В тази статия, ще се опитам лесно и просто да обясня, на какво се базира хомеопатичното предписание, когато трябва да се избере правилното хомеопатичното лекарство, както и реакциите, която ще прояви организма след това.  За подробностите относно тези реакции ще се впусна много по-надълбоко в друга моя статия.

Много добре е известно от физиологията, че съществуват различни електрохимически и биохимични процеси в организма. Те много добре обясняват функционирането на всяка клетка, тъкан и орган. На основата на тази процеси в организма се разработват и откриват лекарства, които въздействат по определен механизъм, подробно описан в листовката на всяко химическо лекарство. За сравнение, Хомеопатията използва едни и същи лекарства, които са действали от преди 200 г., продължават да действат, действат и в настоящия момент. Не е нужно да се създават много по-силни, по-мощни и по-съвременни препарати. Такива не съществуват в Хомеопатията, а тези които ги има, са достатъчни за да могат да излекуват индивидуалните симптоми на даден човек.

Въздействието на част от химическите лекарства върху организма се обяснява чрез блокиране на определени рецептори. Пример за това са т.н. блокери или инхибитори на протонната помпа, H2-блокери и др. Други се дават като заместително лечение, най-често при липса на съответен хормон в организма. Много групи лекарства имат названия започващи с анти-, като анти-психотици, анти-депресанти, анти-инфламаторни, анти-пиретици и т.н., следователно чрез блокиране и потискане на определени реакции в организма, те имат и много странични ефекти. Тук няма да се спирам на действието на фармацевтичните препарати, което е обект на науката фармакология. Всички тези лекарства имат специфично място на действие. Какво е мястото на действие на хомеопатичните лекарства?

То е на атомно ниво или още по-точно, на ниво електрон, спин на електрона. Разбира се, тепърва предстой да се докаже, проучи и изследва, като това в момента се случва, но е факт, че хомеопатичното лекарство е носител на определена енергия и само тя може да повлияе на тази енергия в организма, на това по-дълбоко ниво, което се създава от електроните на атома. Повече за спина на електроните може да прочетете от статията на проф. Витулкас от тук: Как действа хомеопатията и хомеопатичното лекарство.

Защо говорим за тази енергия и какво общо има тя със симптомите на организма?

За да има взаимодействие между две вещества в природата, трябва да има някакво подобие между тях. Така, правилното лекарството, носител на тази подобна, по-силна енергия, би въздействало и повлияло тази друга подобна, по-слаба енергия в организма, която предизвиква симптомите в организма, като по-силната взема превес, двете енергии десонират и настъпва трайно излекуване на организма. Тази по-слаба енергия в организма говори, че той е излязъл от равновесие, т.е. има някакъв проблем. Или казано по-научно някаква болест, която се проявява чрез симптомите, който той развива. Тези симптоми се проявяват с цел да може организма да се избави от болестта, т.е. да се самоизлекува. Но понякога не може, не му достига силата да се справи. Това е записано преди повече от 200 г. от основателя на Хомеопатията в неговите събрани трудове, наречено Органон. Повече за подобието и различието на хомеопатичните препарати, може да прочетете от тук: Може ли хомеопатията да навреди?

Първото нещо, което отреагира на всяко нарушение, независимо дали то е на физическото, емоционалното или умственото ниво, това е именно този дисбаланс на електромагнитното ниво, същото това по-дълбоко ниво на електроните, което първо се засяга от болестта и после се развиват симптомите на болестта. Симптомите не са нищо друго, освен един показател за това, че има някакъв проблем. Следователно, те не са вредни и ние не би следвало да ги потискаме.

Като пример, може да дадем високата температура. Тя се проявява с цел да убие причинителя на болестта. Температурните състояния в Хомеопатията са голяма тема и бих предпочел да се спра на тях в друго мое изложение.

Разбира се, когато въздействието върху организма не е толкова силно, той би могъл да се възстанови без външна намеса, но когато става въпрос за хронична патология, организмът няма тази сила и ще му е необходима друга отвън, по-силна с която да успее да се излекува. Такава съществува в хомеопатичното лекарство, направено по метода на разреждане, динамизация и потенциране. Този метод на приготвяне на хомеопатичните препарати е обект на друга статия.

Когато това електромагнитно поле се наруши, под въздействието на различни стресови фактори от външната среда /неправилна храна, замърсен въздух, стрес, болестотворни причинители-микроорганизми и др./, тази вътрешна среда на организма излезе от контрол, възникват т.н. болести, които имат определени симптоми.

Един човек се разболява от една болест, а друг човек от друг вид болест. Всички тези болестни единици имат определени симптоми и те са много добре известни в медицинските школи. Дадена болест има определени симптоми и човекът разболял се от нея, проявява определени нейни симптоми. Не всички хора, разболели се от тази болест ще имат еднакви симптоми. Един ще прояви едни симптоми на болестта, а друг – други.

Да вземем като пример дадено остро заболяване като грип. Той се характеризира с висока температура, втрисане, мускулни болки, изпотяване, кашлица, секрет от носа, главоболие, отпадналост, безапетитие и др.

При това, един човек с грип би имал всички или част от тези симптоми, а друг- друга част от тях. За това, ние трябва да вземем само тези присъстващи симптоми у човека и да дадем това лекарство, което да го излекува.

Именно тук е мястото на Хомеопатията, да вземе тези индивидуални симптоми и да даде подходящото лекарство за тях. Ето защо, не можем да кажем, че хомеопатичните лекарства са за дадена, определена болест, както твърдят някой автори и се опитват да намерят определено хомеопатично лекарство за дадена болест или да направят комбинация от хомеопатични лекарства за нея.

Знаем, че химическите препарати са пригодени и създадени за дадена болест и на базата на това, се правят т.н. двойно-слепи проучвания, когато трябва да се докаже дали едно лекарство има ефект при определено заболяване като се сравни с плацебо ефекта. Тези проучвания не могат да се използват за хомеопатичните лекарства, защото в Хомеопатията няма лекарство за дадена болест! Има лекарство за определени симптоми на болестта, дадено според индивидуалните модалности на всеки симптом. Какво са модалности е въпрос на друго подробно обсъждане.

Този стандарт, които е възприет от медицинските общности, когато трябва научно да се докаже, дали даден препарат въздейства положително, как тогава би се приложил за даден хомеопатичен препарат? Тук не намираме отговор!

Има ли плацебо ефект в Хомеопатията?

Разбира се, че има. Виждал съм го много често, когато неопитни хомеопати дадат хомеопатично лекарство или лекарства, които не са правилни, но въпреки това пациента казва, че се чувства малко по-добре, без да има истинско и пълно възстановяване на симптомите, т.е излекуване на болестта. Тук няма как да отречем положителния психологичен ефект по време на хомеопатичното снемане на симптомите. Когато човек разкаже за проблемите си, каквито и да са те, защото Хомеопатията не взема под внимание само физическите симптоми, а и умствено-емоционалните, той ще се почувства по-добре. Такива пациенти могат да се лекуват години наред с Хомеопатия, без да имат реално подобрение. Но кои са нещата, които биха потвърдили, че хомеопатичното лекарството е правилно, освен излекуването на болестта и подобрението на симптомите. Това са законите и принципите в Хомеопатията, които показват и насочват за правилната посока на лечение. Тук ще спомена само за един от тях, защото това е доста дълга тематика. Това е кратковременното, първоначално хомеопатично влошаване на част от симптомите. То се наблюдава в над 90% от случаите и показва, че тази енергия внесена в организма е подобна, оказала е въздействие върху симптомите чрез хомеопатичното лекарство, която е по-силна и ние виждаме нейното проявление, именно с това т.н. “влошаване”. Когато го наблюдаваме, ние сме сигурни, че след него ще имаме дълготрайно и продължително излекуване, защото организма е получил тази по-силна енергия, която не му е достигала за да се самоизлекува.

Статията е написана от Д-р Д. Русев

Лекар-хомеопат и педиатър