Доц. д-р Елена Мермеклиева, д.м.: Очакваме нови медикаменти за коригиране на далекогледство
Такъв дефект настъпва нормално при човек след 40-45 г.
20.05.2021 12:30 97 прочита 0 коментара  

Доц. д-р Елена Мермеклиева, д.м., е офталмолог в МЦ “Офта-Невро” и МБАЛ “Лозенец”, доцент  към Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски” - София. Доц. Мермеклиева има редица специализации в чужбина, както и взети курсове в своята медицинска област. 

Тя е автор и съавтор на 95 научни доклада и съобщения. През 2018 г. публикува монографията  “Електрофизиология на зрението - основни принципи и клинично приложение” и издава практическото ръководство “Електрофизиологични методи в офталмологичната и офталмоневрологичната практика”, а през 2020 г. публикува монографията “Наследствени ретинални дистрофии”. 

Може ли при ранно установяване на глаукома да се забави прогресията на заболяването? Може ли диабетната ретинопатия да доведе до необратима слепота? В какво се изразява съвременното лечение на макулната дегенерация? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. Мермеклиева.

- Доц. Мермеклиева, в публикация посочвате, че учени разработват капки, с които да бъде коригирано далекогледството. Каква ефективност се очаква от този медикамент и кога ще бъде наличен на нашия пазар?

- Разработват се такива медикаменти, но те са още в изпитателен период. Аз имах удоволствието да се запозная и да обменя информация с един от изобретателите им. След няколко години се очаква да влязат в употреба. Интересът към тях е много голям, тъй като ще намерят широко приложение предвид това, че коригират рефракционен дефект.

Такъв дефект настъпва нормално при човек след 40-45-годишна възраст, т.е., когато започваме да изпитваме нужда от очила, за да си осигурим ясно зрение за близко разстояние. Известните досега методи за корекция на тази възрастово обусловена промяна в окото са оперативни -  различни лазерни или конвенционални хирургични техники, чрез които се модифицира рефрактивната сила на роговицата или лещата.

Тези методи са свързани с по-голям риск предвид това, че са инвазивни, както и с по-висока цена. Замяната на очилата за близо с нещо по-удобно и незабележимо е мечта на всеки пациент в зряла възраст, така че и офталмолози, и пациенти ги очакваме с нетърпение. 

- Може ли да посочите какъв процент от хората се нуждаят от средства за корекция на зрението?

- От средства за осигуряване на добро зрение за близо се нуждаят нормално всички хора на възраст над 40-45 г. А ако имате предвид всички рефракционни аномалии (миопия, хиперметропия и астигматизъм, които се проявяват при по-младите хора и децата), то тогава процентът от населението, който ползва някакви средства за корекция на рефракционната си аномалия, става много висок.

А в ситуацията, в която се намираме в момента с дистанционното обучение и работата от дома, зрителното натоварване е още по-голямо и нуждата от осигуряване на добро зрение и зрителен комфорт нараства още повече. Правилно изписаната оптична корекция, най-често под формата на очила или контактни лещи, заедно с добрата хигиена на зрението с редуване на гледане надалече и наблизо, добро осветление, осигуряват необходимите условия за добро функциониране на зрителния ни анализатор. 

- Глаукомата ли е най-сериозната очна болест, която в напреднал стадий може да доведе до трайна загуба на зрението? Може ли при ранно установяване на глаукома да се забави прогресията на заболяването? 

- Глаукомата е коварно заболяване, тъй като в повечето случаи протича безсимптомно. Затова пациентите, които не посещават редовно офталмолог, тъй като нямат оплаквания, забелязват, че са изгубили зрението на едното си око, ако по някакъв повод случайно затворят виждащото си око. Това е и основанието глаукомата да е на едно от първите места в света като причина за необратима слепота.

Кой дава направление за контролни изследвания при глаукома и диабет?

Но диагностицирана навреме, глаукомата е едно от заболяванията, за които вече разполагаме с много възможности за поддържане на компенсирано състояние, което осигурява добра зрителна функция и добро качество на живот на пациентите. Разполагаме с широк спектър от медикаменти, с които в повечето случаи успяваме да овладеем състоянието, а ако това се окаже недостатъчно, може да се приложи лазерно или оперативно лечение. 

Често имаме възможност да предложим на нашите пациенти лечение с най-новите медикаменти на световния пазар, като това им се осигурява абсолютно безплатно. В този смисъл подчертавам важността на профилактичните прегледи, за които все още голяма част от нашето население няма достатъчно здравна култура.

- Да припомним характерното и за диабетната ретинопатия. Може ли тя да доведе до необратима слепота? 

- Диабетната ретинопатия е едно от многобройните усложнения на захарния диабет. Тъй като ретината е много сложна тъкан (тук се намират три от общо четирите неврона на зрителния анализатор), по същество тя е нервна тъкан, разположена в окото. Поради това съвременното схващане за диабетната ретинопатия е, че тя е невродегенеративно заболяване, наред с широко разпространеното досега понятие, че е микроангиопатия. 

При нея от хипергликемията страдат нервните клетки, променят се и стените на малките съдове, което води до допълнителна хипоксия на невроните. Това пък от своя страна е причина за развитието на каскада от патологични процеси, които, за жалост, също в началото протичат безсимптомно.

Когато пациентът усети намаление на зрението си, промените са много напреднали и възможностите за терапевтично въздействие за пълно възстановяване на зрителната функция съответно са много по-ограничени. Оставена нелекувана, диабетната ретинопатия също води до трайна, необратима слепота. 

Kакво е съвременното лечение на това усложнение? 

- И тук особено важни са прегледите при офталмолог за всеки диагностициран със захарен диабет пациент. Много важен е стриктният метаболитен контрол, достатъчната физическа активност, добре балансираната диета, поддържането на добър липиден профил. Както, разбира се, и лечението на съпътстващите артериална хипертония или сърдечносъдови заболявания.

Те се считат за утежняващ фактор за развитие на диабетна ретинопатия. Лечението зависи от степента на увреда. Освен спазването на споменатите препоръки при леките степени е необходима медикаментозна терапия с невропротектори, ангиопротектори и средства, повлияващи реологията на кръвта. 

В по-тежките случаи се налага лазертерапия, поставяне на медикаменти интравитреално, а най-тежките случаи изискват и оперативно лечение. Но искам още веднъж да подчертая, че колкото по-напреднал е процесът, толкова по-малка е възможността за възстановяване на зрението след нашата намеса. За щастие, все по-рядко се срещаме с много запуснати случаи, но в някои региони на страната все още битува схващането, че от лазера се ослепява – виновна е не лазертерапията, а това, че е започната прекалено късно. 

- Доц. Мермеклиева, да засегнем и една друга тема от вашата медицинска област, за която почти не се говори – наследствените ретинални дистрофии. Кои са те, в какво се изразяват? Има ли терапии за тях и каква е прогнозата?

- Наследствените ретинални дистрофии са голяма и хетерогенна група генетични заболявания, но поради относително ниската им честота на разпространение в популацията и поради това, че повечето от тях са все още нелечими, досега почти не се говореше за тях. 

Най-често срещани са пигментният ретинит и различните форми на cone-rod и rod-cone дистрофии, макулните дистрофии като болестта на Щаргард и Бест. Те са много важни, тъй като засягат деца или млади хора и някои от тях водят до значително засягане на зрителната функция и тежка инвалидизация на пациентите. 

В последните години ситуацията се промени. Появиха се много иновативни експериментални терапии за лечение на голяма част от тези заболявания, което наложи точното им диагностично уточняване. Нашият екип се е заел с трудната задача да популяризира наличието на тези заболявания сред населението и сред колегите и да ги запознаем с възможностите за точното им клинично, електрофизиологично и генетично диагностициране.

Електрофизиологичните изследвания са много важни в ранната диагностика на глаукомата

Това е много важно за последващо лечение, както и за определяне на прогнозата на тези тежки инвалидизиращи заболявания. И тъй като „златен стандарт“ за поставянето на диагнозата на тези заболявания са електрофизиологичните изследвания, които се правят само при нас, ние сме си поставили задачата точно да диагностицираме и регистрираме тези пациенти, за да можем да им предложим много скоро тези нови терапии. Освен генна терапия друго многообещаващо лечение е използването на стволови клетки т. нар. регенеративна медицина.

- Какви иновации да очакваме в скоро време по отношение и на други очни заболявания?  

- Офталмологията е много бързоразвиваща се специалност, в която технологиите навлизат с голяма сила. Все по-усъвършенствани стават вътреочните лещи, които се имплантират в окото при наличие на катаракта. Като целта е да се постигне максимална имитация на функцията на човешката леща. Оптогенетиката е модерно направление, комбинация от генна терапия и електроника, на което също се възлагат големи надежди в лечението на наследствените ретинални дистрофии. 

Друг многообещаващ подход е използването на “in vitro” получени ретинни органоиди в резултат на култивирането на автоложни стволови клетки. Изработват се 3D принтирани модели на ретинални тъкани, които имитират структурата на човешката ретина, които впоследствие се имплантират в окото. Изработени са вече т. Нар. зрителни протези - ретинни стимулатори, електронни изделия, които се поставят в очите на слабозрящи хора и предизвикват невронна стимулация. 

Друго съвременно предизвикателство е навлизането на роботизираната офталмохирургия – разработват се роботизирани системи, чрез които се извършват много от най-сложните хирургични манипулации. Модерно, много бързо развиващо се направление в световен мащаб е използването на изкуствения интелект за отмяна на някои лекарски дейности, все още само на ниво скрининг. Най-много в тази насока се работи при глаукомата, макулната дегенерация и диабетната ретинопатия. В България също започнахме да работим отскоро в тази насока.

 Самонаблюдавайте остротата на зрението си 
„Макулната дегенерация, която се среща при по-възрастните пациенти, е заболяване, при което е засегнато централното зрение. При това състояние пациентите не могат да четат, да шофират и да извършват ежедневните си дейности, което нарушава качеството им на живот и ги прави зависими от други хора, които да им помагат. 

В началните стадии макулната дегенерация също протича с малко симптоми и гледайки с две очи, пациентът може да не усети, че има проблем. Затова е много важно да се самонаблюдаваме, да затваряме и отваряме всяко око поотделно, за да сравним как виждаме с всяко око. Най-често първото, което забелязват пациентите, е разкривяване на правите линии или липса на някои букви от думата при четене поради дефектите на съответното място в ретината. 

В по-напредналите случаи те усещат централно петно пред засегнатото око, с което виждат само периферно. При това заболяване не се стига до пълна слепота, тъй като периферията на ретината е съхранена, но зрителната острота е много ниска, в случая говорим за практическа слепота. Тъй като окото е чифтен орган, е важно да отбележим, че болестните процеси не протичат симетрично в двете очи и при макулната дегенерация, и при диабетната ретинопатия, и при глаукомата.

По тази причина в много случаи тези болестни процеси могат да бъдат пропуснати от пациентите, тъй като нормално гледаме с две очи. За една от формите на макулната дегенерация  - влажната, вече има ефективно лечение - интравитреални инжекции. И при тези пациенти често имаме възможност да прилагаме най-новите световни терапии, без това да изисква никакви средства от страна на пациента“, обясни специалистът. 
Яна БОЯДЖИЕВА