Публикация

Проф. Пилософ: Работим по съвместни обучения с UNICEF на педиатри за ранното детско развитие

Проф. Пилософ: Работим по съвместни обучения с UNICEF на педиатри за ранното детско развитие

Българската педиатрична асоциация се готви за Конгреса си през есента на фона на засилените мерки за справяне с пандемията и последиците от нея. Разговаряме с нейния председател, проф. Владимир Пилософ, за основните теми и цели пред асоциацията в 2021 г. 

 

Проф. Пилософ, кои са основните приоритети пред Педиатричната асоциация в момента?

 

На първо място искам да посоча, че вече започна организацията на нашия 15- Национален конгрес по педиатрия, който ще се проведе в края на м. септември т.г. в Боровец. Информация за това събитие има интернет страницата на БПА. Сега подреждаме първата рамка на програмата. Със сигурност ще присъстват няколко основни теми – едната е за ваксините. Има традиция, Педиатричната асоциация да организира всяка година такава експертна среща, но през 2020 г. пропуснахме по разбираеми причини. Искаме реална дискусия, която трудно се постига без присъствие на живо. Особено внимание обръщаме на някои аспекти във ваксинопрофилактиката като например изпълнението на Националната програма за борба с рака на маточната шийка. Тя токущо срешение на МС е удължена до 2024 година.

 

Втора важна тема на конгреса ще бъде за ранното детско развитие и ранните интервенции. По нея работим заедно с UNICEF. Вече имаме общия план за тази работа, тя засяга не само конгреса, но и доста мероприятия, срещи, обучения, които ще бъдат проведени в различни области на страната. Целта е да подобрим разбирането, колко важна е инвестицията в първите няколко години от развитието на детето. Тази тема все още не заема подобаващо място в публичното пространство, а е ключова за здравето на всяко дете, което след това става възрастен.

 

Какво се има предвид под ранно детско развитие?

 

Става дума за комплексен подход, който включва физическо, психическо и умствено развитие. Ранното откриване на нарушения в развитието на детето е от изключително значение, могат да се препоръчат ранни интервенции с най-голям резултат.

На конгреса ще имаме вероятно и панел върху редките болести – това ще е третият акцент. Те са екзотика за голяма част от колегите, но е важно всички те да познават спецификата на тези проблеми. Ще дадем възможност за изява на специалистите работещи с деца, които не са педиатри (хирурзи, уролози, уши-нос гърло, и т.н.), като идеята е да се разнообрази тематиката и да има по-широка панорама от проблеми, които да бъдат представени.

 

Промени ли се работата на педиатрите в последната година заради пандемията?

 

Има една интересна анкета, реализирана в рамките на Европейската академия по педиатрия. Въпросите са за това, как педиатрите виждат онлайн консултациите с пациентите преди, по време на кризата и след това; доколко според тях тази тенденция би се запазила след кризата. Много малък процент казва, че ще се запазят, тъй като добри резултати не може да се постигнат трайно, без живия контакт с пациента.

 

Но нека да видим и някои положителни неща, които COVID-кризата донесе. Тук важи поговорката „Всяко зло за добро“. Развиха се някои практики, които могат да бъдат използвание и в бъдеще. Има ситуации, в които действително е излишно пациентът да се разкарва до лекаря т.е. ще може да се прилага придобития опит в хона на пандемията. Тя в известен смисъл се оказа стимул за рационализация на работата.

 

Имаше ли сътресения във ваксиналното покритие от задължителния имунизационен календар?

 

Не разполагам с точни данни към момента, но със сигурност има някакво изоставане. Все пак се надяваме то да бъде преодоляно. Педиатричната асоциация отдавна настоява да има ежегодна проваксинационна кампания, която да се провежда системно, а не при конкретен повод, както сега с пандемията. Има нужда от постоянно информиране на населението за ефективността и безопасността на ваксините, за важното им място в профилактиката на опасни заболявания, които в миналото са правили епидемии. Липсата на такова системно експертно говорене в публичното пространство е причина да се разпространяват произволни твърдения, теории на конспирацията, които не почиват на никаква научна основа.

 

Говорехме за профилактиката в ранна детска възраст – къде сме добре и къде изоставаме?

 

Важно е да припомним, че голяма част от нарушенията в развитието се проявяват в първата година и след това в първите 5 г. от живота. Това обяснява, защо усилията трябва да са насочени към ранното им откриване и ранната интервенция. Трябва да обучим колегите допълнително как да изпълняват тази задача.

 

Добрите практики у нас съществуват, не сме много далеч от това, което се прави по света. Дори има неща, с които да се похвалим. Според програмата на НЗОК за Майчино и детско здравеопазване, проследяването на всяко новородено предвижда всеки месец то да отива на преглед при лекаря. Когато споделих с колеги от Европейската академия по педиатрия, те изказаха похвала, че сме много напред в това отношение. Друг е въпросът, колко ефективно се установяват евентуалните проблеми по време на такъв преглед. Има дефицит на достатъчно обучение по тези въпроси.

 

Продължаващото обучение за медиците все още не е задължително у нас. Това минус ли е?

 

България е може би единствената европейска страна, където продължаващо медицинско обучение не е задължително. Наложително е държавата да приеме необходимите нормативни разпоредби и те да са работещи. Означава също така да определи колко дни в годината всеки лекар да отдели за своето продължаващо обучение и те да се полагат като платен отпуск. Тези дни могат да бъдат използвани само за тази цел. Да се направи стройна организация на системата за заместване, да е ясно, кой ще замества ОПЛ, когато той отсъства от работното си място във връзка с продължаващо обучение. Също така следва да се определи, кои са онези обучителни форми, които може да се ползват в продължаващото обучение. В никакъв случай това не бива да са фирмените симпозиуми.

 

Би трябвало медицинските университети да изработват такива модули по отделните специалности, които да бъдат предлагани на колегите и тези модули да бъдат лицензирани, одобрени от МЗ.

 

В някои държави например лицензът – правото да работите по дадена специалност е за определен период – 4-5 г. След това трябва да представите доказателства, че сте минали през определени обучения, за да продължи този лиценз. И то не през какво да е обучение, а лицензирано според правилата. Ако лекарят не може да представи такива доказателства, го лишават от правото да практикува. Ние като страна сме доста далече от такъв подход. Нямам обяснение, защо у нас нещата се бавят. Може би се дължи на факта, че нещата се правят на парче, а трябва да има цялостна концепция, как се случват нещата.

 

Има ли достатъчно желаещи млади лекари да специализират педиатрия?

 

Наскоро проф. Борис Богов, директор на УМБАЛ Александровска, каза, че има много желаещи и аз ще се радвам, ако е така.

 

Какво се случва с проекта за Националната Педиатрична Болница, по който толкова се шумя преди време?

 

Няма движение напоследък, поне аз не знам. Единственото положително нещо е, че поне никой не оспорва необходимостта от Национална педиатрична болница. В последно време обаче дискусията се измести към въпроса дали бетонът на старата конструкция може да се използва, вместо към това, което трябва да се направи за изграждането на болница по най-новите съвременни стандарти. Трябва да помним, че когато я правим, тя трябва да ни служи поне в следващите 50 г.

 

Автор Илияна Ангелова

Коментари