Публикация

Лекарите в CredoWeb настояват: 8% от БВП за здраве и пълна дигитализация!

Лекарите в CredoWeb настояват: 8% от БВП за здраве и пълна дигитализация!

Увеличаване на средствата за здравеопазване и пълна дигитализация са две от основните желания за промяна, които българските лекари и другите медицински специалисти имат към партиите от новото Народно събрание.   


В навечерието на парламентарните избори CredoWeb се обърна към различните съсловия в медицината и здравеопазването с покана да формулират три основни искания към политиците за промени в сектора. Предложенията бяха обобщени от председателите на организации и широко коментирани от лекари, стоматолози, медицински сестри и фармацевти, както и част от кандидатите за депутати, в рамките на онлайн дискусията в CredoWeb „Пресечната точка между медици и политици“


Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров отбеляза, че неговите колеги настояват за увеличаване на процента от брутния вътрешен продукт, който държавата отделя за здравеопазване - от 4.2% сега до 8%. БЛС настоява за надграждане на сегашния здравноосигурителен модел с доброволни фондове за дофинансиране на системата, както и за задължителна държавна политика за финансиране на кадрите в регионите. 


Българската болнична асоциация също поиска увеличаване на средствата за здравеопазване. Председателят адв. Свилена Димитрова каза, че е важно пациентите да имат свобода на избор, къде да се лекуват. Необходимо е също така да има равнопоставено третиране на болниците, за да може качеството на лечение да е еднакво за всички. 

 
Вече над 10 г. настояваме специалистите по здравни грижи да упражняват професията си при гарантирано стартово възнаграждение от три минимални работни заплати, но още не сме го постигнали, заяви председателят на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи Милка Василева. По думите й пазарът сам по себе си не може да гарантира добра медицинска грижа.   

 
Българският фармацевтичен съюз настоява за адекватно регулиране на аптечната дейност, заяви председателят проф. Асена Стоименова-Сербезова. Фармацевтите очакват дигитализация на процеса по снабдяване с лекарства. Третото им искане е да бъдат включени като медицински специалисти в дейности по промоция на здравето. 


Политиците трябва да въведат електронизация на здравеопазването и в частност на снабдяването с лекарства. Това заяви председателят на Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФармА) Николай Хаджидончев. Това ще доведе до по-добра отчетност  по-добра предвидимост на разходите.  


„Второто, за което настояваме, е увеличаване на достъпа до медикаментозно лечение при широко разпространените социални заболявания. Това може да стане чрез повишаване на реимбурсацията“, каза той.

 

Хаджидончев отбеляза, че в момента една голяма част от медикаментите се заплащат от НЗОК на 25%. Ето защо от БГФарма смята, че този процент може да се увеличи, като

 

бъдещето правителство повиши инвестициите в здравеопазването


По думите му регулирането и намаляването на разходите за здравеопазването не бива да става по административни механизми, а чрез стимулиране на широкогенерична конкуренция. Това ще доведе до оптимално ценово равнище на продуктите и спестяване на обществен ресурс. 


Основното послание, отправено от председателя на ARPharM Деян Денев, е политиците да постигнат консенсус за ускорено развитие на българското здравеопазване в рамките на следващите 5 г. От организацията настояват инвестициите в здравеопазването да бъдат увеличавани и да са по-ефективни. Необходима е и пълна дигитализация на здравеопазването за повече анализи и обективна база за управленски решения, заяви още Денев. По думите му това трябва да се случи през следващите една-две години. Според него така не само ще бъде намалена бюрокрацията и административната тежест върху лекарите и пациентите, но ще се даде възможност да се разбере къде трябва да се инвестира. 


Доц. Влади Манев - клиничен имунолог, председател на програмен консултативен съвет по имунотерапия и имунопрофилактика на рака предложи стратегически важните направления за здравеопазването да са тези с най-голяма смъртност и застрашаващи националната сигурност. Според него е необходимо парламентът да гласува бюджет на Министерството на здравеопазването за иновативно развитие на медицинската  наука и практика. Държавата по закон следва да има правото и задължението при признат патент за изобретение в стратегическо важно за държавата направление в медицината, да придобива интелектуалната собственост, като

 

изкупува признатия патент и инвестира за неговото внедряване. 


Крайно време е да спрем реформите на парче, под натиска на един или друг икономически интерес. Това коментира в дискусията проф. Галина Кирова, специалист по образна диагностика от София. Необходима е глобална стратегия, в противен случай парите само се преразпределят, а крайният резултат ще продължи да бъде лоша организация, липса на критерии за качество и контрол, пореден недостиг на средства и ниско доверие в системата. 


Друг специалист по образна диагностика, д-р Иван Якимов от Враца отбеляза, че е необходимо

 

да се реформират Комплексните онкологични центрове

 

По думите е нужно да се създаде национална програма за финансиране на дейностите, които се извършват там. Според него е важно КОЦ да бъдат преструктурирани от общински в държавни лечебни заведения.  


За справедливо и адекватно заплащане на лекарите и медицинските сестри трябва да има равнопоставено и адекватно заплащане на клиничните пътеки, каза кардиологът д-р Стоян Дахтеров от Пловдив. За добро и качествено обслужване в здравеопазването е нужна конкуренция между здравните заведения и поне две здравноосигурителни каси. 
Специалистът по акушерство и гинекология от Силистра д-р Георги Костов призова политиците да въведат диагностично-свързаните групи. Той пита, какво точно ще модернизират, ако не се направи нещо, за да се задържат лекарите в България. За запазване на общинското здравеопазване е необходимо да бъдат привлечени млади медицински специалисти. Може да стане, само ако има договорна основа между тях и общините за финансово и жилищно подпомагане.  


Неврологът от Варна д-р Стаменка Христова-Георгиева пък поиска стартово възнаграждение от четири минимални работни заплати за лекарите. Тя също настоя за въвеждане на диагностично свързаните групи. 


Ето още няколко по-ярки мнения на лекари от страната: 


„Работя, като хирург вече 40 години. При никакви обстоятелства не мога да кажа, че здравеопазването е станало по-добро от преди години. Напротив. Новите управници превърнаха лекарите в търговци, което е абсолютно недопустимо. Смятам, че е огромна грешка, да се дава предимство на частните болници пред държавните, но това е разбираемо предвид участието на управници и депутати в собствеността на тези болници“, коментира хирургът д-р Пламен Стефанов от София.  


„Абдикацията на досегашните правителства от проблемите в здравеопазването, доведе до свободно падане, до пропастта, в която се намираме днес. Липсата на стабилна структурна, икономическа, финансова и глобална политика е предпоставка за конфронтационни взаимоотношения между различните специалисти от една страна, и пациенти от друга. Необходимостта от адекватна оценка на лекарския и сестринския труд е очевидна. Необходимо е създаване на строги критерии за ефективност и качество на медицинските дейности. Членството в БЛС е свободен акт на решение, а не задължение, и зависи от индивидуалната преценка на лекаря“, смята кардиологът д-р Пеню Дичев от Сливен.  


„Без осветляване на медицинската дейност извън изкуствените и всъщност прикриващи порочните практики и правила на Здравната каса подобрение не може да се очаква, независимо от количеството лекари, болници или апаратура. Докато не се използват реалните качествени показатели за резултатност - излекувани и доволни от лечението си пациенти, намаляване на заболеваемостта от конролируемите рискови фактори, подобряване на показатели като смъртност, детска смъртност, травматична заболеваемост, няма и да има реална промяна в предлаганата и консумирана здравна услуга“, отбелязва специалистът по ортопедия и травматология д-р Иван Геров.  


Какво отговориха политиците д-р Хасан Адемов от ДПС, Д-р Александър Симидчиев, от Демократична България, д-р Калин Поповски от ВМРО-БНД и доц. Атанас Мангъров от АБВ вижте в дискусията „Пресечната точка между медици и политици“
 
Обобщените мнения ще бъдат изпратени до Министерство на здравеопазването, НЗОК, новата здравна комисия в парламента и централите на всички политически сили.  
 

Коментари