Правата на служителите са едни и същи, ако трудов инцидент се случи при работа от разстояние или в офиса

Какво е трудов инцидент в домашна обстановка – как може да се случи и как се обяснява пред работодателя?

Този въпрос става изключително актуален с всеки изминал ден. Много компании са или изцяло в режим на работа от разстояние, или в т.нар. хибриден режим. Последните проучвания показват, че най-вероятно това ще се задържи като тенденция през следващата поне една година.

Според чл. 55. от Кодекса за социално осигуряване (КСО „Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.“

В действащия нормативен акт към настоящия момент обаче липсва специално уточнение дали тя се случва в офис или в домашни условия.

„Приравнена трудова злополука - станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до съответното място, където осигуреният обикновено се храни през работния ден – сподели зам. управителят на ЛОТ-КОНСУЛТ д-р Мария Титопулу в предаването ДИРЕКТНО в ефира на Bulgaria On Air - Моето лично мнение е, че по-скоро работодателят не може да откаже съгласие, тъй като има ясна наредба, която е:

НАРЕДБА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ, РАЗСЛЕДВАНЕ, РЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ (Обн. ДВ. бр. 6 от 2000г., изм. и доп. …ДВ. бр.28 от 4 Април 2017)

Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец. Когато злополуката не бъде декларирана по горния ред, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок една година от настъпването на злополуката в териториалното поделение на НОИ.

Докторът по социална медицина припомни, че е необходимо да се направи и вътрешно разследване. За целта се издава заповед за разследване на злополуката, с която се определя състава на комисията за разследване на трудовата злополука.

Тя е категорична, че правата на служителят са абсолютно еднакви, ако инцидентът стане вкъщи или в офиса. Тъй като служителят полага труд в интерес на предприятието или организацията, за която работи, според закона е ясно, че той трябва да бъде защитен.

Вече една година българският работещ полага труд в ситуация на извънредна пандемична обстановка. Според данни на НОИ с малко над 300 на брой са намалели инцидентите на работното място през 2020 спрямо 2019 г. Инцидентите, станали на работното място за 2020 г. са 1901, а на път за работа – 408. През 2019 г. на работа са пострадали 2241 души, а на път за работа - 490.

Еднакъв е броят на загубилите живота си, вследствие на трудов инцидент – 89 на брой са починалите и през 2020 г., и през 2019 г. Това означава, че всеки месец средно по 7 души са починали, докато са упражнявали служебните си задължения или са пътували за офиса, показват още данни на НОИ.

„Можем да си направим извод, че тези злополуки най-вече стават в сектори, в които хората са на работните си места, а не от разстояние. – коментира д-р Титопулу - Най-рисковите сектори традиционно са сектори строителство, добивна промишленост, минна промишленост. Така, че там хората наистина търпят трудови злополуки и умират, и според мен трябва да бъдат предприети действия, които да запазят живота на тези работещи.“

 

Остава въпросът дали Инспекцията по труда има право да прави проверки в дома на хората и какви са последствията ако те не пуснат проверяващите?

Според д-р Титопулу всъщност имаме това право.

„Министър Сачева заяви преди няколко дни официално, че до момента ИА ГИТ не е правила проверки в домовете на хората, но има постъпление за това да се регламентира трудовата злополука при работа от разстояние и проверки да бъдат извършени в случай на сигнали. За момента не са извършвани такива проверки. Разбира се особеното в случая е, че работникът трябва да изрази своето съгласие да бъде посетен от контролни органи, тъй като има много специфики, примерно, ако в дома има хора, които са поставени под карантина, или той е под карантина, ако има деца, които в момента учат. Така че тези проверки трябва да бъдат направени със съгласието на двете страни – на инспектора и съответно на работещия. Ако служителят не иска да допусне проверяващите в дома си, той трябва да посочи причина и тя да е основателна. Особено, ако претендира за трудова злополука в хоум офиса.“

Въпрос, който все още не е получил отговор в дискусиите по темата е кои от консумативите плаща работодателят по време на хоум офис. Работата от разстояние е регламентирана още през 2011 г. в КТ. През миналата година предвид пандемията според предложението на МЗ работодателите възлагат работа на служителите си от разстояние, без да променят работното време и възнагражденията на служителите си.

Ако служител няма условия за работа от вкъщи, а работодателят настоява да се работи дистанционно – тогава доброволното уреждане на спора би трябвало да е в полза и на двете страни. Следващи стъпки са завеждане на гражданско съдебно дело с претенции за дължимото обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди.