Суплементирането с витамин D трябва да стане част от стандартизираната терапия при възрастни пациенти с по-тежко протичане на COVID-19. Това се каза в ново становище на Испанското сдружение по гериатрия и геронтология, публикувано в Spanish Journal of Geriatrics and Gerontology. Макар да няма ясни изводи, какви са точните дози при такова лечение, връзката между дефицита на витамин D и по-тежкото протичане на инфекцията е ясна и налага бързи действия в условията на глобална криза, се казва още в текста.

При други обстоятелства подобни решения се вземат въз основа на изобилие от научни доказателства, но в сегашната извънредна обстановка, се налагат малко по-различни правила.

„Въпреки че доказателствата за специфични дози витамин D при възрастните с коронавирусна инфекция не са чак толкова много, ние смятаме да стандартизираме суплементирането с него в клиничната практика. Предвид динамиката в пандемията от COVID-19, претеглянето на ползите спрямо риска дават основание за широкото навлизане в практиката на витамин D преди окончателните резултати от мащабните рандомизирани проучвания, които текат в момента“, пишат учените.

Повишено усвояване на витамин D в острата фаза

Испанските геронтолози представят таблица на дозите и продължителността на приема, съставена на базата на предишни проучвания и съобразена със серумните нива на калцидиол при пациентите. Според тези насоки витамин D трябва да се прилага всеки ден до постигане на оптимални нива в кръвта, тъй като е стероиден хормон. Експертите посочват, че се фокусират върху гайдлайни, които позволяват по-лесното им прилагане във всекидневната болнична работа.

В контекста на коронавирусната инфекция витамин D се държи като отрицателен реагент на острата фаза (APR), като прогресивното намаляване на концентрацията му може да се дължи на повишеното му усвояване по време на заболяването.

Има ли риск от предозиране?

Все пак испанските учени предупреждават, че много високи дози от витамин D може да бъдат токсични, да причинят хиперкалциемия, която може да се манифестира като необратими сърдечносъдови и бъбречни увреждания, например камъни в бъбреците, калцифициране на меките тъкани и съдовете. Странични ефекти на предозирането може да се проявят като гадене и повръщане, повишена жажда и депресия. Подобни нежелани ефекти от предозиране обаче се твърде редки в практиката. По-малко от 0,1% от хиперкалциемиите се асоциират с хипервитаминоза D. Съветът на експертите е нивата на калция да се мерят редовно или поне в случаите, когато се подозира предозиране.  

През последните месеци има различни проучвания, които разглеждат хипотезата за потенциални ползи за пациентите с коронавирус от приема на витамин D. Фокусът е върху възстановяването на имунната система, което предотвратява цитокиновата буря, тъй като имунната дисрегулация е основен фактор за по-тежко протичане на инфекцията.

Намалява секрецията на инфламаторни цитокини

Има две научни констатации, които са в подкрепа на допълнителния прием на витамин D. Първо – експресията на витамин D рецептора (VDR) е налична в повечето имунни клетки, включително В и Т лимфоцити, моноцити, макрофаги и дендритни клетки. Второ – съвместната сигнализация на витамин D и VDR има противовъзпалителен ефект, промотира диференциацията на дендритните клетки и регулаторните Т-клетки, като намалява отговора на Т-клетките и секрецията на инфламаторни цитокини. Основната причина, свързана с повишения морталитет при възрастните пациенти с COVID-19 e острият респираторен дистрес синдром (ARDS) поради свръхпродукцията на про-инфламаторни цитокини.  

Документът припомня изводите от метаанализ, които посочват по-ниския морталитет в група пациенти, на които е даван витамин D (10,6%) в сравнение с група, която не е приемала такава добавка (23,9%). Администрираната доза варира от 40 000 UI от холекалциферол в деня на хоспитализация до 50 000 UI при пациенти, които не са получавали повече от 800 UI  дневно в месеца преди постъпване в болницата.

Източник: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0211139X21000044

Vitamin D supplementation for the prevention and treatment of COVID-19: a position statement from the Spanish Society of Geriatrics and Gerontology