С CredoWeb ще стартираме нов проект с цел осигуряване на базирана на доказателствата информация за специалисти. COVID истерията доказа безспорната необходимост от това

Проф. Момеков, вие бяхте член на Медицинския експертен съвет към правителството и един от авторите на Насоките за работа на лекарите при COVID-19. Самият Вие вече преборихте вируса. Докъде според Вас сме в битката с епидемията и каква е прогнозата Ви? Как оценявате ваксинационната програма?

Скоростта, с която тече ваксинационната програма в световен план е бавна. Контрактите за доставка на ваксини са така направени, че 14% от населението на Земята ще получи 60% от ваксините, които още не са произведени. Останалите 86% ще живеят в райони, в които или няма да се поставя ваксина, или хората ще пият някаквибезумни лекарства, за които ги лъжат, че имат превантивен ефект. Т.е. ние ще имаме инкубатор на тази болест.

Новите й варианти рано или късно успешно ще започнат да прескачат ваксините

Така че този вирус is here to stay. Да, може би ще успеем да контролираме, да намалим заболеваемостта. Колкото повече се увеличават хората, сблъскали се с вируса и ваксинираните, толкова повече вирусът ще се атенюира и бъдещите заболявания ще бъдат по-леки. Има реинфекция, но честотата е по-ниска и твърденията в тази посока са преекспонирани. Както казва клиниченият вирусолог проф. Златко Кълвачев, колко ще е ефективна тази ваксина, колко време ще трае имунитетът, ще могат да кажат учените, които разказват за COVID кризата след 10 г.

Какво е вашето мнение за ваксините, които се използват в момента?

Аз съм твърдо убеден, че дори ваксината да не разпознава толкова добре спайк протеина на вируса, с който сме инфектирани, тя все пак го прави. На този етап се вижда, че ваксините водят до редукция не само в заболеваемостта, но и в хоспитализациите , трансфера в интензивно отделение и смърността. Това е несъмнена полза.  Разбира се, населението не може да бъде принудено да вземе това решение. Не може да очакваме хората  да имат компетенции в областта на имунологията и трябва да бъдат информирани. Много важно например в момента е да се знае какво казва Министреството на здравеопазването на Израел, защото там са ваксинирани няколко милиона души. Това е прекрасният пример, защото се доближава стремглаво до лелеяния колективен имунитет.  Данните показват огромна ефективност по отношение на една композитна крайна точка, която включва симптоматично, несимптоматично заразяване, хоспитализация, трансфер в интензивно отделение и смъртност. По тази крайна точка данните показват близо 100% ефективност.  

Да се отричат ваксините на фона на такива данни е абсурдно  

Дали една или друга ваксина е по-ефективна, времето ще покаже. В момента мнозина философстват и твърдят, че  20-30 хил. души са нужни, за да се изпита ефикасността на ваксината. Ние като фармацевти знаем,  че повечето лекарства са достигнали до регистрационен режим с фаза 3 клиничното изпитване с  3-4 хил. – максимум до 10 хил. души. Всички ваксини бяха по-добре охарактеризирани от повечето лекарства, достигнали до пазара. Някои от противогрипните ваксини, които се използват в цял свят, които се използват в цял свят, са били тествани във фаза 3 върху 3-4 хил. души. Тук се сещам за един известен ядрен физик – атеист и противник на всякакви суеверия, който заковава конска подкова на вратата си с обяснението: Чувал съм, че конската подкова носи късмет дори на тези, които не вярват. Така че, в случая предизвикателството пред нас да убедим и антиваксерите да се ваксинират, дори да не вярват.

Каква е вашата прогноза динамиката на поява на новите щамове на вируса и има ли риск те да прескочат  сегашните ваксини?

Аз не съм вирусолог, но на базатата на научната литература до момента и експертите, до които се докосвам,  ще има толкова повече варианти, колкото повече хора позволим да се инфектират.  

Дори и най-лошата ваксина, ако се поставя на широк фронт от хора, намалява риска от варианти

Вариантите възникват там, където имаме повече репликации на вирусите. Полимеразата на PНК вирусите можем да се сравни с тъпа, мързелива машинописка, която пише на машина с лошо смазани клавиши. Тя обича да прави грешки. Истината обаче е, че да възникне „щастлива” мутация точно в мястото, което позволява по-добро отключване на човешката ключалка, това е все едно да спечелиш шестица от тотото. Вероятността при един заразен човек да възникне втора подобна мутация е равносилна на втора шестица от тотото. Възможност за такива шестици възниква при недобре работеща имунна система. В литературата беше описан фрапиращ случай на човек, в който вирусът е персистирал над 150 дни. Повечето хора изчистват вируса в рамките на 7-8 дни след инфектирането, което обаче не е така при хора с тежък имунен дефицит. Колкото повече вирусът стои в едно тяло, толкова по-голяма е вероятността да възникнат „щастливи” мутации, които щом са полезни за вируса, се запазват в неговото поколение. В този смисъл варианти ще има там, където не се правят ваксинации, в държави като Танзания, в която президентът казва, че Исус ще ги пази. Излишно е да коментирам  и българите, които сега пътуват, за да осигурят на поколенията си спомени със снимките от Занзибар.

Не смятам, че сега е моментът да наваксваме дългите години, в които не сме пътували, особено с дестинация като Занзибар,

която не е нищо повече от един катун, в който има океан.  Там няма какво да се види освен мръсотия и къщата на Фреди Меркюри. Аз наистина съм озадачен. Лесно е да се каже, че Занзибар е прекрасна страна, защото там няма COVID-19.  Да, президентът може да е казал, че няма COVID и те имат единични съобщения от май м.г. Истината е съвсем различна и когато се съберат на едно място много прости хора, които не спазват дистанция и са отишли там, за да се разпищолят, вероятно  в България ще бъдат доставени варианти, които ще прескачат ваксините.

Допускате ли, че ваксините срещу COVID-19 ще станат сезонни като противогрипните?

Не мисля, че сезонността ще бъде толкова силно изразена, колкото при грипа

и че ще се налагат толкова чести промени в тези ваксини, защото вирусът на SARS-CoV-2 има много по-голям геном, а мутира по-бавно, което означава, че нетният брой промени на аминокиселини за единица време е много по-малък от нетния брой промени, който настъпва при грипа – за наше щастие. Но така или иначе, варианти ще има постоянно. И съобщенията за тях ще идват от развитите страни.  Ние говорим за южноафрикански вариант по простата причина, че ЮАР е държава с високоразвита инфраструктура, с много университети, огромен брой експерти. Британският вариант се изолира,  защото Великобритания е една от страните с най-развита медицинска наука в света. Това ще продължи. Не трябва обаче да се видиотяваме и да четем предварителни данни за всеки пореден вариант.

Най-лесно ще бъдат ъпгрейдвани ваксините на основата на информационна PНК, защото при тях нямаме биологично производство, т.е. те буквално се синтезират и най-лесно можем да им правим промени.

В последните дни се увеличи заболеваемостта сред  децата, които в началото се смятаха за защитени. Какво е обяснението за това?

Вирусът търси място под слънцето. За него перфектният вариант е да поразява най-голям брой гостоприемници, без да ги убива бързо, защото ако ги покоси веднага, те просто ще паднат, без да заразяват. Близкоизточният респирираторен вирус MERS, който се счита, че е  пренесен от камилите, така и не можа да стане пандемичен.  При него репликационното число е под 1, защото той поваля човека като Майк Тайсън и този човек ляга в шатрата и не може да зарази никого.  Смъртността е огромна спрямо новия вирус – около 30%. 

За британският вариант още от самото начало се знае, че той поразява по-млади хора. Виждаме сега и педиатричната популация. Съдейки по това, че там, където британският вариант се появи, той бързо става доминантен,  можем да очакваме увеличаване на заболеваемостта при децата. Слава богу, те го карат по-леко.

Каква е ролята на фармацевта в цялата тази сложна ситуация?

Със сигурност не е да дава лекарства без рецепта със съмнителни свойства, да влиза в машинации  и прокламиране на абсолютно  неефективни неща, а по-скоро да консултира хората да се ваксинират. В момента няма друга стратегия, която е по-ефективна дори икономически. Независимо колко струва на правителството 1 ваксина, ако тя предотврати попадането в болница, това означава, че ще се спестят много средства. 10 дни престой в болница струват хиляди левове. Непопадането в болница е прекрасно, неумирането – още по-прекрасно. Някои казват, че смъртността сред млади хора е по-ниска, но ако 1 млад човек умре, това е 100% загуба за неговата майка.

На фона на темата на деня какви са приоритетите на Българското научно дружество по фармация, което ръководите?

БНДФ не е преставало да се занимава с всякакви значими за обществото теми, които имат отношение към фармацевтичната наука и практика. То се включи активно в дискусията за новата фармацевтична стратегия в Европа, членовете му са активно ангажирани в различни европейски е национални структури, които имат отношение към политиките. Участвахме в Медицинския експертен съвет, свързан с формулирането на протоколи за терапевтично поведение. Следим стриктно тази проблематика. Смятаме да разширим сътрудничеството си  и с CredoWеb, с които имаме дългогодишни позитивни контакти, за да можем да осигуряваме надлежно базирана на доказателства информация. Важно е да има такива места, в които се говорят  точни, проверени данни.

COVID истерията за пореден път доказа колко е важно да вярваме в медицината на доказателствата,

да я разглеждаме като пътеводна светлина и независимо от това, че има неотложни ситуации, да не си позволяваме да имплементираме непроверени лекарства, стратегии  т.н. Видяхме какво стана с хидроксихлорохина -  едно лекарство, което нито един интелигентен човек не би очаквал да имат ефект. Бяха изпити огромни количества от него, като с това се ограничи достъпа на хора с автоимунни заболявания. За един човек с лупус или ревматоиден артрит, хидроксихлорохинът не просто подобрява качеството на живот,  той удължава живота. Заради проучвания с лош дизайн и ниска доказателствена стойност човечеството похаби много време възоснова на мнения на измислени гурута. Така че в тази специализирана среда ще се опитаме до голяма степен да се посветим на идеята да развенчаем митове за рационалната употреба на лекарства. 

Интервю на Лиляна ФИЛИПОВА