Публикация

Д-р Захаринка Вълканова, ОПЛ: Туморни маркери за рак на белия дроб да се назначават от личните лекари

Д-р Захаринка Вълканова, ОПЛ: Туморни маркери за рак на белия дроб да се назначават от личните лекари

Д-р Захаринка Вълканова е завършила „Медицина“ в Медицинския университет
в Пловдив през 1995 г. Има три защитени специалности - по педиатрия през 2000
г., по „Обща медицина“ през 2007 и по „Трудова медицина“ през 2013 г. Преди да се
дипломира в Медицинския университет в Пловдив, е завършила Медицинския
колеж. Работи като общопрактикуващ лекар от 2000 г. в с. Крумово. Грижи се за
здравето на близо 3200 души.


През 2019 г. бе отличена от Националното сдружение на Общопрактикуващите
лекари у нас с приза „Семеен лекар на годината“ заради огромната всеотдайност
към пациентите й. Тя е изключително уважавана от хората в района, където
работи.

 

Д-р Вълканова, според статистиката за заболеваемостта от карцином на
белия дроб у нас при близо 70% от пациентите той се открива, когато вече е
в напреднал стадий. Какви са причините?
-Ракът на белия дроб засяга предимно по-млади хора – между 35 и 60 г., като 90% от
заболелите са пушачи от години, които не се задоволяват с кутия на ден.
При него е характерна фамилната обремененост. Затова в своите практики личните
лекари целенасочено наблюдават пациентите, които имат боледували от карцином
на белия дроб в семействата си. Правим им прегледи, рентгенови снимки,
изследвания на туморни маркери.


Проблемът е при хората, при които няма наследствена анамнеза. Те ходят на
преглед един път годишно, понякога и по-рядко. Най-лошото е, че и с параклинични
изследвания ракът не се открива. Правим кръвна картина, но тя показва нищо, а
до следващата консултация заболяването е напреднало.


Сред пациентите има доста пушачи, които кашлят, но не се консултират със
специалист, защото мислят, че е от цигарите. Като получат по-сериозни оплаквания,
идват на преглед и тогава онкологичното заболяване се хваща на слушалка, а това
означава, че вече е в напреднал стадий. Тогава пращаме пациента на пулмолог и
след като бъде направен скенер, диагнозата се потвърждава.


Какъв е начинът заболяването да бъде „хванато“ навреме? Решение ли е
скринингът за ранна диагностика и как може да се осъществи?
-Преди години всички пациенти масово се изследваха на апарат – флуорограф.
Тогава навреме се откриваха рак на белия дроб при мъжете и на гърдата – при
жените. Не съм сигурна, но от близо 30 години този скрининг не се провежда.
Защо? Не знам каква е причината да отпаднат, но тези изследвания вършеха добра
работа.


При личните лекари не е предвидено да се прави туморен маркер на бял дроб, както
е за простатата. Назначаваме само, когато пациентът има сериозни оплаквания –
продължителна кашлица, спад на тегло, отпадналост или всички симптоми накуп.
Но това не е първи стадий.


Липсата на национални профилактични скринингови програми е една от основнитепречки по пътя към ранната диагностика. Този проблем лесно може да се реши - ако НЗОК даде право на личните лекари на 2 години да пускат туморен маркер за белия дроб и общ туморен маркер.

 


Ако се приеме програма, ще бъде осигурено и нужното медицинско оборудване,
както и терапия във всички етапи на болестта. Когато един болен се диагностицира,
е много важно да има лечебни заведения, в които да бъде настанен, когато са в
терминален стадий. Тогава оплакванията се увеличават и стават по-тежки - задух,
силни болки, но няма къде да бъде изпратен. Като личен лекар изпитвам големи
затруднения, за да осигуря кислород и да обезболявам такива хора.В пулмологиите и в онкологиите не ги приемат, хосписите са малко, а и цените са високи за повечето семейства – 50 лв. на ден плюс консумативите.


Огромна е нуждата от специализирани звена или патронаж, защото периодът е
дълъг и амбулаторно не е възможно да бъдат обгрижвани. Наскоро имах трима
пациенти с рак на белия дроб, които приключиха фатално, но за семействата
последните им месеци са страдание както за болните, така и за близките.


Има ли отлагане на прегледи и лечение и по какви причини става това?
-В момента лекувам 51-годишна жена с доказан карцином на белия дроб от почти 6
години. Била е на работа в Германия, там също е преглеждана и диагнозата й е
потвърдена. Но до този момент тя категорично отказваше терапия. Досега се
„консултираше“ с интернет и каквото прочетеше, веднага го прилагаше – лечение
със сода, с алое вера и други т. нар. природни средства, но болестта много
напредна. Сега провежда лечение, но е в терминален стадий и ефектът е слаб. На
два или три пъти буквално я връщаме от оня свят в резултат на настъпилите
усложнения от забавеното лечение.


Нейният случай е интересен и заради това, че е пълен въздържател – не употребява
цигари и алкохол, а и винаги е водила здравословен начин на живот. Липсва
фамилна обремененост – никой в семейството и в рода й не е боледувал от рак на
белия дроб. При нея обаче се проявява. Има и такива болни и те вече никак не са
редки.


Има ли отлагане на прегледи и лечение заради пандемията от коронавирус?
-Няма отлив заради коронавируса сред пациентите, с които се срещам. Напротив
страхът от заразата изпрати доста хора за рентгенови снимки и за изследвания със
скенер, тъй като COVID-19 пневмонията е възможно да се открие само по този
начин. Заради по-големия брой графии, сега е възможно да има навременна
диагностика и на карцинома на белия дроб. В моята практика досега не съм имала
подобен казус, но винаги съм нащрек.


Вие практикувате в малко населено място – в пловдивското село Крумово.
Има ли необходимата апаратура и възможности за навременна диагностика
на заболяването?
-Не, населеното място никак не е малко за нашата страна – тук живеят повече от
5000 души, но няма лечебно заведение, оборудвано за високо технологична
диагностика – няма ядрено-магнитен резонанс, нито скенер, дори и рентгенов
апарат липсва.


Положителен момент е близостта до Пловдив и при съмнение, насочваме пациента.
Проблемът е за хората, които живеят далеч от областния център. Тогава
диагностиката се забавя с около 15 дни, но и това не е фатално за заболяването.
Става страшно, ако са възрастни и самотни, нямат близки, нито транспорт и няма
как да стигнат до болницата, а и да проведат последващо лечение като химио- и
лъчетерапия, за което е необходимо често да се пътува да областния град.


Какви са най-честите грешки, които е възможно да бъдат допуснати в хода
на диагностиката и на терапията?
-Една от грешките е, ако пациентът се лекува за кашлица или за пневмония, без да
се мисли за карцином на белия дроб, защото по този начин лечението се забавя.
Друга грешка е, когато пациентът е пушач кашля в продължение на половин
година, но мисли, че е от цигарите и не споделя с личния си лекар, нито търси
консултация.


Какви са връзките на ОПЛ със специалистите? Срещате ли затруднения в
комуникацията с тях?
-Общопрактикуващите лекари са в тесен контакт със колегите специалисти,
постоянно сме във връзка с тях за доброто на пациента. Не срещаме затруднения в комуникацията, но имам друг много сериозен проблем, с който се сблъскваме ние – общопрактикуващите лекари от Пловдивска област. Това е липсата на достатъчно места за лъчелечение. Потокът от хора, който чака, е огромен и въпреки че в Пловдив има 2 бази – в УМБАЛ „Св. Георги“ и в Комплексния онкологичен център, не са редки случаите, когато се чака по 30-45 дни, а това никак не е добре за пациентите. Често се случва някой апарат да се развали, тогава времето на изчакване се удължава още повече. Смятам, че е недопустимо в град като Пловдив възможностите за лъчелечение да са толкова ограничени, тъй като заради добрите онколози тук идват и хора от други региони. При химиотерапията нещата не стоят така – провежда се нормално, няма и липса на медицински специалисти.


BG-KEY-00454 EXP: 04-2023

Коментари