В България има необходимост от постигане на надпартиен консенсус в здравеопазването, за да се гарантират подобрен достъп на пациентите до здравни услуги, дигитализация на здравната система и подобряване на ефективността й. Пандемията COVID-19 поставя нови предизвикателства, свързани с увеличени разходи по лечението на хроничните социално значими заболявания. Сред тях основно място заемат онкозаболяванията, чиято превенция, ранна диагностика и ефективно лечение са във фокуса на европейския План за рака, който предвижда общи цели за всички страни в ЕС.

Около тези изводи се обединиха участниците в Седмата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – втора част“, организирана от в. „Капитал“.

Форумът бе открит от д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване към 44-то Народно събрание.

 

„Епидемията от COVID-19 постави още по-голямо предизвикателство за нашата здравна система – освен справянето с разпространението на заболяването, трябва да търсим по-добри решения за цялото здравеопазване“, каза тя и отново се обяви за широк, надпартиен консенсус за развитието на системата. „Надявам се всички да намерят общото съгласие, което ще даде на пациентите надежда, смисъл и упование за по-добри времена“, заяви още  д-р Дариткова. 

 

Според д-р Николай Брънзалов, зам. председател на Българския лекарски съюз, един от основните въпроси сега е развитието на здравния сектор след COVID-19.

„Епидемията показа, че не можем да изоставаме в развитието на иновациите. Тя откри пътя на бавния ни напредък в сравнение с другите държави по отношение на електронното здравеопазване. БЛС се учи от уроците, които пандемията ни дава – търси и намира по-добри решения“, каза д-р Брънзалов.

Той обяви, че

БЛС ще дигитализира регистъра на лекарите в България,

който ще може да бъде интегриран в бъдещата национална здравна информационна система.

„С партньорите от инициативата „Заедно за повече здраве“ се обединихме около няколко важни теми, които ще изпратим до бъдещите управляващи: надпартиен коненсус за развитие на здравеопазването през следващите 5 г., България трябва да догони останалите страни в ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те от 4,2% за станат 8% от БВП, или от 6 млрд. лв. на 10 млрд. лв. Заедно с това се цели ефективно използване на инвестициите и ускорена дигитализация. Необходимо е надграждане на задължителното здравно осигуряване с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата“, обясни д-р Брънзалов.

Проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз, подчерта, че дигитализацията на здравния сектор трябва да протече в услуга на медицинските специалисти.

 

„Конференцията очертава посоките, в които искаме да се развива нашето здравеопазване. Да, настояваме за повече инвестиции в „Инициатива за повече здраве“ - без тях не може да има по-добри резултати, но като се прилага и добър контрол. Системата трябва да бъде управлявана холистично, всички участници в нея да работят като едно цяло, а пациентът да е в центъра й. Всички работещи трябва да се чувстват относително спокойни в своя професионален избор. Първо обаче е нужна промяна в мисленето – не можем да решим проблемите с мисленето, с което сме ги създали“, обясни проф. Сербезова.

Наталия Маева, председател на Управителния съвет на Националната пациентска организация, обърна внимание върху огромното претоварване на здравната система заради епидемията от COVID-19, на фона на което пациентите с хронични заболявания попадат в

ситуация на затруднен достъп до диагностика и лечение.

„Пандемията ни застигна, преди нашата здравна система да може да предоставя дистанционни услуги. Трябва да работим заедно, за да постигнем целите, които ще ни доведат до нови решения от полза за целия сектор. Надявам се институциите да се включат в осигуряването на безопасност за пациентите и непрекъснатост на лечебния процес“, каза Маева.

Тя призова да се насърчава диалогът между институциите и да се намаляват неравенствата.

Адв. Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, постави фокус върху въпроса „Защо не се извърши реформа в здравеопазването, защо само се имитира реформа и се изпробват различни модели? Този въпрос поставяме към всички партии сега в предизборната кампания“, обясни той. Таушанов призова да се види конкретно

кой досега си е свършил работата и къде са пропуските

„Трябва да има конкретни числа и ангажименти. През 2002 г. например сме внесли първия законопроект за правата на пациентите – не е приет досега. През 2010 г. внесохме предложение за фонд за обезщетяване на пациенти – няма такъв до момента. Нашата идея е всички в системата, които работят качествено, да бъдат стимулирани, а не здравната каса да плаща всичко“, поясни Пламен Таушанов.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM), се присъедини към призива политиците да загърбят различията и да се обединят върху общите цели за здравеопазването.

 

„Здравеопазването има нужда от повече инвестиции, по-голяма ефективност и възвръщаемост на тези инвестиции. Ако по тези неща се съгласят политиците, след 10 г. системата ще е много по-добра и много по-близо до европейските показатели“, каза той.