Публикация

Разширени вени – не ги подценявайте!

Разширени вени – не ги подценявайте!

Разширените вени са проблем за 30 на сто от младите българи и до 70 на сто от хората над 50 години, сочи статистиката. Защо? Гените са основен рисков фактор, наред с липсата на движение и излишните килограми. Кои тревожни белези „издават“, че вените ни страдат? Можем ли да стопираме развитието на болестта без лекарства?

Какви са възможностите на съвременната миниинвазивна хирургия? И колко рискуваме, подценявайки варикозата? На всички тези въпроси отговаря д-р Светозар Марангозов, асистент в Клиниката по съдова хирургия на ВМА.


Варикозната болест е социално значим проблем, познат от хилядолетия

 

Това е състояние, засягащо венозната система на долните крайници и по-точно – повърхностната венозна мрежа. Заболяването е познато като „разширени вени“ сред обществото, тъй като често пъти пациентите ги забелязват и им отдават значение едва, когато те станат силно изразени или са съпътствани с усложнения, като повърхностен тромбофлебит, отоци или варикозни рани“, обяснява д-р Светозар Марангозов.
„Характеризира се с торбовидно разширени венозни съдове, изтънени стени и изразена нагънатост в подкожието. Тя е част от симптоматокомплекса на хроничната венозна недостатъчност (ХВН) на долните крайници“, уточнява съдовият хирург.


Бременността и наднорменото тегло са фактор


„Според нашите проучвания, варикозата засяга около 30% от българското население в млада възраст, както и 60-70% при хората от над 50-годишна възраст“, разкрива специалистът от ВМА. Генетичното предразположение е най-честата причина за развитие на болестта, в съчетание със съвременния начин на живот.
„Продължителното статично седене, наднорменото тегло и бременността са сред най-честите причини за изява на хроничната венозна недостатъчност, която е хронично прогресиращо състояние“, отбелязва д-р Марангозов.


Започва се с тежест и оток


В началните етапи на болестта пациентите усещат тежест, напрежение и дискомфорт в подбедриците, които бързо преминават. Често тези оплаквания са най-силни към края на работния ден, като – в съчетание с тях, се появява и преходен оток около глезените, който на сутринта вече е изчезнал. Голяма част от пациентите имат натрапчивото усещане за парене и сърбеж на подбедриците, придружени с нощни крампи“, споделя опита си съдовият хирург. Затова доста от хората отдават тези усещания на преумората и статичната позиция на тялото в офиса, като много рядко търсят професионалната помощ на съдови хирурзи и ангиолози. Видимите разширени вени се появяват в по-късните стадии на болестта. „Наред с множеството изразени капиляри, перманентните отоци и промяна в цвета на кожата, това по-често притеснява пациентите и те започват да търсят решение на проблема“, признава специалистът от ВМА.


Избягвайте тестото и тлъстото месо


„Най-доброто лечение за едно заболяване е неговата профилактика!“, категоричен е д-р Марангозов. Избягването на статичното седене, повишената физическа активност, редукцията на телесното тегло са сигурни мерки срещу появата на разширените вени и бавното им развитие във времето, при наличието на такива. Разнообразното и пълноценно хранене е също важен момент в профилактичните мерки. „Препоръчват се леки и лесно смилаеми храни, богати на витамини, минерали, микроелементи и фибри. Не изключваме от менюто месото, рибата и ядките, като се избягват тлъстите меса, тестените изделия и бавносмилаемите храни, водещи до забавяния и смущения в стомашно-чревния тракт, които от своя страна влияят върху венозните съдове на долните крайници“, уточнява съдовият хирург.


Плуване, бягане и колело помагат


Спортът също помага. „Насърчаваме ходенето и повишаване на физическата активност на пациентите, като препоръчваме плуване, каране на колело и бягането поне три пъти седмично, с цел подобряване тонуса и еластичността на венозната стена.
При появата на симптомите, изброени по-горе, дори и без наличието на видими вени, препоръчваме консултация със съдов хирург. Прегледът от специалист ще разграничи оплакванията и притесненията на пациентите и същевременно ще даде яснота за промяна в начина на живот и индивидуалните рискови фактори за всеки един от тях“, изтъква съдовият хирург.


Рядко се налага инвазивно изследване


Диагнозата е лесна задача за опитните съдови хирурзи, признава д-р Марангозов. „За целта най-важни са разпитът и физикалният преглед на пациентите. Още при него съдовият специалист може да постави точна и сигурна диагноза, като стадира заболяването според световните стандарти в областта. Често пъти сигурно оръжие в диагностиката е и „цветно кодираната ултразвукова дуплекс-доплерова сонография“, която е златен стандарт при изследването на съдовата система. Това е неинвазивно изследване, с което много точно и ясно се добива представа за състоянието на съдовете и етапа в развитие на варикозната болест. Много рядко – и при строги показания – се налага инвазивно изследване на венозната съдова мрежа на долните крайници като „флебография“, обяснява специалистът от ВМА.


В началните стадии може и без лекарства


Какво следва? „Подходът в лечението е пряко свързан със стадия, в който се намират пациентите. В началните етапи от болестта е достатъчно само промяна в начина на живот, повишаване на физическата активност и корекция на рисковите фактори. Спазването на тези съвети от пациентите би довело до изчезване на оплакванията или силно забавяне в развитието на венозната патология на долните крайници, както и редукция на риска от усложненията на по-късен етап.


С напредване на хроничната венозна болест стартираме с медикаментозна терапия – с цел подобряване на тонуса и еластичността на венозните съдове и редуциране на оплакванията на болните. На този етап се включват лекарства от групата на диосмините, които имат доказан ефект при пациентите. Прилагат се и множество медикаменти за локално приложение в засегнатите участъци“, уточнява д-р Марангозов. Лекарствата имат съпътстваща роля и в останалите стадии на болестта, когато обаче се налагат инвазивни техники.


ВМА е най-големият и развит център за лечение


„Клиниката по съдова хирургия на ВМА е най-големият център и с най-много опит в лечението на венозните заболявания в България. Разполага с широка гама от методи за лечение на варикозната болест, следваща световните тенденции в областта, като немалка част от тях са подобрени и модифицирани от опитните специалисти, работещи във ВМА.

Прилагат се успешно склеротерапия, радиофреквентна аблация, минифлебектомии, както и всички класически техники за лечение на разширени вени, когато това е необходимо, изтъква специалистът.

„Не са малко случаите, когато се налага хирургична намеса поради развитие в патологичните оплаквания и влошаване в локалния статус. За всеки един болен се изгражда индивидуален подход за лечение спрямо тежестта на заболяването му, като се търси най-доброто решение, с цел подобряване качеството на живот, бързото възстановяване на пациентите и превенция на рецидивите“, разкрива още лекарят.


Склеротерапията не изисква болничен престой


Мисълта за операция, била тя и миниинвазивна, плаши много от пациентите. Оправдано ли е това? „Относно предразсъдаците и страховете на пациентите при класическите подходи в тяхното лечение, ние се стремим да изграждаме партньорска връзка с тях, основана на доверието, като им разясняваме всички възможности за лечение в конкретния случай, както и рисковете при прилагането им или ако не бъдат използвани“, споделя съдовият хирург.


Д-р Марангозов уточнява, че възстановителният период при отделните техники е различен. „При миниинвазивните, като склеротерапия например, пациентите веднага могат да се върнат на работа, без необходимост от болничен престой или домашно лечение. Ние смятаме, че оптималното време за възвръщане на нормалния ритъм на живот е между 20 и 30 дни след оперативно лечение на нашите болни, спрямо тежестта на заболяването им“, споделя опита си съдовият хирург. Добрата новина пък е, че рецидиви се наблюдават при около 5 до 20% от пациентите, в рамките на 5 години, според проучванията в световен мащаб, особено при хора, занемаряващи двигателния си режим след операцията.


Варикозните язви се повлияват трудно


Неглижирането на разширените вени обаче може да доведе до сериозни проблеми. „В късните етапи болните развиват трайни и понякога необратими промени по долните си крайници, поради ненавременното си лечение. Персистират отоците около глезените, пада окосмяването на кожата, появяват се тъмни петна, които се разрастват с времето и циркулярно опасват подбедриците. Кожата става лесно ранима, а раните трудно зарастват в засегнатите области. Появяват се т.нар. варикозни язви, които са изключително сериозен проблем, както за пациента, така и за съдовия специалист, който го лекува. „Такива болни често пъти се инвалидизират за месеци наред“, не крие д-р Марангозов.


Тромбофлебитът може да провокира и емболия


Чести усложнения на варикозните вени са кръвоизливи – дори при „невинни“ травми, като много често те могат да бъдат животозастрашаващи. „Нередки са и случаите на възпаления по вените и образуването на тромбози в тях при т.нар. повърхностен тромбофлебит. Това е изключително драматично състояние, свързано с болка, повишена температура и уплътнение по хода да варикозните вени. При ненавременното лечение на това състояние процесът може да прогресира до дълбоката венозна система и да причини дълбока венозна тромбоза или белодробна емболия“, алармира съдовият хирург.


За съжаление, не е никак малък процентът на болни, търсещи нашата помощ чак при наличие на някои от сериозните усложнения, въпреки развитието на средствата за масова информация и повишаването на общата култура на българите. Апелирам към всички тях да не прибягват към самолечение и забавяне на прегледа при съдов специалист, тъй като това може да бъде опасно за тях и тяхното здраве“, подчертава д-р Светозар Марангозов.


В пандемията: Тромбозите се увеличават


Как пандемията от COVID-19 се отразява на здравето на вените ни – особено след повече от година режим на локдаун?

 

За съжаление – както в световен мащаб, така и в България, се наблюдава скок в усложненията при пациентите със съдови заболявания и в частност – с разширени вени, признава Марангозов.


„Все по-често пристигат в съдовохирургичния кабинет болни с повърхностен тромбофлебит и варикозни рани, на базата на некоректно и своевременно лекувана варикоза. Честа причина за забавянето е и сложната обстановка в страната и страхът на пациентите от заразяване с COVID-19. Не са малко случаите в моя кабинет, при които болните след прекараната инфекция развиват усложнения, свързани с тромбози на периферни венозни съдове“, споделя специалистът от ВМА.

 

Коментари