Доц. Атанас Мангъров,  кандидат – депутат от АБВ за предстоящите парламентарни избори, отговаря на въпросите, поставени от медицинското съсловие:

Д-р Иван Маджаров, БЛС: 

1.      Надграждане на сегашния здравноосигурителен модел с доброволни фондове за дофинансиране на системата

Доброволните фондове в здравеопазването би трябвало да осигуряват достъп до частните лечебни заведения. В момента парите за здравеопазване във всички типове болници се събират НЗОК чрез здравноосигурителни вноски, но 1,4 млн. българи не внасят осигуровки. Тъй като това е факт от години, нужда е промяна и визията на АБВ е парите за здравеопазване да идват от данъците, тъй като данъци плащат всички. В ЕС има 11 страни, където има такава практика на финансиране на здравеопазването от данъците. Ние трябва да станем една от тях, защото системата със здравноосигурителните вноски не работи. С тези пари трябва да се финансират държавните и общинските болници, като средствата за лечение бъдат строго разграничени от средствата за възнаграждение на труда на лекарите и сестрите. Частните болници трябва да се финансират или от директно плащане от пациентите,  или от доброволни осигурителни фондове.

2. Задължително държавна политика за финансиране на кадрите в регионите

Държавната политика за финансиране на кадрите в регионите трябва да стъпи на здравна карта, която показва от колко болнични лечебни заведения и от колко практики в доболничната помощ има нужда и лекарите и сестрите, които да получават заплати от нея. Лечебните заведения, финансирани от данъците на хората, не трябва да имат право да реализират печалба.

3. Плавно достигане до 8% от БВП за здравеопазване (сега е 4.2%)

Дори и 20% да стане делът от БВП, по начина, по който се финансира здравната система сега той пак няма да ни стигне, защото този модел е генетично увреден. Основното, което трябва да се направи, е да се раздели заплащането на труда на лекари, медицински сестри и друг персонал от стойността на лечението, защото при сегашната схема усилията на всички да впрегнати да изработят колкото е възможно повече клинични пътеки, за да може да остават повече средства за изпълнителите на медицински услуги.

Адв. Свилена Димитрова, Българска болнична асоциация:

1.      Увеличаване на публичните средства за здраве 

Увеличаването на публичните средства за здраве понастоящем би довело до госта по-голямо разхищение, защото нашата здравна система е направена така, болниците са заинтересовани да приемат повече болни, за да получават повече доходи. А това е все едно на пожарникарите да се плаща за повече изгасени пожари. Естествено това би ги стимулирало да палят, да си предизвикнат. Точно това правим в момента. И при положение, че няма разделяне на стойността на лечението от възнагражденията на медицинския труд, всяка болница е заинтересована да надписва повече клинични пътеки и да усвоява повече обществени срества. Ако заплатите на лекарите се отделят от стойността на лечението и са достатъчно добри, лекарите ще са мотивирани да спестяват, а не както сега да харчат колкото се може повече. Тази система е криво направена още с своя зародиш.

2.      Свобода на избор за пациента, къде да се лекува.  

Всеки, който си плаща данъците, трябва да има достъп до държавни и общински болници. Лечението в частни лечебни заведения би трябвало да се осигурява чрез  частни осигурителни фондове за тези, които са се осигурявали допълнително в тях или ако самите пациенти могат да плащат за това. Пациентът трябва да е свободен да се лекува в тези рамки. Във вида, в който съществува, моделът не работи и провалът на болничната помощ в настоящата криза е една от основните причина за препълването на болниците.

3.      Равнопоставено третиране на болниците, да дават еднакво качество.

Тези болници, които се финансират от здравната каса, трябва да осигуряват пълния спектър от болнични услуги, включително и спешна помощ. Частните болници трябва да се финансират или от директно заплащане, или от частни здравноосигурителни фондове. Тези, които са частници, не трябва да получават пари от държавата. Неморално е човек да става милионер за сметка на парите, които се държавата събира за здравеопазване.

Милка Василева, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи: 

1. Стартово възнаграждение от три минимални работни заплати на специалистите по здравни грижи.  

2. Достойни условия на труд.  

3. Да спре емиграцията на медицински сестри.

Заплащането на медицинския труд трябва да бъде отделно от стойността на лечението и трябва да бъде достойно. Няма нищо лошо медицинските сестри да започват от 3 или 4 минимални заплати, но те трябва да бъдат независимо от парите, които болниците са получили за лечение. Разбира се, заплатите трябва да бъдат такива, че да не се налага сестрите да търсят достойно заплащане в чужбина. Емиграцията на сестрите, както и на лекарите, може да се спре само с увеличаване на парите за възнаграждения. Лост в това отношение е да спре финансирането на частните болници от здравната каса.  

Николай Хаджидончев, БГФармА:

1. Електронизация в здравеопазването

Електронизацията в здравеопазването не е основен проблем. Дори тя да се случи, ако не се промени логиката на финансиране, всички дефекти в системата ще продължат, но вече електронно.

2.      По-добър достъп до медикаментозно лечение при социално значими и разпространени заболявания чрез повишаване на реимбурсацията

3.      Стимулиране на широкогенерична конкуренция, което ще доведе до оптимално ценово равнище на продуктите и спестяване на обществен ресурс.

Касата би трябвало да реимбурсира повече лекарствата за социално значими и масови заболявания и така да осигури възможност повече хора да имат достъп до тях. Така ще се спести и обществен ресурс. За мен е нелогично да се стимулира ситуация, в която нямам с какво да се облека, но искам да се лекувам с най-скъпото.

Деян Денев, ARPharm:

1.      Постигане на консенсус за ускорено развитие на българското здравеопазване в рамките на следващите 5 г.  

Трябва да има такъв консенсус и той трябва да се базира на идеята за по-добри доходи на заетите в здравеопазването, като средствата за тях са отделени от средствата за стойността за лечението, за да може да се спестява, а не изкуствено да се правят преразходи.

2. Ясен план за действие, подплатен със съответното финансиране. 

Само допреди 2 г. в НЗОК влизаха 2 млрд. лв. Сега влизат 6 млрд. лв. и пак не стигат. Дори да се утроят, отново няма да стигат, защото системата е дефектна и функционира така, че лечебните заведения са мотивирани да харчат колкото се може повече.

3. Пълна дигитализация на здравеопазването за повече анализи и обективна база за управленски решения.

Има неща, които са приоритетни и други, които не са. Дигитализацията е въпрос, който не е приоритетет и е въпрос на бъдеще. Ако проблемите, които поставих, се решат, а се въведе дигитализацията, те просто ще останат, но вече в дигитален вариант. Процесите могат да се изсветлят, когато заплащането на лекарския, на сестринския труд станат независими от парите, които обезпечават стойността на лечението. Това е основният въпрос, който трябва да се реши.