Публикация

Д-р Николай Узунов: Простатата е второто сърце на мъжа, но и негова ахилесова пета

Д-р Николай Узунов:  Простатата е второто сърце на мъжа, но и негова ахилесова пета

Д-р Николай Узунов практикува в МБАЛ "Уро Медикс" в Пловдив от 2006 г. година. Завършил е медицина в Медицинския университет в Плевен. Има призната специалност по урология от 2009 г.

Със своя опит той е сред утвърдените експерти в лечението и профилактиката на мъжкото здраве у нас. Разговаряме с него за един от най-често срещаните проблеми – уголемената простата, и какви главоболия може да причини на пациентите.

 

- Какво представлява доброкачествената простатна хиперплазия?

- Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) е социално значимо състояние при мъжете над 50 години, което повлиява качеството на живот на мъжа и неговата партньорка и изисква ранна диагностика и адекватно лечение. Когато мъжът получи смущения в уринирането, е време той да потърси своя уролог, защото простатата е второто сърце на мъжа, но и неговата ахилесова пета.

 

Според международно приетата клинична дефиниция ДПХ представлява хронично, постепенно прогресиращо състояние на доброкачествено увеличение на  простатната жлеза. Води до стесняване на долните пикочни пътища, клинично се проявява със симптоми от тяхна страна, увеличен международен простатен симптоматичен индекс и намаляване на максималната скорост на уринния поток Qмах< 15мл/s.

 

- Какви са най-честите симптоми, за които съобщават вашите пациенти?

- Най- общо те се разделят на  3 групи:

  • симптоми, свързани със съхранение на урината;
  • симптоми, свързани със изпразване на пикочния мехур;
  • пост-микционни симптоми.

Към първата група спадат нарушено усещане на пикочния мехур, повишената  честота на уриниране през деня и нощно уриниране /никтурия/, императивните /неудържими/ позиви за  уриниране и инконтиненцията на урината.

 

Втората група симптоми включват трудното  начало на уринирането с продължително изчакване и/или напъване за започване на микцията, прекъсване на струята, слаба и вяла струя, включително уриниране на капки, разпръскване на струята, напъване при микция и продължителното  уриниране.

 

Към последната група симптоми се причисляват чувството  за недоизпразване на пикочния мехур и постмикиционно продължително откапване на урината.

При различните пациенти е възможно да бъдат налице различни комбинации от горепосочените симптоми.

 

- Как се поставя диагнозата?

- На първо място е добре снетата анамнеза,  паралелно с попълването на специфичен въпросник известен като IPSS /Международен простатен  симптоматичен индекс/  с оглед  установяване на вече споменатите симптоми и тежестта на състоянието.

 

Впоследствие се извършва физикален преглед със задължително дигитално ректално туширане, последвано от ултразвуковото изследване на простатата  под формата на абдоминална и/или трансректална  ехография. Последните две дават точна оценка за размера, обема,  структурата на жлезата, както и за наличието на остатъчна урина и различни  усложнения  на ДПХ, като камъни в мехура, нарушен дренаж на горните пикочни пътища, коагули в мехура и пр.

 

Задължителен е и т.нар. PSA-скрининг, при който се изследва количествено простатния маркер PSA, известен като Простато специфичен антиген с оглед скрининг за рак на простатата. Останалите  изследвания са по-специфични и се правят по съответни показания - уродинамични изследвания, биохимичен уринен анализ, урокултура, уретроцистоскопия и образни изследвания на горни пикочни пътища.

 

- Възрастта ли е основният фактор за развитието на доброкачествената простатна хиперплазия?

- Въпреки че през последните години в световен мащаб са проведени множество  клинични проучвания  върху тази теза, точната честота и  етиологични причини за ДПХ все още не са напълно дефинирани.

Честотата на заболяването нараства с нарастване на възрастта, което, заедно с хормоналния статус, я прави един от двата доказани фактори за  развитие на ДПХ. Възрастта е и един от трите клинични маркери за прогресия на заболяването, заедно с  обема на жлезата и  нивото на PSA.

 

- Какви се другите причини за развитие на ДПХ?

- В миналото водеща бе т.нар андрогенна теория, отчитаща ключовата роля на мъжките полови хормони и по-специално на дехидротестостерона в генезата на ДПХ.

 

Днес  има редица други  съвременни хипотези  и теории за развитието на простатната хиперплазия, като теорията за стромно-епителиалното взаимодействие, теория за ембрионалното събуждане на McNeal, както и някои  етиологични модели отчитащи причинно-следственна връзка с  нивата на естрогените, стволовите клетки и някои растежни фактори. Новите концепции пък отчитат влиянието на пролактина, мехурната исхемия, микротравмите и др. Както вече споменах, точните причини за развитието на ДПХ не са напълно изяснени  и въпросът продължава да е предизвикателство за медицинската наука.

 

Част от медикаментите за лечение на ДПХ са разработени като чисто симптоматични, отчитайки физиологията на микцията /напр. Алфа-блокери, Антихолинергици, Бета 3 - антагонисти/, но приложението на друга част от съвременните медакименти за лечение на ДПХ почива на тези теории. Такива са типичните 5-алфа редуктазни инхибитори, като Дутастерид Екофарм и съдържащите Saw Palmeto фитопрепарати като Палминтон Форте /също с 5-алфа редуктазна инхибираща активност/. Инхибирането на този ензим блокира превръщането на тестостерона в дихидротестостерон, отговорен за разрастването на жлезата. Съдържащият се в Палминтона екстракт от коприва пък потиска превръщането на тестостерон в естрадиол и блокира някои растежни фактори, като по този начин осъществява допълнително имуномодулиращо и антипролиферативно действие.

 

- Как се лекува уголемената простата?

- Най-общо казано съществуват три различни модела на терапевтично повлияване: изчаквателно поведение, медикаментозно лечение и хирургично лечение.

 

За правилния избор на терапевтичен подход  следва да бъдат взети под внимание следните показатели: възраст, тежест на симптомите според  IPSS, качество на живот и сексуална функция, придружаващи заболявания, риск от прогресия на заболяването, предпочитанието  на пациента и лечебни възможности на съответното  лечебно звено.

 

Целите, които следваме в краткосрочен и  дългосрочен план, са: повлияване на симптомите и намаляване на оплакванията, подобряване на уринния ток и  качеството на живот, предотвратяване симптоматичната прогресия, намаляване  обема на простатата и риска от остра задръжка на урината  и ДПХ-свързаната хирургия.

 

Съвременната фармакология предлага  сравнително не голям избор от терапевтични стратегии за повлияване на  симптомите  свързани с ДПХ. Те почиват на базата на  моно- или  комбинирана терапия, най-вече с препарати от следните групи: Алфа1- блокери, 5 а-редуктазни инхибитори, антимускаринови препарати, фитопрепарати, PDE-5-инхибитори, бета3- агонисти и аналози на вазопресина.

- Бихте ли посочили кои са другите терапевтични подходи?

- В последните години урологията се разви като една високо технологична дисциплина на базата на внедряването на съвременните минималноинвазивни, лазерни, лапароскопски и робоасистирани  методи. Тук не прави изключение и хирургичното лечение на ДПХ.

 

Наред с утвърдените вече хирургични методи на трансвезикалната  простатектомия, моно- и биполярни трансуретрални резекции, широко навлизат разновидностите на лазерното лечение на простатата. Все повече е налице отлив от  класическите отворени хирургични методики за сметка на ендоскопските методи, вкл.лапароскопската  аденомектомия  практикувана в някои центрове. Съществуват и други по непопулярни хирургични  и минималноинвазивни техники прилагани при съответните показания. Като цяло избора на хирургичен подход зависи от различни фактори  и следва да бъде детайлно обсъден с пациента предоперативно , включително отчитайки и неговото информирано  предпочитание.

Коментари