Практиката на д-р Александрос Лафчис покрива областта на естетичната и реконструктивна хирургия, изгаряния и лечение на хронични рани. Той завършва медицина в МУ-София през 2006 г. Придобива специалност по Пластично-възстановителна и естетична хирургия през 2014 г. От 2018 г. е докторант. Специализирал е в множество клиники в страната и чужбина. Член е на Българската aсоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия от 2018 г.

От началото на 2021 г. д-р Александрос Лафчис е част от екипа на Болница Токуда заедно с д-р Виолин Петров.

Какво е хронична рана и как се определя?

За хронична рана се смята всяка една рана, която не е заздравяла в рамките на три месеца. Към това определение можем да добавим и рана, за която ние знаем, че няма да зарастне от само себе си - изгаряне на площ над 1% трета степен например.

Какви са причините за появата на хронична рана?

Много са причините и предизвикателството е голямо. Обикновено са комбинирани - съдови, метаболитни заболявания, ендокринологични заболявания, травми и инфекция. Най-често страдат хора над 65-годишна възраст, като наблюдаваме тенденция и при по-младите хора, поради съпътстващи заболявания. Раната е проява на симптом на по-сериозен проблем.

Какво е лечението ѝ?

Лечението не може да бъде само от един специалист, по стандарт изисква интердисциплинарен подход. Специалистът, който лекува самата рана, трябва да е наясно със спецификата на областта и нейната анатомия. Също как би могла да се преодолее инфекцията и какъв е раневият процес и неговата патология.

Кои заболявания биха могли да доведат до появата на хронична рана?

Съдовите проблеми, венозна недостатъчност, артериалната такава или комбинирана. Диабет също, подагра и при младите хора. В последните години наблюдаваме млади хора с хронична рана, които не намират причина за нейната поява, но след пускане на изследвания наблюдаваме интересни резултати - абнормални стойности на пикочна киселина например. Съответно ние трябва да преодолеем този проблем преди да започнем лечението на самата рана.

Как влияе инфекцията на хроничната рана?

Инфекцията, независимо, че ние ще премахнем основния причинител на раната, би могла сама по себе си да задълбочи тази картина. Всички хронични рани трябва да се считат за инфектирани рани. Няма как една рана, която е отворена повече от два-три месеца да няма някаква инфекциозна компонента. Бактериите успяват да се адаптират към тази среда. Всички хронични рани имат така наречения биофилм. Това е състояние на бактериите, в което те изпадат в едно фаза на хибернация. Това са група от различни бактерии, които населяват една ранева повърхност и създават една особено специфична матрица, спират своето размножаване и намаляват активната си дейност. Това което ние трябва да направим е да се борим с този биофилм, преди да постъпим към по-агресивно лечение.

Каква е последователността на лечението?

Първо се открива причината за раната и се третира причината. Паралелно с това се грижим за раната и след това я оперираме. Не слагаме превръзки, чакайки организмът да се пребори сам. Имаме много малък период, в който успяваме да контролираме инфекцията. Иначе бактериалното число отново става голямо, независимо от превръзките. Доказано е, че рано или късно бактериите успяват да се пригодят и да намерят начин да се преборят с нашите бариери.

Каква е най-голямата грешка, която правят пациентите с хронична рана?

Лечението изисква широк спектър от специалисти от различни направления. Когато дойде такъв пациент, той обикновено е минал през много лекари безрезултатно и за съжаление често пациентите преминават към самолечение. Това е така, тъй като тази болест има тежки последствия върху психиката на един човек поради изолацията на която се подлагат тези пациенти. Хроничната рана променя изцяло социалната динамика на един човек поради неприятния си вид и ежедневния дискомфорт. В крайна сметка пациентът започва да се лекува сам чрез домашна медицина, която не работи и в един момент проблемът става много по-сериозен.

Как можем да спрем появата на хроничната рана?

Чрез адекватна превенция. Задължително един човек над 60-годишна възраст трябва веднъж годишно да посети ангиолог и ако има проблем с крайниците, да посети съдов хирург. Не трябва да подценяваме тези състояния, а хората не обръщат нужното внимание. Човек с диабет трябва да изследва долните си крайници задължително. Човек с артериална или венозна недостатъчност обикновено има и придружаващ диабет, което е силна предпоставка за поява на хронична рана. За това работата ни е комплексна, за да можем да провеждаме цялостно лечение на заболяването, а не само на неговата симптоматика, каквато е една хронична рана.

За нас е огромна радост, че ще развиваме дейността си по лечение на хронична рана именно в Токуда, тъй като тук ние разполагаме с това обединено звено от специалисти, с помощта на отделенията по ангиология, ендокринология, вътрешни болести и съдова хирургия ще можем да предлагаме най-добрите условия за цялостно лечение на проблема. Нашата работа като пластични хирурзи е самата рана, но всички останали колеги лекуват причината. Заедно бихме могли да овладеем това състояние и да затворим тази рана.

Каква е отговорността на пациента?

Хората, които имат хронична рана, трябва да са наясно, че 70% от работата е в тях, те трябва да спазват профилактичните си прегледи и да работят не в посока лечение, а в посока превенция. Ако вече веднъж са имали такава рана, те трябва да положат усилия да превантира повторната й поява. Нашата отговорност също е голяма. Ако например пациентът има съдов проблем и стигне до хронична рана - тогава екип от няколко специалности водят борбата за неговото лечение. Нашата работа е да затворим раната максимално бързо и да се фокусираме върху раневата инфекция, защото човек може да загуби своя крайник както от съдовото заболяване, така и от инфекцията. Пациентът също трябва да е наясно, че няма панацея и трудно можем да решим проблемът с една операция, трябва да е подготвен, че това е дълга битка. Ние сме екип от много специалности и ще бъдем до него през целия път.