Публикация

Как психологията ни помага да се справим с храненето и килограмите

Как психологията ни помага да се справим с храненето и килограмите

Каквo е психология на храненето

 

Храненето е основен жизнен процес, свързан с приемането, преработването и усвояването на храна от околната среда, необходима за изграждане и обновяване на клетките и тъканите, осъществяване и регулиране на жизнените функции на организма, както и компенсиране на изразходената от него енергия.

 

В древния гръко-римски свят, храната освен основен поминък, е приемана и като начин за формиране на живота и мислите на човека.

 

В съвремието, хората са изправени пред избори, какво да ядат, кога да ядат и колко да ядат. Не така стоят нещата назад в миналото с нашите предци, чиято основна задача е била да търсят каквато и да е храна, която да им осигури енергия и хранителни вещества, за да оцеляват.

 

В съвременните западни общества храната е лесно достъпна, евтина, с богато съдържание на асортимент. Тя, от средство за оцеляване, се е превърнала в награда, утеха, „бърза терапия“ при лошо настроение и емоционални състояния. Наблюдават се и различни поведения на хранене – едни се открояват с краен дефицит на хранителни вещества (Анорексия нервоза), други се характеризират със свръх прием на храна (Хиперфагия). Анорексията и затлъстяването са популярни от векове. Затлъстяването се е разпространило драстично през втората половина ХХ век и продължава да нараства делът му в световен мащаб към днешни дни.

 

В повечето случаи на хора със затлъстяване (според Rogers, 2011), то не е резултат от компулсивни хранителни прояви, а е следствие от лоши хранителни навици, които допринасят за умерено-среден дневен калориен излишък над енергийните разходи.

 

Учените са установили, че хранителните предпочитания се формират от взаимодействията между гените и околната среда в ранна детска възраст. Ето защо, е особено важно, родителите да обръщат внимание на храненето на децата си още в ранна възраст като ги учат да правят подходящ избор на храна. По този начин децата растат с нагласата, че са в състояние да контролират храненето, имат положително отношение към храната, не се страхуват от нея или не я ползват като средство за задоволяване на психологическа празнота и овладяване на емоционални състояния. Придобиването на тези умения и изграждането на положителна връзка (отношение) между  човек и храна, определя бъдещето на децата в посока здравословно хранене и качество на живот като зрели възрастни.

 

Известно е, че това, което ядем влияе върху това как се чувстваме физиологично и емоционално. Добре е храната да не ни плаши, но и да не ни служи като развлечение. Преди всичко храната трябва да ни кара да се чувстваме здрави, сити и енергични.

 

Всеизвестно е, че както при лишения от храна, така и при изобилно хранене, настъпват вреди за организма и психиката.

 

За повече информация относно вредата на драстичните диети, можете да прочетете статията ми: „Защо подлагането на драстични диети влияе негативно на здравето и психиката ни.“

 

От богатия ми опит в сферата на хранителните нарушения и борбата с наднорменото тегло, мога да споделя както личен, така и професионален опит. Ще го направя с удоволствие и уважение към усилията на всеки един, дръзнал да промени себе си в посока регулиране на теглото.

 

Всеки има своята истина и е добре, че е така. Това, което мога да обобщя към момента като съвкупност от личен и професионален опит е, че чрез изучаване как да правим здравословни и разумни избори за хранене, ние успяваме да контролираме неовладения прием на храна и наддаване на килограми. Навиците заемат ключова роля в хранителното ни ежедневие.

 

Често насочвам хората към следните постановки върху, които да помислят:

  • Как да повишат енергията си, идваща от храната, но и да бъдат разумно бдителни, с какво се хранят?
  • Как да изградят по-положителна връзка с храната?
  • Как да подобрят здравето си?
  • Как да изградят правилна програма за ежедневието си?
  • Как да заобичат образа на тялото си?

Всеки да опита да помисли върху тези насоки и да си позволи да поеме отговорността в свои ръце. Така се придобива опит и самочувствие в поставяне на цели и тяхното преследване.  

 

Нека бъдем реалисти и да си го кажем автентично: има различни фактори, които могат да повлияят на чувствата ни към храната и хранителното ни поведение.

 

Тези фактори са:

  • Еволюционни;
  • Индивидуални;
  • Културни;
  • Социални;
  • Семейни;
  • Икономически статус;
  • Психологически.

Каква е ролята на психологията в процеса на храненето

 

Психологията е наука за поведението на хората, неин прийом е да изследва как и какво кара хората да правят това, което правят. 

 

Психологията и храненето са два взаимодопълващи се елемента, които са в пряка връзка помежду си. Психологията на храненето има за цел да установи как храната засяга нашето емоционално състояние или как нашето емоционално състояние влияе върху избора ни какво ядем.

 

Нека погледнем на храненето извън кулинарията и да насочим вниманието си към психологическия момент в акта на хранене. Освен задоволяване на петте сетива: зрение, обоняние, вкус, допир и слух, с чиято помощ оценяваме различните храни и напитки, ние се влияем и от психологическите фактори, като например: какво ни провокира да харесваме или нехаресваме в дадена храна, какви емоции ни носи тя, с какво я свързваме (с нещо позитивно или негативно) и т.н. Това се случва на подсъзнателно ниво, но се ръководи пряко от впечатленията, които тя  оставя у нас, докато сме в режим на нейното изследване чрез петте сетива или предходен индивидуален опит с нея.

 

Според изследвания, жените имат по-остро обоняние от мъжете. Установено е, че  80 % от онова, което усещаме е мирис, а мирисът определя вкуса. В носа са разположени над 25 млн. клетки, които разпознават до 10 000 миризми. Резултатите от изследванията гласят, че когато остареем обонянието ни не се различава по полов признак.

Каква е връзката между психология и диета

 

Мнозина търсят начини да свалят излишните килограми и това е повече от похвално, но как го правят?

 

Предлагат се всякакви диети и не от вчера, а от векове назад. Ще ви запозная в хронологичен вид с различни видове диети от епохата на френския кралски двор до днешни времена.

 

Из хронологията на диетите:

 

Първите диети за сваляне на килограми са създадени за придирчивите аристократи от династията на френския кралски двор, които са се откроявали със изискан стил и вкус към естетиката на външния вид.

 

Викторианският стил в модата при жените също оказва влияние. В името на модата, жените от тази епоха са били последователки на изключително тънката талия. Често са стигали до крайности, измъчвайки се чрез притискане със стегнати корсети.

 

В средата на XVII век човечеството е узряло за идеята, че излишните килограми са признак за „мързел” или болест. Заслуга за това има английският лекар д-р Бантинг, който публично е прокарвал революционните идеи, че най-тежките храни са тези, които съдържат големи количества захар и нишесте. В подкрепа на своите твърдения и с оглед защита на правотата си,  лекарят изключил от менюто си картофите, макароните и всички сладки храни. По този начин свалил повече от 20 килограма за няколко години, което описал и публикувал в научен труд. Този труд предизвикал огромен интерес в Европа и Америка, което го превръща в „модерния подход” за сваляне на килограми.

 

Хронологията продължава с навлизането на пластичните операции, чието първоначално предназначение е било да се помогне на войниците, пострадали в Първата световна война, да се възстановят от пораженията на куршумите. С времето тези операции се превръщат от хуманни в разкрасителни корекции на телата при жените.

 

Следват силните маркетингови периоди в рекламите, които чрез посланията си  поощряват хората към определени действия. Пример за това са кутията цигари, чийто слоган  подканва да се посегне към тази марка, вместо да се яде нещо сладко.

 

Идва модата на течните диети, чиито послания са: да се пие продукт за отслабване, разтворен в чаша вода. Минава се през плодовите и млечните диети. Пик бележи зелевата диета, която се превръща в тотален хит сред хората. Модерни стават лекарствените препарати за отслабване и диетите със седативен ефект, в които се приемат хапчета за сън, за да се спи дълго и да не се яде.

 

Развитието при диетите продължава с издаването на видео касети с режими и упражнения за слаба фигура. Настъпва парадоксалната вълна - модата на неквалифицирани фитнес инструктори да изготвят хранителни режими в залите. Ръст бележат тенденциите от нисковъглехидратни и протеинови диети, през хранителни добавки, до в днешно време - диети с високо съдържание на мазнини.

 

Има връзка между хранене и психология и тя е особено важна в онези случаи, в които хората изпитват трудности в постигането на целите си по отношение на спазване на хранителен режим или както обичам да наричам диетата – спазване на „приличие в храненето“.

 

Обикновено, устременият към отслабване човек, подхожда с много мотивиран старт, влагайки много енергия, но в течение на времето се наблюдава спад в мотивацията. За това е много необходимо човек, който започва своята промяна да отдели ум и сърце за съставяне на реалистичен план, към който да се придържа. Всеки определя и избира за себе си начин, според индивидуалните си възможности.

 

Психологията е в помощ не само за спазване на диета при отслабване, а тя дава и знания чрез придобиване на опит как да постигнем максимално положителен ефект в посока здравословно хранене.

 

Дългогодишният ми опит в сферата на хранителните нарушения сочи, че практикуването на физически упражнения по време и след диета дават добри резултати, но не са достатъчни, за да се запазят килограмите в дългосрочен план. В голяма част от случаите на наднормено тегло при хората, се касае за емоционален проблем, а е добре да се отбележи, че емоциите са основна пречка за отслабване.

 

Когато телесната пълнота не е вследствие на здравословен проблем, болест или генетична предразположеност, причините най-често се свеждат до психогенна основа. Което ще рече, че храната се явява средство не за задоволяване на базови физиологични нужди, а за задоволяване на емоционални дефицити и комплекси в личен план.

 

Когато човек не получава необходимите за него чувства и емоции, свързани с любов, приемане и взаимност, то той ползва храната като бърз заместител, тъй като тя е винаги на разположение и под негов пряк контрол. По този начин хората преодоляват своята несигурност и плахост, именно търсейки и получавайки опека в храната. Формира се вътрешна нагласа и вяра, че по този начин безболезнено бива преодолявано недоверието и несигурността в другите, създава се удобна илюзия, че така няма да бъдат наранени, обидени или изоставени. Всичко това се вплита в личността на човека и пряко повлиява всички отношения във връзка със собственият АЗ образ, интимност и обкръжаваща среда.

 

Съществуват и хора, които са с наднормено тегло поради здравословни причини, нямащи връзка с психогенни фактори.  Тези хора подлежат на медицинска грижа от компетентни лекари - специалисти.

 

Хранене и психично здраве

 

Много често заместителят на душевната болка се явява храната. Нека погледнем в дълбочината на проблема. В екзистенциален план човек приема храна, за да функционира организмът му нормално. Когато човек храни наранените си емоции, а не тялото, стига до прекомерен прием на храна, с цел да се успокои или да се справи емоционално с проблемите си. Това хранително поведение оказва отрицателен ефект върху физическото и психическото му здраве. Психологическият дискомфорт и непреодолимото чувство за вина и срам, го води до неудържимо пристрастяване към храненето, а това несъмнено влошава качеството му на живот.

 

Последната тенденция в психологията на храненето е свързана „Неврогастрономията“ – наука за това как и какво ядем.

 

Неврогастрономията е сравнително нова наука, която изучава как човешкият мозък възприема информацията от храната, обработена чрез петте ни сетива: мирис, вкус, зрение, допир и слух. Автор на термина „Неврогастрономия“ е д-р Гордън М. Шепърд, професор по невробиология. През 2006 година той публикува статия в списание „Nature“ относно молекулярната биология на обонянието; по-специално по отношение на обонятелните рецептори и биохимията на приготвянето на храна - и как всичко това се обработва от мозъка. Според учените, „Неврогастрономията“ има огромен потенциал за справяне с областите на общото хранене, диети и затлъстяване.

 

Данни от проведено проучване, публикувано в „Brain Injury“, с обхват 49 пациенти  сочат, че 55% от тях имат нарушено обоняние, а обонятелната функция е задължителна за апетита. Заключението е, че пациентите с мозъчно увреждане са уязвими към проблеми с храненето.

 

Учените, с помощта на съвременните открития в науката все повече откриват какви са процесите, които се развиват в нашето тяло и съзнание относно храната, тъй като е установено, че храненето не е само инстинктивно действие, а в него участват всичките ни сетивни органи, допълнени и от някои психологически аспекти като очаквания, памет или емоции.

 

Някои данни от изследвания, проведени относно влиянието на психологията по време на хранене сочат, че:

  • Музиката по време на хранене ни влияе върху това, как оценяваме вкуса на храната;
  • Червеният цвят увеличава апетита, поради това някои вериги за бързо хранене (fast foods) използват този цвят в своите лога;
  • В спокойна атмосфера хората ядат по-малко;
  • В по-напрегната среда хората ядат повече и по-бързо;
  • Рок музиката във фонов режим ни кара да ядем по-бързо и затова консумираме повече калории;
  • Ярката светлина и жълтият цвят ни карат да ядем повече и по-бързо;
  • Добре осветеният ресторант ни кара да поръчаме по-нездравословна храна;
  • Смущаващите шумове ни карат да ядем по-бързо и безконтролно;
  • Гледането на телевизия ни разсейва и ни кара да ядем повече.

Добре е да знаем, че първият ни досег до храната започва преди нашето раждане. До излизането ни на бял свят, ние сме в майчината утробата и за всичките си нужди изцяло зависим от нея и околната среда. Така ние научаваме за храната много преди да сме започнали да се храним сами. Следва да се отбележи, че хранителните навици на родилката и психическото й състояние, оказват влияние върху нероденото дете. Поради тези причини, храната на родилката следва да бъде съобразена с препоръката на специалистите по хранене, като в нея се съдържат пълноценни вещества, витамини и минерали, които са задължителни за растежа и развитието на плода.

 

След раждането, основните дейности на новороденото дете са: сън и хранене. Чрез тях се поставят основите на бъдещите му хранителни навици, ето защо качеството на храната е изключително важна за неговото здраве. Не по-малко значим е и начинът, по който се поднася храната на детето. В много ранна възраст се осъзнава разликата между това просто да те хранят или да те хранят с грижа и внимание. Редно е да се посочи, че първите травматични преживявания на бебето дават отражение върху бъдещия му поглед към храненето и света, а това в дългосрочен план може да повлияе върху физическото и психическото му здраве.

 

Едно дете, наранено още в ранната си крехка възраст, израства и носи своята травма и като зрял възрастен тя му причинява проблеми с храненето, самочувствието, чувството на сигурност и т.н. Не са редки случаите на вече пораснали момичета и момчета, които изпитват глад за сигурност, за приятелство или за самоувереност, но задоволяват този глад с „най-бързата терапия“ – храната. Така те се научават да ползват храната като средство за „спасение“ и облекчаване на душевните си рани. Привиквайки към подобни стратегии за справяне с дефицитите си, потъват в илюзията, че храната би могла да запълни празнотата им. Де факто храната може да запълни временно стомаха, но не й празнотата в ума, емоциите и душата. Обикновено препоръчвам на тези хора да се научат да разпознават и различават „глада на нараненото дете в тях ( на душата)“ и „глада на стомаха“.

 

Проблемите с храненето, не следва да се подминават, защото храната е нещото, което ни съпътства от утробата на майката до края на земния ни път. Отношението ни към храната и начинът по който се храним са показателни не само за взаимодействието ни с околните, а и за отношението ни към живота.

 

Как психологията помага за справянето с храненето

 

Всеизвестно е, че душата и умът са части от едно цяло, които са свързани в баланс - ако душата страда и тялото боледува. Бърз пример за това е когато човек, страдащ от емоционално хранене, изпадне в състояние на афект, гняв или раздразнение, придружени от чувство за вина, той проявява инцидентно хранене, с което да излезе от необузданата емоционална буря в него. Както вече споменах по-горе, това не решава проблема на човек, а допълнително го товари физиологично и психологически.

 

Психологията на храненето не е сфера, която забранява, позволява, наставлява или критикува, тя е помощно средство, което насочва човека към себенаблюдение, развиване и обогатяване на опита в сферата на храненето. Психологията на храненето не ни заставя да следваме задължително нечия воля или диета, а напротив тя ни дава свободата да опитаме, да се отпуснем и да проверим как се чувстваме емоционално, когато се храним с дадена храна и как се чувстваме, когато не се храним по здравословен начин. Тук е важно да вметна, че ролята на психолозите, занимаващи се с хранителни разстройства е силно отговорна, тъй като се изискват специфични познания, за да може да бъде въведен страдащият от хранително разстройство в една територия, в която той сам, а и чрез професионална подкрепа, да придобие познания и умения по отношение на своите емоции, проблеми и трудности. Заключителната част на този общ труд е, човек да бъде плавно изведен от него, защото няма как завинаги да бъде в режим на лишения, спазвайки строга калорийна рестрикция и строги правила за дълъг период от време.

 

Дългите периоди на лишения от храна уморяват човека повече психологически, отколкото физически, тъй като с по-малко храна постепенно се свиква. Психологически, лишението се свързва с определено състояние на ума, в което човек умишлено се стреми да не се храни, въпреки сигналите, идващи от тялото за глад. Това е състояние на дълбоко преживяване, което ескалира след време в неудовлетвореност.

 

Лишенията и неудовлетвореността са често двете страни на една монета при хората, които дълго поддържат дефицитно хранене. Лишенията в храненето изпиват жизнената физическа и психическа енергия на човека, а това води до непреодолимо желание да похапне нещо „забранено“ – шоколад, поничка, пица, чипс или др.  Резултатът от това е вината, за това че се е поддал на изкушението, че е направил крачка извън диетичния режим, чувството за провал. Нека всеки сам да си даде сметка, дали животът с тези чувства е красив и пълноценен?

 

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при проблеми с храненето, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните мисли по отношение на храната с други, които са по-положителни. Променяйки негативните мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

 

Ето и някои насоки, върху които да помислите:

 

Помислете и определете дали имате готовност за промяна. Това включва осъзнаване на всичко, което следва да предприемете, за да постигнете целите си, а след това да поемете ангажимент за тяхната реализация.

 

Опитайте се да осъзнаете по-добре какво ви кара да се храните в момента – „гладът на емоцията“ или „гладът на стомаха“. Това ще ви помогне да се самонаблюдавате и  в бъдеще да усещате произхода на глада какъв е. Другата ползва за вас е, че можете да  изберете подходящата големина на вашата порция на хранене. Така ще бъдете фокусирани върху постигане на целите си в дългосрочен план.

 

Научете се да прекъсвате връзките между емоции и хранене. Фокусът тук е върху контрола на стимулите в посока разсейване и ориентиране към заместване на импулсивното хранене с по-здравословни алтернативи.

 

Обърнете внимание на начина си на мислене и проучете как ви въздействат мислите.

 

Много често хората са изправени пред „саморазрушаващи“ мисли, които включват:

  • "Това е прекалено трудно за мен и не мога да го направя“;
  • „Ако не успея да достигна желаното тегло и се проваля“;
  • „Сега, след като отслабнах, мога да се върна към хранителните си навици от преди“.

Опитайте да насочите мислите си в друга посока, като например:

  • "Осъзнавам, че имам проблем с храненето и преяждам. Добре е да помисля как мога да спра този модел на хранително поведение."
  • „Добре е да разбера какво е причинило преяждането ми, за да мога да създам план за справяне с него.“
  • "Наистина ли изпитвам глад или това е просто жажда? Добре е да изчакам , за да проверя дали това чувство отминава."

Помислете какви стратегии за управляване на теглото можете да си изработите, за да си помогнете. Вероятно сте опитвали много неща и сте стигнали до извода, че за да понижите теглото си, е необходимо да започнете промяната и в мислите, и в начина ви на живот. Това е един некратък период, в който се изисква осъзнат последователен труд, за да изградите нови и положителни навици. Обикновено първите разочарования са налице, когато човек е подходил прибързано и е стартирал своята промяна без план за действие, като е спазвал краткосрочна бърза диета. Вследствие на това настъпва и първата среща с демотивацията, а на физиологично ниво с йо-йо ефекта на диетите. За да бъде успешен стартът ви, е подходящо да осъзнаете каква роля играе храненето във вашия живот.

 

Не спирайте да се борите, защото всеки ден, всеки един от нас се бори със себе си и с различни обстоятелства!

 

Ти, бориш ли се?

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

Коментари