Въпреки че е сравнително рядка, човешката листериоза е едно от най-опасните хранителни заболявания в Европа. То причинява хоспитализация и висока смъртност, особено сред възрастните хора, а при бременните жени може да доведе до спонтанен аборт. Именно заради това инфекцията зорко се следи от учените. Един от микробиолозите в България, които имат преки наблюдения върху доказването на причинителя, е доц. д-р Сашка Михайлова, д.м. Тя е и част от екипа на медицинска лаборатория „ЛИНА“. 

„ЛИНА“ е сред  малкото лаборатории, в които се извършва бърз тест за доказване на Листерия моноцитогенес във фецес, а така също се изследват кръв, ликвор и други проби за доказване на инвазивна листериоза. 

Заради опита си, доц. Михайлова е сред авторите в последния брой на списание „Хранително-вкусова промишленост“, където споделя актуални данни за листериозата в Европа.  Какви са те, тя разкрива пред останалите специалисти, както и пред пациентите.

Най-уязвими групи и симптоми при листериоза

Листериозата при хората е инфекция, свързана с консумация на храна, замърсена с бактерии от вида Листерия моноцитогенес. Заболяването засяга главно бременните, новородените, възрастните хора над 64 години  и тези с потиснат имунитет. Ако Листерия моноцитогенес се намира само в храносмилателната система, причинява диария, коремна болка и висока температура. Когато бактериите се разпространят извън червата (инвазивна листериоза), симптомите се определят от особеностите на пациента. При възрастните и хората с отслабена имунна система се възпаляват мозъчните обвивки – менингит. Бременните с инвазивна листериоза в трети триместър са с най-висок риск да предадат инфекцията на плода. Такива жени обикновено съобщават за грипоподобни симптоми. Инфекцията може да доведе до спонтанен аборт, мъртво раждане или преждевременно раждане. Новородените с листериоза се заразяват или трансплацентарно, или по време на раждане. В първия случай децата обикновено се раждат преди термин и симптомите на заболяването се проявяват до 7-ия ден. Развива се клинична картина на сепсис. Във втория случай инфекцията се установява след повече от седмица и обичайно протича с клинични симптоми на менингит.

Данни за инвазивна листериоза в Европа

Листерия моноцитогенес е петият по честота причинител на зоонози в Европа след Кампилобактер, Салмонела, Шига-токсин, продуциращи Ешерихия коли и Йерсиния. През 2018 г. от страните-членки на Европейския съюз са докладвани 2549 потвърдени случая на инвазивна листериоза при хората или 0,47 случая на 100 000 население. За 10-годишен период се наблюдава статистически значима нарастваща тенденция на случаите. Смъртността е висока (15,6%), което прави инфекцията една от най-сериозните болести, подложени на надзор в Европа.

Случаи на листериоза, свързани с храна

Естествени резервоари на Листерия моноцитогенес са почвата и гастроинтестиналния тракт на бозайниците, откъдето бактерията попада върху растенията. Тревопасните животни поглъщат микроорганизма и допълнително замърсяват почвата и растенията. „Зеленчуците, соковете и други продукти от тях“ е категорията на хранителните фактори на предаване на заразата, причиняващи най-голям брой взривове със сигурни доказателства. Най-мащабният взрив, свързан с фактора „зеленчуци, сокове и други продукти от тях“, обхваща три държави (Дания, Финландия и Обединеното кралство) през 2018 г. Засегнати са общо 46 души, всички са хоспитализирани и петима са починали. През миналите години в Европа усилията са фокусирани върху вземане на проби от класическите и добре познати високорискови храни за Листерия моноцитогенес, като „месо и месни продукти“, „риба и рибни продукти“ и „сирена“. Този скорошен взрив, обаче, подчертава факта, че трябва да се обърне внимание на категорията „плодове и зеленчуци“ като се има предвид развитието на потребителските навици.

Превенция на заболяването

Суровите кълнове, микрорастения и салати са рискови, т.к. може да „приютят“ Листерия моноцитогенес. Важно е да се знае, че изплакването на зеленчуците не гарантира премахване на бактериите. Поради тази причина се препоръчва при съмнение за експозиция и наличие на гореизброените симптоми уязвимите групи от населението да се изследват за Листерия моноцитогенес.

При сирената, приготвени с непастьоризирано мляко, има 50 до 160 пъти по-голяма вероятност да причинят инфекция с Листерия моноцитогенес, отколкото когато са направени с пастьоризирано мляко. Необходимо е да се помни, че пастьоризираното мляко може да бъде замърсено вторично, ако не се спазва подходяща хигиена.

Суровите яйца, месо и някои видове пушена риба не са безопасни за Листерия моноцитогенес. Термичната им обработка над определена температура убива бактериите.