Заради корона вируса наближава истинско торнадо от пациенти с незаразни хронични социалнозначими заболявания, каквито са онкологичните. Това каза проф. д-р Асен Дудов, дм, началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество по време на Седмата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – втора част“, организирана от в. „Капитал“.

 

„Те бяха забавени, особено по време на първия локдаун, както и останалите с хронични заболявания, които ще дойдат в здравната система. Никоя страна не беше готова за това, което ни се случи. Получи се фиксация на институциите, медиите, обществото върху COVID-19, който извади от нашето внимание основните социалнозначими заболявания. Те преминаха по-назад, имаше забавяне на диагностиката и лечението и ще усложни техния здравен статус. Торнадото ще изисква колосален финансов ресурс“, обясни проф. Дудов.

Той изрази надежда за нов поглед на политиците в пост COVID ерата – сега, когато здравната система е претоварена, трябва да започне нейното преструктуриране.

„30 години тя беше деформирана, но не и реформирана. За политиците, които сега биха започнали истинска реформа, това ще бъде шанс – няма какво повече да се губи. Системата е на колене, тя се справя с цената на огромни жертви от страна на всички наши колеги. Тя вече трябва да бъде преструктурирана, за да отговори на изискванията към хроничните заболявания и в частност на онкологичните“, каза проф. Дудов.

Честотата на онкозаболяванията се повишава в световен мащаб, но смъртността намалява, което показва, че медицината постига по-добри резултати днес, каза Деян Денев.

„У нас има значително увеличение на новите ракови случаи. В 3 от 5 случая по отношение на честотата това е свързано с възраст над 50 г. и тенденцията е неизбежна във връзка със застаряването на населението“, обясни той.

Напредъкът в диагностицирането и лечението на рака често го превръща в хронично заболяване.

Иновациите трябва да съществуват, но и пациентите да имат добър достъп до тях,

иначе няма да има подобряване и догонване на резултатите на европейстите страни.

 

„Основните колони за това са: превенция, откриване на заболяването максимално рано, назначаване на най-доброто лечение, подобряване на грижите за максимално добро качество на живота. 42% от всички случаи на рак могат да се предотвратят“, каза Деян Денев.

Д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Amgen Bulgaria и председател на УС на ARPharM, представи целите на Плана за рака, обявен през февруари от Европейската комисия. Той се фокусира върху всички аспекти в лечението на онкозаболяванията. Основните са:

• продължаване на научните изследвания,
• възползване от всички нови технологии,
• финансова подкрепа и инвестиции.

Инвестициите са 4 млрд. евро. Без начертаните мерки, до 2035 г. се очаква с 24% увеличена смъртност от онкозаболявания в ЕС.

„Превенцията е управлението на предвидимите рискови фактори – най-често свързани с начина на живот, пушенето, наднорменото тегло, употребата на алкохол, ултравиолетовата радиация, физическата активност, както и различни вирусни заболявания. България изостава в този първи стълб, трябват програми, насочени срещу основните фактори. На първо място това са образователни програми и променящи начина на мислене и отношението към собственото здраве. Целта е да се намали процентът на възрастното население с рискови фактори“, обясни тя.

Д-р Светослав Ценов, директор на Astellas за България и зам.-председател на УС на ARPharM, говори по темата как да се откриват онкозаболяванията възможно най-рано. Нивото на икономическото развитие на страните е в тясна връзка с достъпа до иновативни диагностични и терапевтични методи. В развитите страни има по 15 ПЕТ скенера на 10 млн. население, докато в останалите страни бройката пада до 3, 2, а на места и до под 1 ПЕТ скенер.

Достъпът до биомаркери също е от значение,

при тях цените падат, очаквано е употребата да се разшири. Диагностиката е свързана със скрининга, а след това е важно обхванатите рискови групи как се проследяват нататък. „Необходима е обща рамка, за да бъдат мерките маскимално ефективни“, каза д-р Ценов.

През последните 30 г. има истинска революция в лечебния подход на раковите заболявания, каза д-р Чемишанска. Познанието за човешкия геном позволи откриването на рецептори на раковите клетки, така че да се върви към персонализирана терапия.

Друго основно направление е имунотерапията,

която е основана на активиране на собствения имунитет за атакуване на тумора.

„Инвестициите сега са насочени към трудно лечими заболявания със социална значимост – над 1800 продукта са кандидати за нови лекарства в момента. Основни направления сега са комбинирани терапии с цел потенциране на ефекта, CAR-T клетъчна терапия – с успехи основно в онкохематологията, но се правят и проучвания за лечението на солидни тумори, генна терапия, клетъчна терапия с инжектиране на живи клетки, които да поправят увредени тъкани. Развитието в бъдеще е насочено към създаване на ново поколение на таргетни агенти“, обясни д-р Чемишанска.

Има пряка връзка между достъпа до иновации в онкологията и снижаване на смъртността, каза д-р Ценов.

„България е назад в тази класация, но достъпът се подобрява. Разходите за онколечение у нас са се увеличи около 6 пъти за последните 10 г., но все пак изоставаме значимо – повече от 3 пъти спрямо развитите държави, над 2 пъти спрямо Словения. В Словения 85% от увеличението на разходите за лекарства и иновации са компенсирани от намаляване на разходите за болнично лечение, без да се вземат предвид удължената преживяемост и подобреното качество на живот“, заяви д-р Ценов.

Той подчерта, че са необходими нови модели на ценообразуване – напр. плащания въз основа на резултатите, плащания, отложени във времето, и трябва да се търси най-оптималното решение заедно с институциите.

В Плана за рака на ЕК са дефинирани 7 инициативи с много конкретни измерители за следващите до 10 г. Превенция, забавяне ръста на заболеваемостта, ранна диагностика, навременен достъп до най-доброто лечение за всички нуждаещи се, увеличаване на преживяемостта, подобрено качество на живот, са основните цели на плана.