Остана ли на заден план истинското диагностициране на пациенти с туберкулоза?

При болните от туберкулоза, когато се разболеят от COVID-19 има три пъти по голям риск от фатален изход и затова профилактиката е от изключително значение. Това сподели в специално интервю за в-к „Доктор“ д-р Лиляна Чунева, специалист вътрешни болести и част от екипа на МК „Доверие“.

Причината за този повишен риск е както наличието на хронични възпалителни белодробни заболявания и туморни процеси, така и поради засягането на белодробния паренхим от туберкулозния процес, което го прави по-лесно податлив и с по-малки възможности за справяне с нови инфекции.

Как се е променила ситуацията с диагнозата туберкулоза по време на пандемията в сравнение с времето преди ковид?

ТБК е инфекциозното заболяване с най-голяма смъртност преди Ковид19. Пандемията от Ковид 19 доведе до намаляване възможността за ефективна диагностика и лечение на ТБК. Над 1 млн пациенти по света, които е трябвало да се диагностицират и лекуват, са пропуснати, поради намаления достъп  и реорганизирането на здравните заведения, в които се осъществяваше навременното откриване, лечение и грижа за тези пациенти. В някои от най-засегнатите от ТБК страни броя на диагностицираните с ТБК инфекция е паднал на 41% от предходната година, връщайки ни в борбата с ТБК назад преди 12 години. Всичко това, само по себе си, води до повишено разпространение на ТБК инфекция.

Напоследък активно се обсъждаше, че туберкулозната ваксина защитава от инфекция с коронавирус.  Какво е Вашето мнение? 

В началото на пандемията от Ковид 19, бе изказано предположението, че ваксинацията с БЦЖ, поради принципа и на действие, усилва естествения имунитет срещу вируси и заболявания на дихателните пътища. Считаше се, че в популациите, в които е правена като задължителна ваксинацията с БЦЖ, заболеваемостта от Ковид 19 ще е по-ниска. В търсенето на ефикасно лечение на новата болест Ковид-19 експерти в много страни - от Австралия до САЩ и от Европа до Южна Африка - провеждаха клинични тестове на ваксината БЦЖ с цел да се установи дали тя предлага защита и срещу новия коронавирус.

В крайна сметка СЗО излезе с официално становище, че няма данни ваксината БЦЖ да предпазва хората от заразяване с Ковид-19 или по-леко протичане на заболяването.

Каква е същността на ваксината БЦЖ?

Основната мярка за предпазване (профилактика) от дадено инфекциозно заболяване, каквато е и туберкулозата, е ваксинирането. Профилактиката на туберкулозата се извършва с ваксината БЦЖ. Открита от  Calmette и Guerin през 1921 г, до днес тя е най добрата профилактика на заболяването.  България произвежда собствена БЦЖ ваксина от 1957 година.

От 1951 година БЦЖ-ваксината е задължителна в България и се поставя на всички новородени. Имунизираните с БЦЖ ваксина деца не са защитени 100 %, поради особености в изграждането на имунитета.  Сложните имунологични феномени са в зависимост от възрастта на детето, период от време от имунизацията  /реимунизация/ и възникване на инфекция и т.н. Независимо от това имунизираните с БЦЖ ваксина преболедуват много по-леко и възможностите за пълно възстановяване са много по- големи. Така през последните 30 години случаите на турбекулоза в страната ни са намалели драстично.

Пациентите с туберкулоза попадат ли в специалната рискова група по отношение на коронавируса?

Основният начин на заразяване и при туберкулозата, и при коронавируса е въздушно- капковия. Реактивността на организма - приемник има значение за възникването и протичането и на двете  инфекции. Известно е влиянието на околната среда като климат, хранене, условията на труд и бит, и социалната среда върху съпротивителните сили на организма. Голяма значение за промените в реактивността на организма  имат и т.нар. вътрешни фактори:

• Възрастта - в ранна детска и старческа възраст защитно - приспособителните механизми са по- слаби, поради анатомо-физиологични и имунни особености.
• Болестни състояния - диабет, алкохолизъм, хронични стомашно-чревни, вирусно- инфекциозни заболявания, които влошават имуната защита
• Дълготрайна употреба на кортикостероиди и имуносупресори, които подтискат защитните сили.
• Някои хронични възпалителни белодробни заболявания и туморни процеси, които увреждат локалните защитни механизми.

Важно е и да се отбележи, че туберкулозно болните, когато се разболеят от Ковид- 19,  са с три пъти по голям риск от смъртен изход, както поради наличните вече гореизброени фактори, така и поради засягането на беодробния паренхим от туберкулозния процес, което го прави по- лесно податлив и с по- малки възможности за справянето с нови инфекции.

Намаляла ли е честотата на заболяването в България?

В България имаше тенденция за трайно намаляване на заболяването от туберкулоза от 38.5 на 100 хил население през 2008 г до 18.5 на 100 хил души през 2019 г.

По предварителни данни от министерството на здравеопазването, общият брой на регистрираните с туберкулоза лица през 2020 е 930 души, спрямо 1344 за 2019. За сравнение през 2008 г техният брой е 3150. Но според мен драстичното намаляване с 30 % за 1 г на регистрираните пациенти  с туберкулоза се дължи най вече на описаните по горе проблеми, свързани с ковид пандемията.

Страхуваме се най-вече от диагнозата рак. И постоянно се подчертава, че своевременното откриване на злокачествените тумори се поддава най-добре на съвременната терапия.

По аналогия: туберкулозата, открита навреме, също ли се поддава ефективно на съвременната терапия?

За всяко заболяване, не само за рака, важи правилото, че колкото в по-ранен стадий бъде открито, толкова по ефективно и по-кратко то ще бъде лекувано и толкова по- малки ще бъдат  рисковете да останат трайни последици в човешкия организъм или да настъпи смъртен изход.

СЗО постави остро въпроса за резистентността на антибиотиците, във връзка с честата им употреба по време и на пандемията. Преди туберкулозата се лекуваше дълго време с комбинация от три или четири лекарства. Сега класическите схеми помагат все по-малко.

Очаквате ли проблемът с мултирезистентната туберкулоза да се задълбочи?

Резистентността представлява способността на бактериите да оцеляват в присъствието на лекарствен продукт, който обичайно ги убива.

Проблемът за честата и необоснована употреба на антибиотиците, което води след себе си до резистентност на микроорганизмите към тях, стои пред нас още от времето, преди пандемията от Ковид 19. Сега този проблем ще нарасне, тъй като при почти всички пациенти с Ковид 19, се прилага антибиотик от самото начало на заболяването. Държа да подчертая, че вирусът не е чувствителен на антибиотици и тяхното приложение в тези случай, трябва да бъде стриктно преценено като необходимост - само от лекар и то след преглед и направени изследвания на пациента.

Ще стане така, че банални бактериални инфекции, които бяха лекувани успешно в миналото, ще станат нелечими и смъртоносни за хората.

Проблемът пред съвременния контрол на туберкулозата е зачестяването на случаите с мултирезистентна туберкулоза (туберкулозни бактерии, които не са чувствителни едновременно на два от основните медикамента за нейното лечение) - предизвикателство от глобален характер, поради начина си на предаване, възможността за лесно придвижване на групи население и недостатъчните мерки за инфекциозен контрол. Предшестващото, но неефективно лечение, особено приложението на нестандартизирани лечебни режими за туберкулоза е важна предпоставка за развитие на лекарствена резистентност.  По данни за СЗО 3.5 % от новите случаи и 20.5 %  от тези с предшестващо лечение през 2013 г са с мултирезистентна туберкулоза.  При тези данни, както и проблемът относно  контрола, регистрирането  и лечението на пациентите с туберкулоза по време на сегашната пандемия, няма как да не ме карат да мисля, че случаите с мултирезистнетна туберкулоза ще се увеличат.

На каква възраст най-често се разболяват българите от туберкулоза?

Според епидемиологичнита данни за страната, най- често засяганата възраст е между 25 и 54 г, следвана от хората над 65 г. Прави впечатление, засягането на хората в активна, трудоспособна възраст, което води след себе си не само до сериозни медицински, но и до икономически загуби за страната ни.

Начините на разпространение на туберкулозата и Covid-19 са много сходни – по въздушно-капков път. Следователно, маските и ръкавиците ефективни ли са също и като противотуберкулозни мерки?

За всяка една въздушно-капкова инфекция, каквато основно е и туберкулозата, приложението на лични предпазни средства, би довело до намаляване или възпрепятстване на развитието на заболяването.

Сега, в контекста на пандемията с ковид-19, много пациенти, страхувайки се от инфекцията, се опитват да избегнат постъпване в болницата и предпочитат да си останат у дома. Какви рискове крие това? В кои ситуации е наложително да се преодолее този страх? Имате ли впечатления, дали този проблем е  доста срещан у нас?

Във връзка с настъпилата пандемия,  всички лечебни заведения са преструктурирани така че, голяма част или цялата им леглова база е предоставена за лечение на пациенти с Ковид 19. В София например, в момента липсва отделение или клиника за лечение на болни с активни форми на белодробна туберкулоза. От друга страна хората се страхуват от заразяване с Ковид 19 при посещение на лечебни заведения и кабинети. Всичко това неминуемо ще доведе до нарастване на случаите от туберкулоза, поради ненавременното им откриване и лечение с последващо нарастване на разпространението й.

Съветвам пациентите и при най малките здравословни проблеми, да се обръщат за консултация с лекар - било техния личен лекар и/или специалист, да не разчитат на интернет или съветите на немедицински лица.