Какво характеризира Дейпнофобията

Произходът на термина „Дейпнофобия“ е с древногръцки корени, произлиза от названията „δειπνο“- разговор на вечеря и „φόβος“ – страх, което означава страх от разговори по време на вечеря (хранене).

Дейпнофобията, спада от една страна към категорията на социалните тревожни разстройства, известни като социални фобии, а от друга страна към специфичните тревожни разстройства, популярни като специфични фобии. Характеризира се със силен страх и срам от социални контакти по време на хранене.

Американската асоциация по тревожност и депресия разграничава кога Дейпнофобията е Социално тревожно разстройство и кога е Специфично разстройство:

Ако хората докато се хранят с други хора изпитват страх от това, че ще получат негативна оценка, се касае за Социално тревожно разстройство, а ако изпитват силен страх от определен обект (храна, продукт или др.), се касае за специфично разстройство (фобия).

Срам от хранене пред други хора

Срамът от хранене на обществено място е лично преживяване, което може да е предизвикано от субективна или обективна ниска самооценка, вътрешно недоволство от себе си във връзка с извършена простъпка или преживяно травматично събитие в миналото, свързано с хранене пред други хора.

При хората, страдащи от Дейпнофобия, срамът присъства като трайна нагласа, а причините за него могат да се търсят, както в личностните специфики, така и в характеристиките на социума.

Как можем да разберем кога се срамуваме и кога сме притеснени?

Има разлики между срам и притеснение, а те са следните: срамът е резултат от извършени постъпки в миналото, а притеснението е неловкост непосредствено преди извършване на някаква дейност в настоящето – например: изява пред многобройна аудитория, която ни тревожи и безпокои.

Притеснение от хранене пред други хора

Според изследвания, един на всеки десет души страда от неконтролируема и/или хронична тревожност.

Когато страдащите от Дейпнофобия изпитват притеснения да се хранят пред други хора, в главите им нахлуват негативни мисли и образи за предполагаеми ситуации, а въображението им създава сценарии, в които виждат себе си в ролята на злепоставени пред другите хора на публично място.  

Добре е да се уточни, че притеснението се превръща в проблем, когато човек усеща, че заради него не може да живее живота, който би искал да живее, или когато в резултат на него, губи мотивация и енергия.

Страх от общуване по време на хранене

Хората, страдащи от Дейпнофобия, се приспособяват трудно към другите хора поради страховете си, особено са чувствителни към критика, а основният механизъм за справяне в напрегнати моменти е да избягат от ситуации, които за тях са заплашителни.  

Открояват се с припряност, трудно се отпускат в социална среда, действат необмислено поради бързане, особено когато са обект на наблюдение. Пример за това могат да бъдат ситуации, в които поради силно притеснение, изпускат прибори докато се хранят или изливат чаша с напитка върху покривката на масата, окапват си дрехата с храна от бързане, задавят се и се закашлят, вследствие на бързо преглъщане на храната.

Характерно за страдащите от Дейпнофобия е, че във всяко свое действие виждат грешка. Чувстват се длъжни да се извиняват за всичко, включително и за неща, които не са сторили. Чрез поднасяне на прекомерни извинения, поставят себе си в по-нисша позиция спрямо другите, а тежестта на думите (извиненията) им олеква. С течение на времето, извиненията губят смисъл до степен, че другите спират да вярват в тях, дори те да са основателни.

При някои от хората с Дейпнофобия, се наблюдават наченки на делюзивни състояния, характеризиращи се с фантазии, представи и вярвания, че ще се изложат публично, като го възприемат по начин, съответстващ на неверните им убеждения, в резултат на което реакцията им е насочена към потвърждаване на грешното убеждение. Това състояние е познато като т.нар. „самоизпълняващо се пророчество“.

Социологът Робърт Мъртън дава следната дефиниция на понятието „самоизпълняващо се пророчество“:

Самоизпълняващото се пророчество поначало е грешна постановка на ситуация, която провокира  такова ново поведение, което прави оригинално грешната концепция да стане истинна. Привидната валидност на самоизпълняващото се пророчество увековечава грешката, защото пророкът използва фактическият развой на събитията като доказателство, че той е бил прав от самото начало.

При някои хора, Дейпнофобията е възникнала като специфична фобия, например –    (страх от храна), впоследствие състоянието е придобило черти на Социално тревожно разстройство, характеризиращо се със страх от ситуации, в които човек е обект на внимание от страна на другите. Страхът, че ще бъдат обект на наблюдение от околните, повишава тревожността, вследствие на което се изчервяват, изпотяват и разтреперват.

Страховете на хората с тази фобия, се засилват особено, когато трябва да се хранят в компанията на други хора. За тях това води до силно изтощителни страхове и ги възпрепятства да се забавляват на тържества, събирания или просто на вечеря с приятели. 

Дейпнофобията, може да е предпоставка за отключване на депресия и/или Отбягващо разстройство на личността (ОРЛ) поради чувство на изолация и липса на адаптация към социалната среда.

Американската психиатрична организация, включва Отбягващото разстройство на личността (ОРЛ) в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM IV-TR) и го определя като проникващ, но и разпространяващ се модел на социална задръжка, чувство за неадекватност и хиперсензитивност към негативно оценяване, започващи от ранното съзряване и налично при различни контексти.

Важно е да се отбележи, че Отбягващото разстройство на личността често се бърка с Антисоциалното личностно разстройство. Съществена е разликата между двете разстройства поради следните специфики: 

Отбягващото разстройство на личността, бележи своето начало през ранните периоди на зрялата възраст и се свързва с възприето или действително отхвърляне от страна на родители или връстници по време на детството. Характеризира се с модел на социално задържане (задръжки), чувство за неадекватност, крайна чувствителност за негативни отзиви и оценяване, отбягване на социални взаимодействия. Антисоциалното личностно разстройство се характеризира с неспазване на морални правила и културни норми, неспазване и нарушаване на правата на другите, манипулативно поведение.

Хората с Антисоциално разстройство на личността, се противопоставят, манипулират или отнасят към другите сурово или с безразличие. Те не показват вина или разкаяние за поведението си, докато при хората с Отбягващо разстройство на личността, отсъстват подобни характеристики.

Някои черти на хората с Дейпнофобия:

• Тревожност и неувереност;
• Ниска самооценка;
• Недоверие;
• Невротизъм;
• Трудност при адаптация;
• Интровертен тип темперамент;
• Перфекционизъм;
• Песимизъм;
• Страх от критика.

Причини за Дейпнофобията

Учените, не са открили напълно каква е конкретната причина за възникването на Дейнофобията. Допускат, че тя е съчетание от гените, биохимията на мозъка, биологичните и физиологичните причини, факторите на околната среда и житейският опит.

Счита се, че унаследената предразположеност към хронично повишено психическо напрежение, е предпоставка за отключване на Дейпнофобия.

Лошото възпитание на деца поради разтрогнати семейства (развод), при които съществува отдалечаване на единия или двамата родители, смъртта на родител, също може да доведе до лоши социални умения. В резултат на тези обстоятелства, децата не знаят как да се държат и да се хранят, както и да общуват по време на официално събитие (вечеря), поради страх от злепоставяне по време на хранене.

Възпитание, при което отсъства любов, а присъства емоционално или физическо малтретиране, придружено от строга критика, насочена към крехката детска психика, също се явява причина за поява на Дейпнофобия.

Моделът, който е внесен чрез възпитанието на децата, играе важна роля и бележи изборите и предпочитанията им в бъдеще. Известно е, че децата не следват съветите на родителите си, а примерите чрез поведението, които им дават.

Ето защо психолозите препоръчват: ако детето проявява проблемно поведение, което тревожи родителите, то те на първо място следва да обърнат внимание на своето собствено поведение и отношение към живота, на своите чувства и емоции, а след това да търсят проблема у детето. Рядко се случва децата в по-ранна фаза на съзряване да имат собствени проблеми, които да са толкова сериозни, че да рефлектират върху поведението им.

Препоръчително е родителите да се отнасят с внимание към крехката детска психика, а ако усетят, че не могат да се справят сами, да потърсят съдействие от психолози, защото родителите са отговорни за нормалното психическо и физическо развитие на детето.

В някои семейства, родителите са по-необщителни и избягват социални контакти, вследствие на което децата, също ги избягват. 

Сред най-честите причина за развитие на Дейпнофобия, е травматичен епизод в миналото - обикновено в детството. Пример за това може да бъде ситуация, в която  по време на хранене детето е било подиграно или строго порицано от възрастен (или родител) за това, че не се храни подобаващо за маса, или не спазва етикет за хранене на публични места. Това преживяване може да се вкопчи в съзнанието на детето, причинявайки му дълбок страх от социални събития в бъдеще, в които се налага да се храни в компанията на други хора.

Някои от най-честите детски травми, които задействат съзнателен или подсъзнателен срам:

• Свръх критикуващ родител;
• Пренебрегване (физическо и емоционално) и изоставяне (дори привидно);
• Тежки наказания, без особено голяма вина;
• Родител в семейството, страдащ от алкохолизъм или наркомания;
• Загуба (смърт на родител, брат, сестра в ранна възраст);
• Емоционални, хранителни, личностни разстройства в семейството;
• Среда на религиозен фанатизъм (свързани с много забрани);
• Физическо или сексуално насилие в семейството или в социалната среда.

Проучванията показват, че хората с Дейпнофобия се чувстват самотни, тъй като избягват социални събирания с хора. Някои от тях, стигат до употреба на алкохол или наркотични вещества като смятат, че ползвайки стимуланти ще се справят със социалните страхове. В крайна сметка консумацията на алкохол и наркотици, задълбочават проблемите им, а не ги решават.

Симптоми на Дейпнофобията

Симптомите на Дейпнофобията, са свързани с избягване на социални събития, които включват хранене (вечеря) с други хора.

1. Физиологични симптоми:

• Повишена сърдечна честота (пулс);
• Усещане на задух;
• Напрежение в мускулите;
• Повишено изпотяване;
• Главоболие;
• Болки в стомаха;
• Световъртеж или замаяност;
• Гадене и/или повръщане;
• Отпадналост;
• Паника;
• Бърза реч или невъзможност да се говори;
• Сухота в устата.

2. Когнитивни симптоми:

Наред с физиологичните симптоми, Дейпнофобията се характеризира с наличие на изкривени вярвания и ирационални мисли, свързани със страх от хранене на обществени места в компанията на други хора.

Психологическото въздействие е свързано със страх от критика, присмиване и публично излагане, изразени в:

• Неконтролируеми мисли, че всеки момент човек ще се изложи докато се храни;
• Обсебващи идеи, свързани с критики, подигравки и присмиване;
• Разстроено въображение по отношение на храненето с хора на маса;
• Страх от загуба на контрол.

3. Поведенчески симптоми:

Поведенческите симптоми при Дейпнофобията, включват целия репертоар на човешкото поведение, свързан с бягство от застрашаваща ситуация.

• Избягват се общи събирания, на които се яде;
• Избягват се посещения у приятели или близки.

Дейпнофобията понижава настроението на човек, а това създава неудовлетвореност и недоволство от живота. 

Лечение на Дейпнофобия

Дейпнофобията е значително по-рядко срещана фобия, за разлика от други фобии като например страх от височини (Акрофобия). Психиатрията е изпробвала различни медикаменти в лечението на Дейпнофобията, в резултат на това е установено, че някои лекарства, предписани на страдащите от тази фобия, дават неприятни странични ефекти, не я лекуват, а само потискат симптомите за известно време.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на страха от общуване по време на хранене с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Ключова роля в лечението на Дейпнофобията е работата с психолог, а основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си и да преодолеят ирационалните си страхове от общуване  с други хора по време на хранене.  

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също така се препоръчват и техники за самопомощ, с които да се понижава нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от лечението на Дейпнофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог        

Снимка: unsplash