Проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, в интервю за Хелт медия.

Професор Митев, спокоен ли сте за бъдещето на българската медицина, ще има ли достатъчно квалифицирани лекари в България след 20 години?
Не само че не съм спокоен, но съм изключително притеснен, тъй като това, което ни се случва с новия проектобюджет за 2011 г., а именно целево финансово да бъдат ударени медицинските университети, не предвещава нищо добро за бъдещето. При това този удар е само за това, че сме били финансово добре в сравнение с другите университети.
А от Медицинския университет в София се взимат най-много средства, тъй като ние сме в най-добро финансово състояние. И вместо да бъдем стимулирани, както това беше много пъти обещавано от министъра на образованието, най-добрите университети ще бъдем орязани, защото ни се вземат близо 2 млн. лв.

До момента няма логично обяснение защо се получава едно много странно преразпределение от едни университети към други, което противоречи на цялата философия, която беше залегнала в програмата на ГЕРБ в сферата на висшето образование. Имайте предвид, че медицинското образованието е изключително скъпо и държавата никога не е покривала на 100% средствата, които са необходими за издръжката на един студент. Ние винаги сме донаждали от собствени средства.

Тази година почнахме бюджета с минус 10%, а по средата на годината той беше орязан с още 20%. Това е много голям удар, когато по средата на годината разбираш, че това, което ще ти бъде отпуснато за цялата година, ще бъде по-малко с 30%. А за следващата година искат с още 10% да орежат нашия университет само заради това, че се справяме с кризата, менажираме много добре университета и увеличаваме броя на чуждите студенти.

Вие сте дългогодишен преподавател. През последните 10–15 години спада ли интересът към медицинско образование от страна на младите хора, тъй като това е много трудна специалност?
Интересът никога не е спадал, спада броят кандидати за едно място по простата причина, че имаме демографски срив. Но никога не е имало проблем с набирането на студенти. Последната година около 5 души се бореха за едно място, но е имало години, когато са се борили по 10–12 души. Но тогава системата беше съвсем различна, висшите училища бяха много малко в България, нямаше възможност да се учи в чужбина и нямаше демографски срив. Всичките тези фактори намалиха броя кандидатстващи за едно място, но ние никога не сме изпитвали нуждата, каквато изпитват другите университети, от запълване на бройки държавна поръчка.

Има едно мнение сред лекарите, които вече практикуват, че напоследък е станало по-лесно да се завърши медицина и че са занижени критериите...
Не мисля, че критериите в нашия университет са занижени. Има едно влошаване на качеството на медицинското образование по принцип, което е следствие от разделянето на университетските болници от Медицинския университет и слагането им под шапката на Министерството на здравеопазването като акционерни дружества. Оттам вече изпълнителните директори се интересуват до голяма степен – и те са прави – от финансовия аспект, а що се отнася до образователния, той наистина в редица болници бележи спад. 
Тоест професорите и асистентите нямат мотив и стимул да се занимават с тази дейност.
И стимулът е намален, а от друга гледна точка ние не можем да въздействаме, тъй като аз като ректор нямам абсолютно никаква власт над изпълнителните директори на болниците. Надявахме се с приемането на закона за университетските болници тези взаимоотношения да бъдат регулирани и изпълнителните директори да бъдат назначавани само след наше съгласие – става дума на академичната общност, както и да бъдат уволнявани само след наше съгласие. Това трябваше да се приеме, но вече година и половина се бави. След поредица от дискусии по темата отново сме в началото на пътя. Ако бъдат добре регламентирани взаимоотношенията между ректорите и университетските болници и те имат задължение и към образователния процес, при всички положения това ще се отрази положително на качеството на образование.

Вие подкрепяте ли тезата, че държавата, след като влага средства за обучението на медиците, трябва да въведе и някакъв механизъм те да бъдат задължени да работят в България определен период?
Аз съм работил по разпределение и в това не намирам нищо лошо. Но днес трябва да има други механизми, икономически, които са по-целесъобразни, които би трябвало да бъдат приложени, както например в Гърция, където, ако отидеш лекар за 1 или 2 години на някой изолиран остров, след това ти се дава възможност да запишеш специализация по избор. И тук би трябвало да има такива стимули, по-скоро икономически, отколкото административна принуда.

По ваши наблюдения каква част от студентите са настроени след завършването си да работят в чужбина?
 Тези студенти никак не са малко! А при влошаващата се конюнктура броят им със сигурност ще се увеличава. Виждате какъв хаос е в здравеопазването.

Откъсва ли се все повече медицинското образование от практическото обучение на студентите?
Това е свързано отново с регламентацията на отношенията университетски болници – университети. Практическото обучение се върши в университетските болници. За да може ние да повишим нивото на това практическо обучение, преподавателите трябва да са мотивирани. Те обаче са на основен трудов договор към болниците и са на четвъртинки към ректората. А ако университетските болници се окрупнят и получат специален статут, подобно на сегашните ведомствени болници, значителна част от проблемите с обучението на студентите и заплащането на преподавателите автоматично ще отпаднат.

Адекватна ли е материалната база на МУ – София към съвременните изисквания?
Добрата учебна база е conditio sine qua non. Затова разчитаме в закона за университетските болници да бъде регламентирано публично-частното партньорство. Защото в района на нашия университет имаме шест недовършени постройки, някои от които са на по 30 години. А ние бихме могли да ги оправим и без помощ от държавата. Стига да имаме възможност за публично-частно партньорство и за развитие на стопанска дейност. Така ще можем да напълним университета с пари и освен това да привлечем инвеститори. Аз лично съм говорил със седем-осем души, представители на крупни инвестиционни компании, които са готови да инвестират. 
Каква промяна трябва да настъпи в регулирането на специализациите, така че да станат достъпни за повече млади медици?
Навсякъде процесът на специализация се улеснява, а тук в момента има стагнация. Намалява се държавната поръчка, пак във връзка с кризата, но, от друга страна, не ни се дава възможност ние да обучаваме платено колкото желаем, включително и чуждестранни лекари, които са завършили в България, и такива, които няма да са на нашия пазар, но ще специализират тук и ще заплащат по 6 хиляди евро както нашите чуждестранни студенти.

Има специалности, при които вече е налице сериозен дефицит, като патоанатомията, анестезиологията, педиатрията, и въпреки това няма възможност за специализация.
За мен само с икономически лостове може да се оправи този проблем. Там, където има дупка, там, където става дума за липса на анестезиолози, педиатри и на патоанатоми, чисто и просто трябва да се налеят пари. Тези хора трябва да получават повече за това, че работят тези непривлекателни, неатрактивни специалности. А що се отнася до специализацията в тези области, тя трябва да бъде максимално улеснена.

Какво ви е впечатлило напоследък при контактите ви с ректорите на западни медицински университети?
- Специално в Белгия, където чета лекции в университета Notre-Dame de la Paix à Namur, проблемът е съвсем различен. Приели са закон, чрез който всеки, който желае, може да се запише да следва медицина. И затова първи курс е една огромна група, от която в края на годината остават около 10 на сто, но те са най-добрите. При нас това е неприложимо, защото нямаме съответните условия и при това нашата система на първоначален подбор работи перфектно. И понеже стана дума за Белгия, там има програма, която стимулира окрупняването на университетите, и след няколко години се очаква да останат само 2 университета. За цяла Белгия, която е малка по територия, но е с над 10 милиона население. А при нас имаме 51 университета, без новооткрития Пернишки университет. Мисля, че коментарът е излишен!

Обучавате ли в момента много студенти от чужбина?
Най-големият брой студенти, които кандидатстват у нас и се записват, са от Турция. Това стана, след като Анкара призна директно дипломите на медиците, завършили в България. На второ място са младежите от Гърция и Македония. След това са студентите от САЩ. Голямата част се обучават на английски, но имат възможност да избират и на български. Обучението на български е 5 хиляди евро, на английски е 6 хиляди. Имаме студенти от 56 държави. Това говори вече определено за интерес и за качество.