В условията на пандемия от COVID-19 генеричните лекарства дават достъп до терапия на нуждаещите се пациенти. Това изтъкна в интервю пред в. „24 часа“ икономистът от Експертния клуб за икономическа политика Аркади Шарков.

Той напомни, че още през 2009 г. страни от ЕС, включително и България, въведоха практики за намаляване на цените на медикаментите, с цел да балансират бюджетите за здравеопазване. Според него тези

регулации са довели до редица нежелани ефекти,

като намалена конкуренция, ерозия на цените, ограничение на предлагането и недостиг на лекарства. Това от своя страна рефлектира и върху достъпа до медикаменти по време на пандемията от коронавирус. В някои страни се стига до критични ситуации с липса на препарати за лечение на инфекциозни заболявания. Същевременно разходите за активни вещества за борба с вируса се увеличиха многократно. По думите му причината основно е повишаване на стойността на суровините, както и преместването на производства от Китай към Индия.

Шарков даде пример с

цените на широкоспектърните антибиотици,

сред които азитромицин и доксициклин. При тях има повишаване между 5 и 10%. Увеличението при кортикостероидите, сред които дексаметазон е над 10%.  

„Приблизително 70% от суровините за производство на активни вещества се внасят от Китай в Индия. Следователно всяко въздействие върху индийската фармацевтична индустрия за активни вещества води до отрицателни последици върху веригата за производство и доставка на активни вещества в света“, каза той.

Икономистът отбеляза, че генеричната индустрия е гарант за добър достъп до терапия, заради по-ниските цени на препаратите. Той обясни, че това се дължи на няколко фактора. На първо място според българското законодателство, при навлизането си на нашия пазар цената на всеки генерик трябва да е с поне 30% по-ниска от тази на оригинала. Освен това в сектора има голяма конкуренция, която е най-добрият двигател за оптимизация на стойността и повишаването на качеството на лечение.

Повече по темата можете да видите във в. „24 часа“