Д-р Теодора Йорданова* е специалист по дерматология и естетика. Управител е на DERMA HEALTH CARE. Приема пациенти в Медицински център „Санита“ – Варна. Тя е основател на първото в страната училище в полза на пациентите, страдащи от кожни заболявания. С нея разговаряме за факторите, които провокират най-често появата на гъбички по ноктите, както и за ефективните методи за справяне с проблема. 

Д-р Йорданова, вярно ли е, че ноктите са огледало на здравето, че върху тях могат да „сложат отпечатък“ някои заболявания?

Да, вярно е. Промяна в цвета и в структурата на ноктите може да е индикатор за наличие на вътрешно заболяване. Редица болести на сърцето, черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза, анемии и други дават отражение върху нокътната плочка.
Важно е да се знае, че здравата нокътна плочка е прозрачна и с гладка структура. Хематоми, оцветявания, удебелявания, вдлъбнатини, мазни петна по нея не бива да се неглижират.

За какво „говорят“ например белите петна, ивиците, вдлъбнатините и мазните петна по ноктите?

Мазните капки могат да са симптом на псориазис, а фините черни линийки - на субунгвален меланом, на болести на щитовидната жлеза.

Бяло оцветяване освен в резултат на травма, може да се получи при някои болести – на щитовидната жлеза, диабет, сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, малабсорбция, белтъчен глад. Напречна левконихия (линии на Мис) – бели точки и петна по ноктите, отразяват различни системни заболявания и инфекции, могат да се възникнат вследствие на химиотерапия. Линиите на Боу - тесни хоризонтални жлебове в нокътната плочка, които често имат бял цвят, се проявяват, когато растежът на ноктите временно се забави. Тези линии могат да следват инфекция, травма или някакво системно заболяване.

Освен бели, ноктите могат да бъдат и жълти. Среща се, макар и рядко, синдром на жълтите нокти, който може да е свързан с лимфедем, с плеврални изливи, с асцид и с някои други заболявания. Жълто оцветяване на ноктите може да не е свързано с болест – получава се например често при пушачите.

Тъмен цвят на ноктите може да се получи още след заразяване с гъбична инфекция или в резултат на повишен прием на резохин, изписван при COVID-19.

Вдлъбнатините (т.нар. нокътни депресии) могат да са симптом на заболявания на щитовидната жлеза, на псориазис, анемия, недостатъчна циркулация на периферията.
Само по вида на ноктите обаче не може да се постави диагноза, необходими са съответните прегледи и изследвания.

Каква е първопричината за появата на гъбички по ноктите? Какво провокира проблема най-често? Има ли хора, които са по-предразположени?

Гъбичките са доста разпространени в околната среда, срещат се над 80 хиляди вида. Смята се, че Candida е нормален обитател на човешкия организъм. Всъщност наличието й не е критерий, че имаме заболяване. От нормален микроорганизъм тя се превръща в патоген при ред предразполагащи фактори. Определена роля играят микротравматизмът (спортни травми, носене на тесни и неудобни обувки), обилното изпотяване, работата в топла и влажна среда.

Възрастта също е фактор – децата и по-младите хора по-рядко са засегнати от микоза. Това има своето обяснение. При младите организми нокътната плочка расте бързо, те рядко страдат от системни заболявания (диабет, венозни болести, лоша периферна циркулация и други), които са благоприятстващ фактор за развитието на всякакви инфекции, включително и гъбичкови.
Освен това при възрастните хора имунната система е по-отслабена.

Какви са вашите наблюдения от практиката – има ли хора, които неглижират състоянието, които смятат, че това е само козметичен проблем и съответно отлагат посещението при лекаря?

Голяма част от пациентите смятат, че това не е заболяване, а по-скоро резултат от някаква наследственост - баба им, дядо им, майка им или целият им род имат или са имали същото. Обмяната на обувки, тоалетни принадлежности води до едно допълнително заразяване. Много дами пък са на мнение, че причина за промяна в цвета и структурата на ноктите им се дължи на лака за нокти, който маникюристката им е поставила. Много дълго си носят инфекцията, като несъзнателно стават източник на зараза в семейството и сред околните.

Как да се разпознае състоянието?

Както стана вече дума, не всяка промяна в нокътната плочка се дължи на микоза. За да се изясни дали човек е засегнат от микотично заболяване, трябва да се проведе изследване (микроскопски препарат с калиева основа, културелното изследване и др.), назначено от лекар.

Някои бактерии също могат да причинят промяна в цвета на нокътната плочка. Така например инфекция с Pseudomonas води до синьо-зелено или кафяво-зелено оцветяване на ноктите, което пациентите смятат неправилно за микоза. Чрез изследване може да се установи дали е дерматофит, плесен, кандида инфекция, бактерии или съответното заболяване и това да е изходната точка за лечение. От това зависи какъв препарат бихме предложили на пациента, как бихме го лекували, за да има успешни резултати.

Нелекуваната онихомикоза крие ли рискове?

Ако е засегнат един нокът, има риск процесът да обхване и останалите. От ноктите на краката инфекцията може да се прехвърли върху тези на ръцете, да се разпространи дори върху кожата и гънките. Заразената нокътна плочка може да бъде „входна врата“ за допълнителни заболявания като еризипел („червен вятър“) например.

„Червеният вятър“ е остро инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от бета-хемолитичен стрептокок. Започва с температура и втрисане, при него болестните промени се локализират по кожата на долните крайници или лицето. Възможно е да се появи веднъж, да е рядко или често рецидивиращ, може да излиза няколко пъти в годината или всяка година. Това е отделна диагноза, инфекция, която остава у човека в едно „дремещо“ състояние.

Защо много хора не успяват да се излекуват години наред от гъбичките?

Най-често заради неправилен подход на лечение. По принцип нокътните плочки на ръцете израстват за около 9 месеца, а тези на краката - за година, година и половина. Както вече казах, при децата ноктите растат по-бързо. Обикновено пациентите искат да им мине сега и веднага, мажат 5 дни до месец и спират.

Типът лечение зависи от вида на микотичния причинител, от броя на заразените нокти и степента на засягане. Добри крайни резултати само с локална (външна) терапия може да се постигнат при минимално засягане на ноктите.

Обикновено ние, специалистите, назначаваме комплексна терапия, включваща:

• медикаменти – изписват се според вида на гъбичките (дерматофити, плесени, кандида). Приемат се в продължение на месеци.
• лазер – чрез него се унищожават спорите на гъбичките. Те са доста упорити, при попадането им в благоприятна среда (на топло и влажно) започват да се свръхразмножават наново;
• локални препарати.

Пациентите предпочитат да използват продукти от народната медицина, йод, чаено дърво, да се мажат с всичко, за които са прочели или им е казал съседът, а това не води до добри резултати. За да бъдат излекувани ноктите, е нужно да се следва точно назначената от специалист терапия и да се избягват рисковите фактори.

„Микодефен“ е прекрасен локален препарат, който има фунгициден ефект върху всички основни причинители на гъбични заболявания по нокътната плочка. Съдържа циклопирокс. Приложение:

• през първия месец – през ден;
• през втория – два пъти седмично;
• от третия месец нататък – един път седмично.

Преди повторно нанасяне предишният слой от този лечебен лак е добре да се отстранява с лакочистител. Препоръчвам мазането да продължи до израстване на здрава нокътна плочка. След 6 месеца може да преминем на друг локален препарат – например „Фунги клиър“.

За пълно и ефективно лечение на онихомикоза e необходимо и провеждане на дезинфекцията – на обувки, пилички, ножички, нокторезачки, пантофи и чорапи.

„Фунги спрей“ предотвратява разпространението на гъбичките, възпира пренасянето им по други нокти, както и заразяване на останалите членове на семейството. Спреят има свеж аромат, създава усещане за комфорт и омекотява кожата на стъпалата.

За контакт с д-р Йорданова се обадете на тел. 0886 75 02 89