Д-р  Хасен Адемов,  кандидат – депутат от ДПС за предстоящите парламентарни избори, отговаря на въпросите, поставени от медицинското съсловие:

Д-р Иван Маджаров, БЛС: 

1. Надграждане на сегашния здравноосигурителен модел с доброволни фондове за до финансиране на системата 

Доброволните фондове и сега съществуват. Друг е въпросът колко хора се осигуряват в тях и какъв е техният дял в системата на здравеопазването. По-важният въпрос е да има надпартиен политически консенсус за това какви реформи трябва да бъдат направени в системата – дали да допълнителнително задължително здравно осигуряване, дали частни фондове да участват в системата на здравеопазването, задължително трябва да има надпартиен консенсус с участието на съсловните организации. Това е ключово.

Що се отнася до моделът на здравеопазване – практиката показва, че трудно можем да се ориентираме към един или друг модел. Последните предложения на министър Кирил Ананиев стигнаха до задънена улица. Така че трудно можем променим съществуващия модел – въпросът е как да го усъвършенстваме, как да го направим работещ.

2. Задължително държавна политика за финансиране на кадрите в регионите

От гледна точка на съществуващите сега диспропорции, по-голямата част от лекарите и специалистите по здравни грижи се намират повече в големите градове. В София има 100 болници. В Пловдив и Варна също се много. България е на второ място по брой лекари на 100 хил. души население – 400 на 100 хил. са в момента. Пред нас е само Гърция. Но територилното разпределение е неравномерно. Нужно е да се помисли за държавна политика за стимулиране на кадрите в регионите и с подкрепата на местната власт. Очевидно е, че без такива стимулация общинските болници, особено в перифесията, ще бъдат оголени откъм специалисти. Няма да има кой да лекува хората.

3. Плавно достигане до 8% от БВП за здравеопазване (сега е 4.2%)

Поетапно те се увеличават – всяка година година държавата отделя за здравеопазване по 300-400 млн. лв. допълнително. Въпросът е как се харчат тези пари, какъв е контролът по харченето им, каква е ефективността на този допълнителен финансов ресурс. Защото колкото повече пари се отделят за тази система, толкова повече ефектът от това не се вижда. Трудно лекари и експерти от здравеопазването ще убедят финансистите, че повече пари в системата водят до по-добро качество на здравеопазването. Но така или иначе, в България се оправяме с 650 евро на човек, докато в САЩ и в Швейцария за здравепазване на падат около 10 хил. долара годишно на глава от населението. Безспорно е, че има какво да догонваме. Основният въпрос е в рационалното харчене на този ресурс, така че той да доведе до по-добро качество.

Проф. Асена Сербезова, БФС: 

1.      Адекватно регулиране на аптечната дейност 

Дигиталните технологии в контекста на плана за възстановяване и устойчивост на ЕС трябва да намерят широко място. Те и информацията, която дават те, трябва да контролират разхода на лекарства и да станат база за вземане на експертни решения. Защото без информация няма как да се върви към по-добро лекарствоснабдяване.

С оглед на осигуряване на лекарства за социалнозначимите заболявания трябва да се направят задължително промени в процентите за реимбурсация, защото остава впечатление, че за тях не са осигурени достъпни лекарства. Българските граждани трудно могат да си позволят да си купят инвативни лекарства за дълго. Така че новият модел на реимбурсация е задължителен.

2. Дигитализация на процеса по снабдяване с лекарства  

Дигитализацията стана европейски приоритет. Водещ сектор като лекарствоснабдяването не може да функционира без въвеждане на дитигални технологии. Европейският план за възстановяване и развитие ще даде възможност за достъп до финансиране на тези дигитални технологии, така че от готовността на сектора зависи колко бързо ще бъдат въведени те.

3.Фармацевтите да бъдат включени като медицински специалисти в дейности по промоция на здравето и да се реализират пълноценно като здравни консултанти

Фармацевтите трябва да бъдат включени не само в дейностите по промоция на здравето и здравната консултация в аптеките, а и трябва да бъдат включени в лечебните алгоритми, защото без тяхно участие, само с познанията на лекарите трудно може да се достигне до фармакологично повлияване. Фармацевтите най-добре познават въздействието на лекарствата върфу организма и те могат да подпомогнат процеса на лечение. Тяхното участие е не само желателно, а задължително. Друг е въпросът по какъв начин може да стане това и съсловните организации могат да дадат идеи в тази посока.

Адв. Свилена Димитрова, Българска болнична асоциация:

1. Увеличаване на публичните средства за здраве 

Адекватно финансиране на болниците, разбира се, трябва да има. То трябва да покрива разходите, а не да се чудим по какъв начин да надписваме клинични пътеки, за да се вместим във финансовия ресурс.  Като цяло обаче съотношението доболнична-болнична помощ трябва да бъде винаги в полза на доболничната помощ, защото до болница трябва да достигат тези, които са в най-тежко състояние. Не само начилието на свободни болнични легла, а и наличието на човешки ресурси е важният фактор. Ако парите за доболнична помощ са повече от парите за болнична помощ, значи спазваме европейските стандарти.

2. Свобода на избор за пациента, къде да се лекува.  

Той свобода има, въпросът е в достъпът. Сега парите следват пациента. Той, където и да се лекува, след като по съответния регламентират ред стигне до лечебното заведение, няма проблеми да се лекува навсякъде. Въпросът е в ешалонирането на пътя на пациента – трябва да е ясно пациент с конкретни оплаквания, клинична картина къде трябва да бъде лекуван – може ли това да стане на регионално ниво, трябва ли да отиве в областната болница, трябва ли да постъпи в университетска болница. Този път не бива да бъде извървят механично, а трябва да следва ясна логика. Ако е ясно в общинската болница, че пациентът не може да бъде излекуван там, той трябва да бъде насочен към лечебно заведение, където да получи адекватна медицинска помощ. Иначе се получава дублиране и липса на финансова ефективност.

3. Равнопоставено третиране на болниците, да дават еднакво качество.

Болниците трябва да дават еднакво качество – това е безспорно. Трудно обаче бихме сравнили качеството в една общинска и в една университетска болница, колкото и условно да е това, защото в общинската болница също работят лекари с висока експертиза и сериозни познания и опит. Но апаратурата, условията в болниците трудно може да покажат еднакво качество. Ако една университетска болница има апаратура, позволяваща високотехнологични дейности, в една малка общинска болница положението е съвсем различно.

Милка Василева, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи: 

1. Стартово възнаграждение от три минимални работни заплати на специалистите по здравни грижи.  

2. Достойни условия на труд.  

3. Да спре емиграцията на медицински сестри.

Трите теми са свързани и ще ги коментирам заедно, като започна от последния. Трудно може се спре емиграция на медицинските сестри, защото в условия на свободно движение на стоки, хора и капитали, едва ли някой може да ги задържи. Единственият начин за това е на медицинските сестри да бъдат предоставени по-добри условия на труд и по-добро заплащане. Нивата на възнаграждение в момента са очевидно непривлекателни, а дали стартовото възнаграждение трябва да бъде 3 минимални заплати, трябва да се реши на ниво лечебно заведение. Трябва да има някакво фиксирано съотношение между заплащането на лекари, медицински сестри и друг персонал – напр. 3:2:1 или нещо подобно.

Николай Хаджидончев, БГФармА:

1. Електронизация в здравеопазването

Задължително е да се въведе електронна здравна карта. Опитите с електронната рецепта не са толкова успешни, но отдавна говорим за това, за електронно здравеопазване. Изхарчени са доста пари и най-накрая тази част от българското здравеопазване трябва да намери своето достойно място. Без електронно здравеопазване трудно можем да говорим за дисциплина и за проследяване на всеки един пациент и неговото лечение.

2. По-добър достъп до медикаментозно лечение при социално значими и разпространени заболявания чрез повишаване на реимбурсацията

За да имат българските граждани достъп до лекарствени продукти, които да са ефективни и достъпни, трябва да се промени моделът на реимбурсиране.  Единственият път за осигуряване на лекарства за социалнозначимите заболявания е да се направят задължителни промени в процентите за реимбурсация, защото в момента за тях не са осигурени достъпни лекарства. А българските граждани трудно могат да си позволят да си купят иновативни лекарства за дълго. Така че новият модел на реимбурсация е задължителен.

3. Стимулиране на широкогенерична конкуренция, което ще доведе до оптимално ценово равнище на продуктите и спестяване на обществен ресурс.

Въпросът е да се намери тънкият баланс между генеричните и иновативните препарати.Това не се отдава на управляващите досега.

Деян Денев, ARPharm:

1.      Постигане на консенсус за ускорено развитие на българското здравеопазване в рамките на следващите 5 г.  

Надпартийният консенсус е задължителен. Приоритетите на отделните политически партии трябва да бъдат обединени. Всяка една партия, която самостоятелно се е опитвала да промени здравеопазването, не е успяла.Така че с общи усилия на политици и експерти трябва да се постигне този бърз напредък, за който говори г-н Денев.

2. Ясен план за действие, подплатен със съответното финансиране. 

Това е абсолютно задължително. Още в началото на мандата е логично новите управляващи да начертаят как през годините трябва да расте делът за здравеопазване като процент от БВП, докато се достигнат поне средноевропейските нива. Очевидно е, че трудно ще достигнем най-напредналите. Важно е да има и пълна прозрачност за това как увеличеният финансов ресурс води до по-добро здраве.

3. Пълна дигитализация на здравеопазването за повече анализи и обективна база за управленски решения.

Това, както вече споменах, е задължително. Без електронно здравеопазване трудно можем да говорим за дисциплина и за проследяване на всеки един пациент и неговото лечение.

В заключение:

Основните приоритети на ДПС в здравеопазването са:

ü  Надпартиен консенсус в управлението на здравеопазването;

ü  Финансиране, което води до добро качество;

ü  Достъп на българските граждани до високоспециализирана медицинска помощ;

ü  Специализация на медицинските кадри – прословутата Наредба №1 на МЗ най-после трябва да заработи, ако трябва да се върнем към Наредба 1 от времето преди 1989 г., когато нещата по отношение на специализациите бяха относително регулирани.

ü  Териториалните диспропорции трябва да бъдат преолени – както що се отнася до медицинските кадри, така и относно медицинското оборудване и лекарствоснабдяването.