както върху нарушената глюкозна хомеостаза, така и върху риска от СС и бъбречни заболявания, изтъква доц. Бояджиева. Според съвременните препоръки изборът на антидиабетен медикамент за пациентите със ЗДТ2 трябва да се съобразява паралелно с индивидуалната цел за HbA1c и с кардио-реналния риск.

 

 

Под интензифизиране на пероралната антидиабетна терапия се разбира замяна или добавяне на антидиабетен медикамент при пациенти с недостатъчен гликемичен контрол, съобразно способността на медикамента да понижава HbA1c и сърдечно-съдовия риск на пациента. Логично е това да се случи, когато гликемичните цели не се постигат след 3 месеца стабилна фармакотерапия съобразно оценката на сърдечно-бъбречните фактори при пациента.

 

Интензификация може да се прилага в различни варианти – както при пациенти на мономедикаментозно лечение, така и след двойна перорална терапия, а и при други случаи. Двата най-нови класа антидиабетни медикаменти - GLP-1R агонистите и SGLT-2 инхибиторите вече са доказали в клиничната практика своите предимства за намаляване на сърдечно-съдовия риск и бъбречната увреда при пациенти с различни клинични характеристики.  GLP-1R агонистите и SGLT-2 инхибиторите в някои отношения имат допълващи се ефекти и  не трябва да се противопоставят.

 

Гледайте цялото видео с презентацията на доц. Бояджиева тук!

 

Коментари