Проф. Сербезова, как  оценявате готовността на аптеките в страната да работят с електронна рецепта? В някои от малките аптеки се създаде напрежение.

Не може да има деление на аптеките на малки и големи и такива в големите градове и малките населени места по отношение на електронните рецепти. Готовността на аптеките се определя от готовността на софтуерните компании, които разработват аптечен софтуер. Самите фармацевти отдавна имат електронни подписи, които са необходими за идентификация и достъп до Националната здравно-информационна система (НЗИС). Българският фармацевтичен съюз отдавна има електронен регистър на всички практикуващи магистър-фармацевти и изгради връзка с НЗИС, така че да се проверява правоспособността на магистрите при изпълнение на електронните предписания. Аптеките в страната имат необходимия софтуер и хардуер, които те осигуриха за собствена сметка, без нито една стотинка помощ от страна на държавата. Почти всички софтуерни компании заявяват готовност за работа с електронни предписания. По отношение на НЗИС

софтуерът е един и същ и за аптеката на село, и за аптеката в големия град –

както за независимата аптека, така и за аптеката, която е част от верига. Аптеките са готови да изпълняват електронни предписания, които обаче някой трябва да пожелае да генерира.

Защо отново възникнаха проблеми и се стигна до паралелно използване на хартиени и електронни рецепти до края на май?

Оказа се, че повече от четири месеца след пускането на електронното предписание и планираното приключване на хартиените рецепти, по информация от Българския лекарски съюз

някои лекари все още не бяха извършили необходимите стъпки да  подсигурят възможност да  предписват електронно

Други бяха подсигурили такава възможност, но така и не бяха пробвали да предпишат лекарствена терапия електронно и в началото на май тепърва се запознаваха със системата, принудени от отказа на много аптеките да изпълняват рецепти в разрез с нормативната уредба (през първите дни на май, докато не излезе първото удължаване на срока за въвеждане на електронната рецепта). Може би трябва

да се помисли за разяснителна кампания по отношение на НЗИС за медицинските специалисти

и за необходимостта от “пълненето” на електронните здравни досиета с необходимите данни, включително предписаните и отпуснати лекарствени продукти. Така процесите, свързани с лечението и осигуряването на рационална лекарствена терапия, ще бъдат максимално улеснени, ефективни и прозрачни. Но най-вече – в полза на постигането на максимален терапевтичен ефект на минимална цена (и във финансов, и в терапевтичен аспект – по-малко и по-леки нежелани лекарствени реакции, предотвратяване на нежелани лекарствени и други форми на взаимодействия и др.)

Може ли да кажете категорично, че фармацевтите до края на май ще са успели на 100% да настроят софтуера си?

НЗИС е система, която непрекъснато се развива и надгражда. Електронната рецепта е само част от нея, но много важна част. Предстои включването на електронната рецептурна книжка и електронния протокол. Създава се електронното досие на пациента. Имаше проблеми при разработването и развитието на системата, има проблеми и ще има, които за да се идентифицират всички и за да се намери тяхното решение обаче, трябва да се включат повече участници. Отново подчертавам, че софтуерите на аптеките са готови. Ако се появят проблеми при масовото включване на медицинските специалисти, които не могат да се видят сега, те ще бъдат решени.

Очакването и страхът от “проблеми” не е основание да не се въвежда нещо, което е добро за системата,

за пациентите и фармацевтите, а в крайна сметка ще улесни и лекарите. И което отдавна успешно се прилага в други държави, вероятно и те са имали “проблеми”, но това не ги е спряло.

Един от посочените проблеми бе, че болниците не са готови да издават електронна рецепта при изписване на пациента, която да им се изпълни в аптеката. До края на май това ще бъде ли отработено?

Такъв бе мотивът, изтъкнат от колегите от БЛС, без да се представи конкретна информация кои болнични лечебни заведения изпитват затруднения, какъв процент са от общия брой болници в България, какви мерки ще бъдат предприети, така че да отговорят на изискванията до края на май. Това, което потвърдиха представителите на БЛС, присъствали на разговорите, касаещи отлагането на срока бе, че ще информират колегите си, че е необходимо да предприемат мерки, за да отговорят на нормативните изисквания. Дали това е направено, може да ви отговори ръководството на БЛС, но поне на сайта им към момента няма подобно съобщение.

Имаше притеснения относно хронично болните, които имат 3-месечни хартиени рецепти?

Тримесечните електронни предписания не се различават по нищо от хартиените тримесечни рецепти. Въпросът с вече издадените тримесечни хартиени рецепти преди крайния срок е решен. Тези рецепти ще се изпълняват и след края на май в срока на тяхната давност.

Прозвуча и твърдение, че личните лекари избягват да изпълняват да изпълняват електронни рецепти, тъй като се притесняват, че няма да бъдат изпълнени.

Да не се притесняват, а да предписват лекарства електронно.

Едва около 1% от електронните предписания не са изпълнени

Повечето от тях в самото начало на  старта на системата, когато тя все още се разработваше. А знаем ли колко от хартиените рецепти се изпълняват?! Любопитно е, че никой не обръща внимание на факта, че ако има електронни предписания можем да кажем дали рецептите въобще се изпълняват и дали пациентът се придържа към терапията си. С хартиените рецепти това не е възможно.

Как ще коментирате мнението, че фармацевтите са против електронните рецепти, защото се притесняват, че с тях ще стане ясно, че продават на пациентите лекарства, които не са им нужни, а аналогично за лекарите – че ще се види как изписват лекарства на компаниите, с които работят, въпреки че има и по-евтини.

Фармацевтите не продават, а отпускат лекарствени продукти по лекарско предписание. Лекарството е „особен вид стока“, която никой не желае да потребява просто ей така, но му се налага да го прави и решението за това не се взема от него. Лекарят решава каква да бъде терапията, а фармацевтът я отпуска, контролира и консултира. Нуждата от това какво лекарство е необходимо се определя от лекаря. Оказва се обаче, че в България възможността на пациента поне да избира достъпно за него лекарство сред доказано терапевтично еквивалентни алтернативи предложени от фармацевта е само теоретична, което бе потвърдено от наскоро представени от НЗОК данни. На практика в България не се практикува предписване по международно непатентно наименование, въпреки, че е позволено, а генеричната замяна е забранена. С неприлагането на генерична политика се увеличават разходите на пациента за терапия в пъти, като това понякога води до отказ от терапия, дори при налична безплатна такава, ако пациентът не е адекватно информиран за това.

БФС на няколко пъти, включително официално, не подкрепи отлагането на задължителното влизане на електронната рецепта

именно защото е необходима повече прозрачност в употребата на лекарствени продукти. Кой ги предписва, как се употребяват, дали има по-евтини и еквивалентни алтернативи, които не се предлагат на пациентите и пр. въпроси, които ще намерят своите отговори с електронизацията. Фармацевтите не са против електронните рецепти. Напротив, ние направихме всичко възможно да отговорим на техническите и другите изисквания в срок и сме готови за електронното предписване.

МЗ обаче реши да въведе електронна рецепта само за лекарствата, заплащани напълно и частично от НЗОК

и да отложи без срок задължението за електронна рецепта за останалите лекарства, отпускани по лекарско предписание. Електронните рецепти ще спестят време на фармацевтите и те имат повече възможност за комуникация и консултация с пациентите. Те ще им помогнат да проследяват терапията, така както в други държави. Все пак, ще ми позволите малко сарказъм, нима само лекарствата отпускани по НЗОК имат нежелани лекарствени реакции и нежелани взаимодействия, за които трябва да следим? Нима в терапията на пациентите се включват само такива лекарства? Как в това отлагане се вписва концепцията за електронното здравно досие, което трябва да се “пълни” с необходимата информация.

Какво е най-важното, което трябва да знае всеки един фармацевт и всеки ОПЛ, за да спази успешно законовите изисквания?

За медицинските специалисти по отношение на тяхната работа няма никаква съществена промяна. Нужно е предписващият и отпускащият лекарствени продукти да е член на съответната съсловна организация (БЛС, респективно БФС) и всеки да има електронен подпис, с който да се идентифицира в НЗИС. Необходимо е и наличието на съответния софтуер. Аптеките имат складов софтуер, които е готов. ОПЛ, медицинските центрове и болници, които работят с НЗОК, за целите на отчетността към НЗОК, така или иначе също имат софтуер и би трябвало да са готови.

За всички предписващи, които нямат отношения с НЗОК, е необходимо да се разработят мобилни приложения за електронни предписания

Има ли риск новата система да затрудни пациентите по някакъв начин?

Няма никаква съществена промяна, касаеща дигитализацията на процесите по предписване и отпускане на лекарствени продукти. Нищо не се променя и за пациента. Когато имате здравен проблем, отивате при лекар. Той ви преглежда, поставя диагноза и определя терапия. Ако преди ви е изписвал хартиена рецепта, сега просто създава електронно предписание в НЗИС. Вие отивате в аптеката и вместо да подадете хартиена рецепта, която понякога е с непълни реквизити и данни и често трудночетима, сега просто трябва да кажете ЕГН на пациента и датата на предписанието. Фармацевтът достъпва предписанието и изпълнява, каквото е необходимо. Единствената разлика е, че при електронната рецепта остава следа какво, кога и колко е изписано и какво, кога и колко е отпуснато. Това е важна информация за пациентското досие, за да могат медицинските специалисти да вземат информирано решение при корекция или определяне на терапия в бъдеще.

Интервю на Лиляна ФИЛИПОВА