Проф. Мая Константинова е председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология. Тя е сред инициаторите за неговото учредяване преди 10 години.

Завършва висшето си образование в Медицински факултет на МУ – София през 1976 г. Придобива специалност по детски болести през 1983 г. и по детска ендокринология и болести на обмяната през 1997 г. През 1995 г. защита на дисертация „3атлъстяване в детската възраст – хетерогенен синдром на метаболитно и хормонално ниво“ в МУ-София става доктор по медицина. От 1983 г. практикува в Клиниката по диабет и обменни заболявания към Катедра по педиатрия на МУ – София. Член е на ISPAD, ESPE и BASORD.

Автор Ирена Чернишева

 
- Кои са основните предизвикателства пред детските ендокринолози у нас?

- Основната цел на членовете на БНСДЕ е да осигурим навременна и адекватна диагноза на всички български деца и подрастващи с ендокринни или обменни заболявания, за да им назначим след това най-доброто съвременно лечение. Българските пациенти трябва да бъдат диагностицирани и лекувани по световните стандарти, независимо от мястото, в което живеят. 

 
- Има ли достатъчно лекари с тази специалност? 
- У нас имаме 55 членове на БНСДЕ, от които с призната специалност по детска ендокринология и болести на обмяната са 42 –ма лекари. Останалите са все още специализиращи лекари или педиатри с интерес към специалността. За съжаление, повечето сме в университетските центрове и градове – София, Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора.

В отделни други градове имаме специалисти като Габрово, Бургас , Русе и Добрич, но това не е достатъчно. Голяма част от нашите пациенти от останалите части на страната пътуват периодично, за да се консултират със специалист. Това не се отнася само за нашата специалност – подобно е състоянието и за повечето други тесни специалисти.

- Как се развиват регионалните сдружения, каква е тяхната дейност по места?

- Много активно е Варнеското сдружение, ръководено от проф. Виолета Йотова първоначално. В техните инициативи по проблемите на детската ендокринология се включват колегите от цялата страна и постигат голям успех.

 
- Бяхте заявили, че ще подготвите терапевтично ръководство по детска ендокринология. На какъв етап е то сега? 
- Фармакотерапевтичното ръководство по детска ендокринология беше направено от нашите колеги и е депозирано още през май 2020 в Министерството на здравеопазването, но все още не е проведена процедурата по неговото публикуване в сайта на ведомството. Засега е публикувано на интернет страницата на сдружението.

 
- Има ли необходимост от разработване на алгоритми за терапия (или превод и адаптиране на чужди гайдлайни) във вашата област?

- Да, това е задачата за тази година, която сме си поставили от миналата. Надявам се да го направим скоро. Разбира се, ние ползваме публикуваните материали на международните организации, но трябва да ги приведем в достъпен за нашата страна вид.

 
- Има ли значими клинични новости, които е необходимо да се комуникират с лекарите от вашата специалност? 
Новостите в медицинската практика са ежедневни. Затова е необходимо непрекъснато да ги следим, да се запознаваме с тях и да ги правим достъпни за нашите пациенти.

В областта на диабета, през последните години нещата се промениха значително – лечението на децата и подрастващите с тип 1 диабет е само и единствено интензивно – т.е. с многократни инсулинови инжекции дневно, или с инсулинови помпи. Все повече деца се лекуват с тези нови технологии, които станаха достъпни от няколко години – в смисъл, че лечението се поема от НЗОК.

Другата изключително голяма новост е непрекъснатото проследяване на глюкозата – т.н. глюкозни сензори. Много се надяваме да започне скоро заплащането и на тези така ценни за хората с диабет средства, които се закупуват от родителите от други страни, но това е доста скъпо и невъзможно за повечето наши пациенти. За щастие, имаме много напредничави семейства, които не щадят средства и усилия, за да осигурят най-доброто лечение за своите деца. Но това далеч не е достатъчно – на всички деца с диабет трябва да може да се даде шанс за най-доброто лечение, разбира се при изразено от тях желание.

Не мога да не спомена и факта, че у нас, благодарение на изключителните усилия на родителите на деца с диабет и най-вече на г-жа Росица Пандова, председател на сдружението с нестопанска цел „Култура без граници“, се въведе т.н. хибриден изкуствен панкреас. Това е система от свързани чрез интернет връзка инсулинова помпа и глюкозен сензор. Системата е разработена от родители на деца с диабет и се предоставя в онлайн пространството безплатно /open access/, но контролирано от разработчиците на системата. Затова се нарича Open Artificial Pancreas System /Open APS/. Тези системи не са официално одобрени от властите, които контролират медицинските изделия. Т.е. използват се без гаранция за тяхната безопасност от страна на фирмите, производителки на помпи и сензори. Тяхното използване е решение и отговорност на семейството. В момента се провеждат изследвания и се стартират процедури по защита на тяхната ефикасност и безопасност.

Предварително беше разработена, отново от родители на деца с диабет или хора с диабет, системата за дистанционно наблюдение на данните от глюкозните сензори – Nightscout. Това изключително много помага на родителите на нашите пациенти да проследяват непрекъснато нивата на глюкозата на своите деца тогава, когато са извън дома. Получаваните алармиращи сигнали за ниска или висока глюкоза дава възможност за бърза реакция и превенция на тежки хипогликемични състояния или диабетна кетоацидоза. Много наши пациенти вече използват глюкозните сензори още от самото начало на диабета. Това помага изключително много както за адаптиране на инсулиновото лечение, намаляване на риска от хипогликемии, така и за обучението на семейството за протичането на диабета. Може да се види ефектът на всяка храна, на двигателното натоварване, на допълнително остро заболяване и т.н. – анализът на получените данни е изключително важен за все по-доброто лечение. Това е за пациентите на инсулинови инжекции, които имат възможност да използват глюкозни сензори.

От друга страна при лечение с инсулинова помпа и наличие на глюкозен сензор, връзката между двете устройства се осъществява или чрез сайта на Найтскаут, или чрез блутут. На тези възможности се базира споменатата по-горе отворена система на изкуствен панкреас.

За съжаление, въпреки, че вече има разработени официални подобни системи от помпа и сензор, те не се реимбурсират от НЗОК, а не се и предлагат у нас. Цената им е много по-висока.

Наше изследване показа значимо по-добър и отличен контрол на групата пациенти, които използват OpenAPS спрямо тези само с инсулинова помпа или най-вече на инсулинови инжекции. Налице е значима разлика и между пациентите без сензор и тези със сензор, лекувани с инсулинови инжекции.

- БНСДЕ стана на 10 години – с кои ваши постижения за този период се гордеете? 
- През изминалите 10 години общите ни цели дадоха възможност за сплотяване на сдружението. Направихме две поредни национални проучвания за нивото на НбА1с (б.а.-гликирания хемоглобин) с финансовата помощ на Рош-диабет. Участваха всички колеги от страната, като се изследва НбА1с с една и съща стандартизирана методика на всички пациенти, прегледани в амбулаторните ни кабинети за определен период от няколко месеца през 2012 и отново през 2014 г.

През 2012 г. средният за страната НбА1с беше 8.93%. Между двете проучвания проведохме допълнително обучение на тези пациенти, които показаха незадоволителен контрол при първото проучване. При второто проучване през 2014 г., след 2-те години на допълнително мотивиране и обучение, резултатите показаха значимо подобрение в средното ниво на НбА1с – 8.42%. Освен това се увеличи процентът на пациенти с отличен и много добър контрол, а се намали този с незадоволителен контрол.

Реимбурсирането на лечението с инсулинови помпи от НЗОК е друго постижение на сдружението, извоювано заедно с усилията и на родителските организации. Макар и по-късно от всички страни в Европейския съюз, данните за контрола на пациентите с инсулинови помпи показват значително подобрение.

Друга цел на сдружението е започналото и продължаващо обучение на медицинския персонал в училищата и детските градини по проблемите на детската ендокринология. Започнахме през 2015 г., като направихме серия от презентации, с които запознахме най-напред медицинските сестри от София и областта.

През следващите години до преди месец март 2020 г. посетихме още над 20 градове в цялата страна. Целта е по -добрата интеграция на децата с хронични ендокринни заболявания, най-вече с тип 1 диабет. Тази активност провеждаме заедно с „Култура без граници“, като логистиката и подготовката на семинарите беше изцяло ангажимент на това сдружение. Тази задача е актуална още, тъй като все още не сме осигурили напълно адекватно отношение на училищните власти към нашите пациенти – в смисъл на реална подкрепа за лечението и контрола на диабета, особено при най-малките пациенти, които не биха могли да се справят самостоятелно.

Тази активност ще продължи с финансиран от Лайънс клуб – Видин проект, чрез който се надяваме да продължим обучителните сесии в цялата страна. Подготвили сме унифицирани и одобрени от всички колеги презентации, които ще се представят най-вече от нашите най-млади членове на сдружението. Този проект е съвместен и с Българската Асоциация Диабет – сдружение на младите хора с диабет в България.

Не на последно място се гордеем с факта, че сме провели 4 конгреса на сдружението с международно участие – през 2012, 2014, 2017 и 2018 г. За съжаление, планираното за 2020 год. се отложи по понятни причини. Поканените лектори от цяла Европа и САЩ идваха с желание у нас и представяха своите собствени научни и практически постижения в областта на детската ендокринология.

- Какво е отражението на пандемията върху работата на БНСДЕ?

- За съжаление, най-вече пострада практическата ни активност със семинари в отделни места в страната, които все още не сме имали възможността да посетим. Както и практическата програма по проекта с Лайънс клуб – Видин. Не можахме да проведем и редовната си среща на цялото сдружение, планирано през ноември 2020 г.

 
- Предвиждате ли някакви научни прояви през тази година, ако обстоятелствата позволят тяхното провеждане?

 
- Да, планираме да проведем съвместно с Варненското сдружение – ВАПЕД, хибридно мероприятие, с международно участие от 11 до 13 ноември 2021. Надяваме се да го направим успешно и да е полезно за всички нас, както и за нашите пациенти. В момента го организираме и не бихме могли да дадем повече подробности.