Левент Ясенов е един от кинезитерапевтите в Хоспис „Зора“. Работата му е ежедневната рехабилитация на пациентите, а целта – възможно най-бързо те да станат независими от чуждата помощ и да започнат да се обслужват сами. Завършил е образованието си в медицинския факултет в Стара Загора. Работил е в България и чужбина. Част от опита му е от държавна и частна болница в Истанбул, където раздвижва пациенти с тежки заболявания – инсулти, инфаркти, множествена склероза.

Колкото по-рано, толкова по-добре

Този категоричен съвет важи и за рехабилитацията. Тя трябва да започне възможно най-бързо след заболяването, причинило обездвижването. Или след операция, най-честите от които са смените на стави – тазобедрена, колянна, раменна. Защо по-рано? Защото мускулите губят своя тонус, ако не се използват и не трябва да позволяваме на организма да „забрави“ за какво служат те. След операция например раздвижването трябва да започне още на следващия ден, колкото и да е трудно. Затова специалистът по кинезитерапия и рехабилитация е на линия, за да помага – да напътства и да дава кураж.

Всяка рехабилитационна програма е различна

В Хоспис „Зора“ всеки пациент получава индивидуална програма, в зависимост от нуждите. Рехабилитацията е важна част от долекуването, затова първите въпроси на близките са дали я има и колко често се провежда. Тук рехабилитацията е ежедневна, а поставяните цели – реалистични. Има ситуации, при които раздвижването и упражненията трябва да продължат много месеци, затова собствената мотивация, помощта на близките, е много важна. „Има пасивна и активна рехабилитация. При пасивната например пациентът не участва. Рехабилитаторът е този, който раздвижва. При активната вече пациентът трябва да изпълнява сам указанията“, обяснява Левент Ясенов.  И допълва: „При възрастните хора, особено след заболяване, няма нищо друго, което да може да замени грамотно проведената рехабилитация“.

Най-трудно е, ако пациентът няма желание

Най-трудно и тежко се работи с пациенти, които са се отказали и нямат никаква мотивация да изпълняват поставените задачи. Чудеса се случват, но само ако помагаш, убеден е Левент и дава пример със свой пациент, който е бил практически обездвижен. Две години след получения инсулт не е ставал от леглото и не се е раздвижвал изобщо. Само след шест месеца рехабилитация, започнал да ходи с проходилка. „С усмивка,  с търпение, с окуражаване, така можеш да предразположиш пациента. Той трябва да ти има доверие. И да иска да се оправи“, споделя Левент.  Движението е здраве във всяка възраст, убеден е той и съветва възрастните хора да не спират да се движат и да спортуват, в рамките на своите физически възможности.