В Acibadem City Clinic Болница Токуда има традиции в лечението на затлъстяването с извършване на комплексна оценка и проследяване на пациентите. В Отделението по ендокринология работят отлично подготвени специалисти с дългогодишен опит, които извършват пълен набор от изследвания на ендокринната система и метаболитния статус, както задълбочена оценка на съпътстващите заболявания и рискови фактори, определя се индивидуална програма за лечение. Тя включва:

• съставяне на диетичен режим;
• медикаментозни средства;
• лечение на рисковите фактори;
• рехабилитационен режим.

В колаборация с Клиниката по хирургия се предлагат възможностите за най-съвременното и трайно лечение на затлъстяването, т.нар. метаболитна (бариатрична) хирургия, с която имаме отлични резултати през последните години.

Лечението на затлъстяването е от особена важност за пациентите със захарен диабет тип 2

с наднормено тегло. Нашият и световният опит показват, че редукцията на тегло - медикаментозно или хирургично, води до трайно стабилизиране на кръвната захар, а при 60-70% от диабетиците се спира всякакво лечение за кръвна захар, включително и това с инсулин. Международните проучвания показват, че през следващите 10 години тези пациенти задържат по-ниското тегло и не се нуждаят от лечение на диабета.

Понастоящем международните здравни организации определят затлъстяването като хронично заболяване

с дългосрочни здравни и икономически последици за индивида и за обществото като цяло. Редукцията на тегло с последващото му устойчиво задържане е изключително трудно само с диета и физическата активност, особено когато фармакологичните средства са ограничени, скъпи или с неустойчив ефект. Честотата и болестността от затлъстяване във всички възрастови групи през последното десетилетие прогресивно нарастват в глобален мащаб. Налице е и тревожна тенденция за нарастване на заболеваемостта и при децата.

Болестността от затлъстяване при възрастните в България през 2017 г. е 14%, тези с наднормено тегло са 45%

или общо хората със свръхтегло са около 59% от цялото възрастно население. Сред децата на възраст между 6-9 години разпространението на затлъстяването се оценява на 17.8%, а 35,7% са с наднормено тегло. При децата между 14-18 години то е 8%, а наднорменото тегло е 24,1%. България е на пето място в Европа по отношение на детското затлъстяване.

Днес е общоприето, че затлъстяването е хронично заболяване, в основата на което са генетични фактори в комбинация с множество фактори на околната среда. То оказва неблагоприятно въздействие върху здравето, продължителността и качеството на живота, като увеличава риска от артериалната хипертония, повишен холестерол, захарен диабет тип 2. Често срещани съпътстващи заболявания при тези пациенти са болести на жлъчния мехур и черния дроб (стеатоза, стетохепатит), остеоартрит, сънна апнея и респираторни проблеми, както и няколко ракови заболявания, включително рак на гърдата, ендометриума, на дебелото черво/ректума, ендометриума, бъбреците, на хранопровода, на черния дроб и рак на панкреаса. Свръхтеглото същевременно води и до различни нервно-психически и ментални нарушения.

Хората, живеещи със затлъстяване, вече са изложени на по-голям риск от здравни усложнения

Последиците от COVID-19 направиха тази заплаха още по-голяма, превръщайки хората, живеещи със затлъстяване, в силно уязвима група с два пъти по-голяма склонност за хоспитализация, нужда от интензивни грижи по време на лечението и смърт.

Лечението на затлъстяването трябва да бъде основано на доказателства и да включва редица подходи

- поведенчески, фармакологични, дигитални, хранителни, физически дейности и хирургични интервенции. То трябва да бъде достъпно за всички хора със затлъстяване. Очерталото се застаряване на населението през следващите десетилетия, особено значимо за българската популация, както и неблагоприятните фактори на съвременната цивилизация, свързани с нерационален стил на живот и хроничен стрес, определят тенденция за увеличаване на болестността от затлъстяване и свързаните с него усложнения.

Пречупването на тази тенденция изисква насочени и системни усилия за подобряване на околната среда, осигуряване на рационално хранене и оптимална физическа активност, забрана на тютюнопушенето, ефективно лечение на хроничните и острите инфекции и епидемиологични мерки за профилактика и контрол на социално значимите заболявания при активното участие на всички институции, които определят бъдещата здравната политика.