Публикация

Kамъни в бъбреците – как да се храним и лекуваме?

Kамъни в бъбреците – как да се храним и лекуваме?

Интервю с д-р Таня Василева, нефролог, МБАЛ „Свети Панталеймон“ – Плевен


Д-р Василева, кои са най-честите причини за образуването на камъни в бъбреците?


Прието е, че бъбречно-каменната болест (известна още като уролитиаза или нефролитиаза) е полиетиологично заболяване, като при отделните пациенти се причинява от комбинирането на различни биохимични и анатомични причини.
Предразполагащите фактори се разделят на външни (екзогенни) и вътрешни (ендогенни).


Към външните, които благоприятстват формирането на малки твърди кристални образувания (камъни) в бъбреците, пикочните пътища и/или мехура се отнасят фактори, водещи до повишена концентрация на соли в урината. Тук се включва влиянието на горещия климат, питейната вода, режима на хранене, условията на бит, труд и други. Установено е, че при хора, които живеят в топлите страни, поради обилното изпотяване и обезводняване на организма, концентрацията на соли в урината се повишава и това улеснява тяхното изкристализиране. Такива условия съществуват и при тези, които работят в среда с висока температура – огняри, леяри, земеделски производители.


Режимът на хранене може да повлияе положително или отрицателно на литогенезата (процес на формирането на бъбречни камъни). Отношение има приемът на много соли, загубата на течности, промени в pH на урината, намаляване на инхибиторите на кристализация. При употребата на растителни и млечни храни урината се алкализира, a при прием на местна – pH става кисела. Обилното, както и еднообразно хранене насища организма с вещества, които трябва да се елиминират с урината. Поради това пълните хора боледуват по-често от уролитиаза.


Друг екзогенен фактор, който има безспорно значение за образуването на бъбречни камъни (конкременти), е инфекцията на пикочните пътища. Тя играе роля за образуването на органично ядро, намаляване на разтворимостта на кристалите и отлагането на солите около ядрото.


Тук се отнасят и вродените и придобити анатомични особености, които водят до нарушения в уродинамиката на бъбрека.


Ендогенни фактори


Отношение имат:

  • повишеното отделяне на относително неразтворими уринни соли. Образуването на кристали е в пряка зависимост от насищането на урината със соли и тяхната висока концентрация в нея. Причина за това могат да бъдат различни заболявания, свързани с обмяната на веществата в организма.

- Хиперкалциурия - при повишена абсорбция на калций в тънките черва от храната; приемане на храни с високо калциево съдържание, каквито са млякото и млечните продукти, хипервитаминоза D; при повишено отделяне на калций от костите, каквото има при хиперпаратиреоидизъм, фрактури, при продължително обездвижване, тиреотоксикоза, костни метастази.


- Хипероксалурия - може да бъде първична (представлява рядко генетично заболяване) или вторична, която е по-често срещана, появява се при повишен внос на оксалати с храната (зеле, спанак, домати, какао, шоколад), големи количества витамин С.


- Повишена екскреция на пикочна киселина (хиперурикозурия) – установява се при подагра, лечение с тиазидни диуретици, тъканен разпад, повишена консумация на животински белтъци.


- Хиперфосфатурия при хиперпаратиреоидизъм.


- цистинурия

  • pH на урината. Нормалните стойности са около 6. Върху реакцията на урината частично въздействие оказват хранителният и питейният режим, наличието на инфекция. Тя определя в голяма степен разтворимостта на солите в урината. При рН 4,5-5,5 кристализира пикочната киселина; при рН около 6 кристализират оксалатите, а при рН над 7 - фосфатите.
  • намалено отделяне в урината на инхибитори на кристализацията. За тях се смята, че играят защитна роля по отношение на образуването на камъни. Такива са пирофосфат, магнезий, цинк и цитратите.

Други фактори, на които се отдава роля в литогенезата, са злоупотребата с някои медикаменти (аналгин), расата (все още не е установено защо някои раси боледуват по-често), наследствеността.


Споменахте, че храненето е фактор за образуването на конкременти. Напоследък много популярни са кетогенните диети, високомазнинните - нисковъглехидратните режими. Стриктното им спазване натоварва ли бъбреците?


Образуването на камъни в бъбреците е страничен ефект от богатия на мазнини хранителен режим. Това се дължи на дехидратация и киселинността на урината, която е с високо съдържание на калций.


Прекалено голямото количество кетони в тялото може да доведе до обезводняване. В организма има излишък на натрий по време на диетата, който се отделя чрез урината. А прекомерното ходене до тоалетната причинява дехидратация.


Кетоните са отрицателно заредени молекули, което означава, че те са кисели. Един от начините на тялото да изгради буфери срещу киселините е чрез изчерпване на калция от костите, водещо до загуба на костна плътност. Налице е хиперкалциурия, която е честа причина за образуването на камъни.


Също така кетодиетата не е много балансирана и включва обикновено висок прием на животински продукти, което води до хиперурикемия и повишен риск от уратна литиаза. Когато нивата на протеините са високи, разграждането на аминокиселините може също така да доведе до увеличаване на кетоните в организма. Ако това е добре за човек, който спазва умерена диета, то за човек, който е на кетогенна диета и вече има увеличен брой кетони в кръвта си, това може да предизвика кетоацидоза, която е животозастрашаваща. Затова тези, които са на кетогенна диета, трябва да намалят, а не да увеличат приема на протеини.


Кетогенната диета е противопоказана за хора с нарушена бъбречна функция, тъй като може да доведе до влошаване на състоянието и обостряне на заболяванията на бъбреците (бъбречна недостатъчност, подагра и други).


Имате ли пациенти, които спазват такива диети?


По-често се натъквам на млади пациенти, предимно мъже, които се занимават с фитнес и са на високобелтъчни диети, вземат различни добавки. Освен камъни в бъбреците, за които повишеният белтъчен внос е рисков фактор, съм имала случаи на вече настъпило нарушение в бъбречната функция, особено когато високият прием на белтъци е съчетан с недостатъчен прием на течности.


Какви са вашите наблюдения – мъжете или жените са по-засегнати от бъбречно-каменна болест? На каква възраст е най-младият Ви пациент с това заболяване?


Най-младият ми пациент с уролитиаза е на 18 години. Болестта е разпространена почти еднакво сред двата пола, честотата е 2-3:1 в полза на мъжете.

 

Камъни в бъбреците


Болестта има ли скрит период, или още в началото симптомите са ясно изразени?


Обикновено формирането на конкременти не е съпроводено със симптоми. Оплакванията най-често се появяват, когато камъкът „тръгне“ към уретера. Тогава изявата е с бъбречна колика.


Някои камъни се откриват случайно, по време на рутинен преглед, когато пациентът е изпратен на нефролог поради друго придружаващо заболяване.


А кога човек задължително трябва да търси лекарска помощ?


Бъбречната колика е един от случаите, в които трябва да се потърси специализирана помощ, особено за да се установи дали е налице обструкция на бъбрека, вследствие запушване на пикочните пътища от конкремента. Консултацията със специалист е силно препоръчителна още при:

  • данни за инфекция, която най-често съпътства бъбречната колика;
  • промени в цвета на урината (ако тя стане тъмна, мътна или в нея се появи кръв) и в нейния мирис.

Това са най-честите симптоми, които насочват за бъбречна колика и наличие на нефролитиаза.


Къде обикновено се локализира болката? Може ли да бъде в корема например?


Типичната болка при бъбречната криза обикновено е едностранна – вляво или вдясно в поясната област, като се разпространява по хода на уретера. Има различни варианти на клиничната картина. Коликообразна болка може да се появи и в корема, и в слабините, в зависимост от това накъде се придвижва конкрементът.

 

Много често пациенти с болки в кръста, които не са с бъбречен произход, търсят помощ при нефролог. В много от случаите се установяват проблеми от страна на гръбначния стълб, наличие на дискови хернии. За диференциране на източника на болката се правят допълнителни изследвания.


Какви профилактични изследвания са необходими, за да се установи дали бъбреците са здрави?


Първото и най-лесно изследване е на урина с тест лента, която може да покаже наличие на кръв, белтък в урината, установява нейното pH (по него може да се определи какъв би могъл да е химичният състав на конкрементите). Чрез микроскопско изследване на уринен седимент може да се открие наличие на левкоцити, еритроцити, бактерии, кристали. При данни за инфекция се изследва стерилна урина с антибиограма.


Може да се назначи още изследване на кръв (кръвна картина), в комбинация с биохимични показатели за оценка на бъбречната функция – урея, креатинин, пикочна киселина, калий, натрий, калций, както и изследване с ултразвук (ехограф). Обикновено това е първото образно изследване.


Как се лекува уролитиазата? В кои случаи може да се приложи неинвазивен метод и кога отворената хирургия е задължителна? Възможно ли е проблемът да се реши само с медикаменти?


Малките камъни могат да се изхвърлят, като се пие повече вода и с помощта на някои лекарства и хранителни добавки. За болката се прилагат противовъзпалителни, аналгетици, спазмолитици.


По-големите камъни не могат да се изхвърлят на собствен ход. В тези случаи се налага тяхното разбиване в болнични условия. Отворените операции се използват все по-рядко за лечение на нефролитиазата. Оперативно лечение e показано при продължителни и често повтарящи се хематурии (кръв в урината), трудно лечима инфекция на пикочните пътища, която се поддържа от уролитиазата, при тежки морфологични изменения в отделителната система – хидронефроза, хидроуретер и пионефроза. Непрекъснато се стесняват индикациите за отворено оперативно лечение на уролитиазата. Все по-предпочитани заради бързото възстановяване са неинвазивните методи.


Кои са съвременните препарати, които могат да предотвратят образуването на камъни в бъбреците?


Съвременната фармакология използва модерни форми и начини за неоперативно лечение на камъни в бъбреците. Един такъв удобен за клиничната практика с доказана клинична ефективност препарат е „Реналит“. Той пречи на кристализацията на кристалите на чистата пикочна киселина и нейните соли чрез образуване на комплексни съединения, които са разтворими.

 

С други думи - поддържани в разтворимо състояние, кристалите на пикочната киселина и на нейните соли не могат да кристализират и да се образуват конкременти в пикочните пътища. Освен това „Реналит“ облекчава болката, като намалява повишеното повърхностно напрежение на урината. Другото му ценно качество е, че той не променя pH на урината. А е известно, че промяна в реакцията на урината е също фактор за образуване на камъни в пикочните пътища, защото най-често промяната на реакцията на урината към алкална води до инфекции на уринарния тракт. Такива инфекции се отразяват неблагоприятно - както заради образуване на конкременти, така и за нарастването на вече наличните.

 

Препаратът действа и при по-големите камъни, може да се прилага в комбинация с разбиване или оперативно отстраняване. Подходящ е както за деца, така и за възрастни.


Приложение:
За деца от 3 до 14 години - 3 пъти дневно по 5 капки, разтворени в чаша вода, 30 минути до 1 час преди хранене.
За възрастни и деца над 14 години - 3 пъти дневно по 20 капки, разтворени в чаша вода, 30 минути до 1 час преди хранене.


„Реналит“ съдържа естери на висши мастни ненаситени киселини, сорбитол. За постигане на оптимален ефект е необходим продължителен прием на продукта - до 3 месеца при жените и до 6 месеца при мъжете. След този период се препоръчва преустановяване на приема за 20 - 30 дни, после може да се продължи по същата схема.

 

 

 

 


Има ли начин да повлияем болестта дългосрочно? Как да намалим риска от образуването на нови камъни?


За предпазване от камъни в бъбреците или от повторната им поява е препоръчително спазването на някои правила. Добре е човек да приема повече течности – 2 - 2,5 литра вода за денонощие. При активно спортуване, горещо време, когато има по-обилно изпотяване, количеството трябва да е дори по-голямо до 3 л. Основен показател за добрата хидратация е отделянето над 2 литра урина на ден.


Това обаче не се отнася за пациенти с отоци, бъбречна или сърдечна недостатъчност.
Друг важен фактор за профилактика на това заболяване е диетичният режим. Диетата следва да е индивидуализирана, съобразно метаболитните нарушения, начин на живот и хранителните навици на пациента. Уместно е тя да е богата на зеленчуци и фибри с нормален внос на калций - 1000-1200 мг дневно, при ограничен прием на сол - 3-5 грама/24 часа. Повишеният внос на сол повишава калциурията, намалява цитратурията и повишава риска от натриево-уратна кристализация. Препоръчва се ограничен прием на животински белтъци. Също така трябва да се намалят храните, съдържащи захар (сладкишите).


Препоръчва се нискомаслена и нискокалорична диета, умерен прием и баланс на всички групи храни, без прекомерна консумация на определен тип. Много добре се отразява двигателната активност и постигането на оптимално телесно тегло.


Колко често трябва да се посещава нефролог, ако човек няма оплаквания?


При хора, които нямат някакви проблеми и нямат данни за инфекция, един път годишно е достатъчно. Пациентите, които вече имат изявена клинична картина или отклонения в лабораторните показатели, трябва по-често да се консултират със специалист, строго индивидуално е.

Коментари