В кои случаи, как и защо една прекарана COVID-инфекция се отразява на психиката – говори доц. Данчо Дилков, началник на Клиниката по психиатрия във ВМА.

Какви са проявите от страна на психиката след прекаран COVID-19 и колко често се случва това? Зависи ли това от тежестта на инфекцията?

Да, забелязвам в амбулаторната си практика, че тежестта на инфекцията е от значение за психичните последствия от коронавирусната инфекция. Най-често са тревожно-депресивни или чисто депресивни състояния, които са, вече смея да твърдя, пряко свързани с преболедуването на този вид инфекция. Пациентите, които търсят помощ от нас, имат най-вече смущение в настроението, трайно подтиснато настроение, чувстват се много уморени, дори без да са извършвали физически усилия, нямат ресурс да се натоварят с нещо, което е дори в обема на обичайните им ежедневни занимания, смущение в съня, безапетитие и други подобни.

Токсичният ефект на вируса или притеснението от заболяването водят до проблеми с психиката?

Допускам, че е повече токсичният ефект, защото сме забелязвали и при грипни инфекции, също се наблюдават понякога такива сходни състояния. Но бих казал, че при коронавируса е много по-често и много по-силно изразено това. Може би донякъде има отношение и роля предварителната нагласа. Да кажем тревожна или така – страхова нагласа, която може да окаже влияние върху развитието на тези симптоми. Също имаше пациенти, които още от миналата година са преживявали тежко съобщенията за предстоящата пандемия, за предстоящите поражения от този вирус и това, като че ли във времето се е развило. Тук обаче нещата зависят и от индивидуалната чувствителност на всеки от нас.

По-тежки ли са проявите при пациенти с вече диагностицирани разстройства като депресия и тревожност, задълбочават ли се те след една инфекция?

Да, когато има предшестващо психично разстройство, винаги забелязваме покачване и на тревожните интерпретации за изхода от заболяването, и на депресиите също. Много от пациентите казват, че без помощта на своите близки не биха се справили изобщо с такова боледуване.

Повечето хора се опитват да се справят сами. Кога се налага помощта на специалист психиатър?

Аз бих посъветвал всеки, който смята, че няма да се справи или усеща, че силите му за това привършват, въпреки че до момента е успявал нещо да направи, да потърси помощ от психиатър. Независимо кой, къде. В цялата страна има достатъчно подготвени хора, които биха могли да бъдат полезни в това.

Съветите на специалиста:

Съветът ми към хората е при първа възможност да излязат навън. Говоря, ако са били карантинирани или ако нещо друго е имало, което ги задържа вкъщи. Да направят разходка навън, там където няма толкова хора, в по-безлюдни места, спазвайки предписаните мерки. Могат да се разходят на всяко желано от тях място, естествено, избягвайки големи струпвания от хора, защото там вероятността да се получи заразяване е по-голяма. Но връзката с природата не бива да се къса, тъй като ние сме социални същества, ние сме и част от природата и трябва да се придържаме към това. Откъсвайки се от нея, всъщност ние пречим само на себе си.