Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) засяга почти всяка десета жена в детеродна възраст. Обикновено те търсят помощ при АГ специалистите, тъй като не могат да имат деца. Това е най-честата ендокринопатия, която се свързва с хиперандрогенизъм, хронична липса на овулация и невъзможност за забременяване, посочва проф. Благовест Пехливанов, началник отделение „Гинекология“ в АГ болница „Селена“ - Пловдив.

По-сериозните рискове за здравето при СПКЯ са свързани с това, че дългосрочно той повишава 7 до 10 пъти риска от диабет тип 2, нараства опасността от сърдечносъдови инциденти и рак на ендометриума.

Това е заболяване за цял живот, но има различни проявления в ранна и в напреднала възраст. Първите симптоми са менструални аномалии, инфертилитет, в по-късните етапи преобладават метаболитните отклонения. Това налага системно проследяване през годините и мултидисциплинарен подход в лечението.

Нов подход в медикаментозното лечение на поликистозните яйчници е да се прилагат все повече натурални вещества и витамини, казва проф. Пехливанов. „Иногинол“ е добре познат на лекари и пациенти препарат. Съдържа 6 компонента, насочени да повлияят различните патогенетични пътища:

• D-хироинозитол  500 mg
• Мио инозитол, 200 mg
• Ревифаст (екстракт от японска пача трева), 80 mg
• Фолиева киселина, 200 μg
• Манган, 4 mg
• D3, 10 μg

СПКЯ е като айсберг – лечението първо се ориентира към преодоляване на инфертилитета, проявите на хиперандрогенизъм, но основният проблем е хиперинсулинемията. Проф. Пехливанов посочи пет основни патогенетични механизма на заболяването:

• Невроендокринно нарушение;
• Инсулинова резистентност;
• Дисфункция на мастната тъкан (ново направление в проучванията);
• Нискостепенно възпаление;
• Оксидативен стрес.

Тези проблеми се преплитат и повтарят в различните етапи от живота на тези жени. Няма една единна теория, която да обедини всички механизми и да ги подреди, което прави по-сложно лечението и проследяването на пациентите.

Инсулиновата резистентност (ИР) означава, че клетките не са чувствителни към въздействието на инсулина. Много дълго време се смяташе, че ако решим този проблем, решаваме проблема и с поликистозните яйчници, посочи проф. Пехливанов. Хиперинсулинемията може да обясни всички проявления на заболяването, ни има и много други неизяснени въпроси като например, каква е първопричината за ИР.

44-77% от жените с ПКЯ имат инсулинова резистентност. Интересно е, че при тях се наблюдава т. нар. „инсулинов парадокс“ – всички тъкани са инсулинорезистентни с изключение на яйчниците.

Намаляване на хиперинсулинемията – основна цел на лечението

Основна цел на лечението при поликистозни яйчници е да се намали хиперинсулинемията. Необходими промени в начина на живот, но се налага прием и на различни препарати. Често се предписва метформин. Най-новото в терапевтичния подход са медиаторите на инсулиновото действие като мио инозитол, D-хиро инозитол. Предпочитани са заради това, че са естествени продукти и нямат странични ефекти. Инозитол представлява цикличен алкохол, който се съдържа в плодовете, ядките. Има 9 изомера на инозитол, които се отнасят към групата на витамин В комплекс. Мио инозитол (MI), D-хиро инозитол (DCI) са двата най-важни. Първият участват в образуването на инозитол фосфогликана – вторичен месинджър на инсулиновото действие.

„При поликистозни яйчници инсулиновата резистентност и системната хиперинсулинемия засилват епимеразната активност, като по този начин създават по-високо неправилно съотношение на DCI / MI. Това довежда до хиперандрогенизъм и намалява качеството на MI-медиираното FSH сигнализиране и лошото качество на яйцеклетките“, обясни проф. Пехливанов.

Проучвания в края на 20-и век излязоха със заключения, довели до лечението на СПКЯ с инозитол. Резултатите доказват, че при тези пациентки плазмените нива на инозитола са поне два пъти по-ниски отколкото при здравите жени. Дължи се на засиления износ на инозитола в организма, затова е необходим допълнителен прием. Основните заключения от проучванията сочат, че при жени със СПКЯ лечението с мио инозитол може:

• Да подобри параметрите и проявленията на ИР;
• Да  подобри метаболитните отклонения;
• Да възстанови нормалната цикличност на менструацията;
• Възстанови спонтанната овулация;
• Да намали хиперандрогенизма – клиничен и биохимичен;
• Да подобри качеството на овоцитите;
• Да намали риска от хиперстимулационен синдром при асистираната репродукция.

Благоприятно се повлиява хормоналният дисбаланс. За втория изомер на инозитол – D-хиро инозитол, има по-малко проучвания. За него се знае, че може да повлияе преди всичко метаболитните нарушения при СПКЯ.

Какво може да постигне D-хиро инозитол?

• Подобрява инсулиновата чувствителност;
• Повишава честотата на овулациите;
• Подобрява нивата на холестерола;
• Нормализира кръвното;
• Намалява БМИ и съотношението талията към ханша.

Натрупването на повече данни за инозитолите доведе логично до решението да се използва комбинацията от двата, като по този начин се  осигурява оптимална инсулинова чувствителност, посочи проф. Пехливанов.

Той цитира резултати от две проучвания при пациентки със заболяването. Първото е рандомизирано при 50 жени, разделени на две групи. Първата приема само мио инозитол, другата – и двете форми на инозитола два пъти дневно. То продължава 6 месеца, като се изследват различни метаболитни параметри. Заключенията са, че комбинацията влияе по-добре, като подобрява метаболитния профил и намалява сърдечносъдовия риск при жени с СПКЯ.

Другото проучване е при жени с БМИ над 30. Едната група приема само фолиева киселина, а втората – двата инозитола. Изследванията показват, че при втората група се променят положително почти всички метаболитни и хормонални параметри, докато в първата група  промените са едва осезаеми.

Редактор Илияна Ангелова

Източник: Презентация на проф. Пехливанов