Няма научни доказателства към момента за абсолютната безопасност и изграждането на ваксинална ефикасност при комбинирането на векторна с РНК ваксина срещу COVID-19.  Това заяви в ефира на bTV представителят на България в Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) проф. Илко Гетов.  Той коментира, че е малко скептичен и по-скоро притеснен от това решение. 

„Има пет сценария за поведение при хората с поставена първа доза на „Ваксзеврия“ (Vaxzevria) – продължаваме, както е предписано, отлагаме втората доза, не слагаме втора доза, слагаме втора доза на РНК-ваксина или продължаваме с две дози РНК-ваксина“, обясни проф. Гетов. Той посочи, че търговското наименование на ваксината вече е  „Ваксзеврия“ и може би е правилно да употребяваме него, тъй като „АстраЗенека“ е компания. 

„На 22 април очакваме да вземем решение и да отговорим на два въпроса, поставени от еврокомисаря по здравеопазване. Първо каква е епидемиологията на нежеланите постваксинационни реакции при препарата на „АстраЗенека“ и как да продължи имунизацията с тази ваксина, за което очакваме указания“, добави той. 

По първоначални данни имунизираните с тази ваксина са от 4 до 7 пъти по-защитени от неваксинираните, а по отношение на нежеланите тромбози, те са най-малко възможни при възрастовата група от 70 до 79 г. Рискови фактори за развиване на тромбози след употребата на „Ваксзеврия“ са тютюнопушенето, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, дълъг прием на контрацептивни средства. "Може би повечето случаи на нежелани реакции при жени, са свързани с хормоналния баланс и настъпването на месечната неразположеност. Векторната ваксина е малко по-агресивна, тя кара организма леко да преболедува, но да не се разболее, за да създаде имунитет“, коментира представителят на ЕМА. 

Проф. Гетов обясни, че „Янсен“ и „Ваксзеврия“ се произвеждат по един и същи начин, защото системата за лекарствена безопасност отчита подобни нежелани реакции при тези ваксини. 

До този момент не са постъпили съобщения за подобни реакции при РНК ваксините, но те също се наблюдават,

посочи той. 

За "поставената на пауза" от регулатора в САЩ ваксина на „Янсен“ заради 4 случая на тежки нежелани реакции каза, че все още не е ясно докога се отлага стартът на имунизациите в Европа. "Нямаме опит от прилагането й, чакаме становището на американските експерти. На този етап не се знае и кога ще се даде разрешение за употреба на препарата за имунизация „Спутник V“, поясни проф. Гетов.

Представителят на България в ЕМА разказа, че вече имаме препоръка за употребата на две моноконални антитела, които биха могли да се поставят по решение на националните власти, като се очаква до края на юни да има официално разрешение и за тях. 

„Със сигурност знаем, че разрешените препрати за имунизация пазят една година“, увери проф. Гетов. 

Доц. д-р Снежина Михайлова-Кандиларова, член на Експертния съвет по клинична имунология, подкрепи становището, че комбинирането на два типа ваксини е доста рискован ход.

Тя беше гост в рубриката на Мария Ванкова „COVID-19: Ваксините“ в предаването „Тази сутрин“ на bTV. 

Кандиларова каза, че тя лично би препоръчала на пациентите да завършат имунизацията си с ваксината, с която са започнали. „Само по изключение трябва да се пристъпи към избор на втори препарат“, изтъкна тя.