доц Вл.Иванов „Академия по протезиране”

Човешкото тяло е създадено да се изправи и да ходи. Ходенето е двигателен автоматизъм, който човек извършва подсъзнателно. След ампутацията на крайник, този автоматизъм се нарушава и пациентът трябва да се обучи отново в придвижване с помощни средства и протеза. Обучението зависи и от нивото на ампутация на крайника. Колкото повече стави са запазени и колкото по-дълъг е ампутационния чукан, толкова пациентът ще успее и напредне по-добре в придвижването в пространството.
Два са основните фактори, които влияят на този процес. Първият и основен е общото здравословно състояние на пациента и нивото на активност, която той може да усвои. Вторият фактор е вида на протезната конструкция, нейните мобилни параметри и нивото на рехабилитация на протезирания с нея.
Нивото на активност на пациента се определя от общото му здравословно състояние и включва четири степени на мобилност. Първата - пациентът ползва протезата за самообслужване вкъщи. Втората - ползва протезата вкъщи и извън от дома. Третата е извън дома и на работа и четвъртата - на работа и спорт. При напредване в рехабилитационния процес и подобряване на общото състояние на протезирания, той може да премине от една група в друга, като това ще доведе до техническа промяна на протезната конструкция. Съвременните модулни конструкции на протези позволяват същите да се усъвършенстват поради изполването в тях на унифицирана система за сглобяване.
Нивото на активност при основните протезни конструкции. При ползването на протезата за замообслужване вкъщи се използва ниско мобилна конструкция от стъпало с движение в глезена и коляно с пасивен ключ. В следващата група се използват динамични стъпала и механични колена с активен ключ /протезното коляно се заключва само при натоварване/. В третата група се използват енерго съхраняващи олекотени карбонови стъпала и колена с хидравличен или пневматичен контрол на походката. В последната група се използват високо технологични компоненти като спъпала с електронен глезен и колена с електронен контрол. Назначаването на високо технологични конструкции на пациентите трябва да се прецизира много внимателно от фирма за протезиране, защото не са редки случаите, при които пациентът не може да усвои техническите параметри на протезата и въпреки високата цена на протезата ходи с нея като с продукт от по-нисък клас.
Първата правилна стъпка в посока на обучението в ходене е вертикализацията. Пациентът трябва да се обучи в самастоятелно ставане и сядане с патерици като балансира на един крак. Втората стъпка е изхвърлянето на тялото напред с помощта на патериците. Третата стъпка е ползването на мускулатурата на чукана за изнасяне и стабилизиране движението на протезата. Четвъртата стъпка е слизането по стълби с протезата напред и качването на стълби със здавия крак напред. Последната стъпка е обучение в преодоляване на препятствия /праг, бордюр и канавка/ и обучение в падане. Има различни мнения за влиянието на фантомната болка в протезирането. Някои автори споделят мнение, че фантомната болка е противопоказание за протезиране, може би в някои случаи е така, но има пациенти, при които поставянето на протеза на крайника регламентира в кората на мозъка сигнали за наличен крайник и болката изчезва.
Отново желая да обърна внимание на протезната общност, че рехабилитацията е равна на половината от успеха на протезирането. Неправилно и измамно е схващането, че само с инвестицията в скъпи високотехнологични протези се постига желания успех.
Върха на двигателното съвършенството при протезирането е спорта с протези. Практикуването на спорт с протези е резултат на вътрешна убеденост и необходимост на протезирания. Спортните протези са специални протезни конструкции, при което изработване се взима под внимание вида спорт и физическите данни на спортиста и се ползват само за конкретния спорт. Ако спортистът участва в няколко вида спортни дисциплини, то за всяка дисциплина се изработва и тества отделна протеза. Например протези за скачане, протези за тичане, колоездене и други спортове, но за отбелязване  е, че при тях не се ползват детайли с електронен контрол, а се разчита на двигателния контрол произведен от тялото на спортиста. Желателно е младите хора с протези да бъдат мотивирани да практикуват определен вид спорт, с което ще поддържат двигателната кондиция на тялото си и усъвършенстват двигателния си баланс. Световната федерация по лека атлетика отказа на австралийския бегач с две подколянни карбонови лири да участва в състезания с бегачи без протези, защото енергосъхраняващия потенциал на тези карбонови пилони му дава голямо предимство при ускорението. Спортът с протези е победа на човешкия дух и заслужава подкрепа от всички: спортни клубове, близки и протезисти за да се развива и поддържа тази дейност.